Как мислите влияят на съдбата ни
Всяка дума носи избран товар, освен семантичен, само че и прочувствен. Да се научите да употребявате положителен език е пътят към най-хубавата самореализация!
Помислете какво казвате
Нека проучваме типичните неточности, които постоянно се позволяват в речта (както в нас самите, по този начин и в общуването).
Навикът да се обобщава
Може да се разпознае по думите „ всичко “, „ постоянно “, „ никой “, „ в никакъв случай “, както и съществителни с извънредно резюме: „ хора “, „ учители “, „ лекари “. Често чуваме изказвания от рода: „ Никой не ме схваща “, „ Всички мъже са идентични “.
Ако дамата има дребен бюст и има прекомерно мощно разбиране, че всички мъже обичат огромни гърди, чудно ли е, че тя не може да построи сериозните партньорства, към които се стреми?
Ако говорите с някой, който употребява негативни систематизирания, да вземем за пример: „ Никога не постъпваш вярно! “ – належащо е да се преведе общото в съответното и да се обясни какво тъкмо е „ належащо “ и по кое време е последният епизод, кое не е направено. Наложително е да въздържате личния си табиет да обобщавате. Веднага щом ви пристигна на разум нещо сходно, би трябвало да изясните сами дали „ никой не ви обича в действителност “, или има най-малко няколко души, които ги е грижа за вас.
Любов към думата „ проблем “
За страдание тази негативна дума е прекомерно известна. „ Имам проблеми в фамилния живот “, „ Имам проблеми с кучето “ и други сходни, само че много постоянно тази неприятна дума участва в речника ви.
Решението да не вършиме извода, че всяко нещо, което се случва в живота ви е проблем, тъй като той в действителност ще се трансформира в подобен. Вместо това се замислете с какво може да я замените, да вземем за пример като краткотрайна компликация или обстановка.
Прикрийте негативното изказване с позитивно
Най-яркият образец за това е постоянно срещаната фраза във връзка с болен човек: „ Оздравявай, имаме потребност от теб здрав! “ Изглежда добра фраза, само че замисляли ли сте се какъв брой отрицателно носи в селе си? Тук е редно да се запитате дали въпросният индивидът ви е необходим единствено здрав, болните непотребни ли са. Такива изречения незабелязано подкопават взаимоотношенията, като злонамерени вируси.
Вяра в невъзможното
Това са изречения от рода на: „ Не мога “, „ няма да работи “, „ не е допустимо “, „ невероятно “. Тези думи показват избрана рамка, в която човек е привикнал да възприема своите благоприятни условия и да работи. Често те се образуват в детството и се насаждат от значими хора: родители, родственици, възпитатели, учители.
Така детето стартира да има вяра, че самичък не може да се оправи с нищо и подхожда към всичко отрицателно. Това се трансформира в главното му разбиране и мъчно може да се промени. Той ще откри хиляди пояснения за какво „ не може “, с цел да не направи обещано нещо. Тук би трябвало съществена смяна, тъй като става дума за нещо, което е насаждано на индивида с години. Всеки път когато помислите, че „ не можете “ или пък „ няма да се получи “ си представете какво би станало, в случай че пък е допустимо. Това ще ви даде нажеда и работете по тази причина всекидневно.
