,fit(1920:897)&format=webp)
Колко гъвкава е личността и можем ли съзнателно да я променим?
Всичко стартира с неотслабващ сърбеж в ръката. Журналистката от BBC Лори Кларк съвсем изпада в суматоха, тъй като първото нещо, което изниква в съзнанието ѝ, е публикация за хора, неспособни да спрат да се чешат, до момента в който не раздерат плътта си.
„ Вероятно иска ми се случи нещо такова “, мисли си тя. Такива апокалиптични мисли е имала и преди, а и не е най-спокойният човек на света. За себе си споделя, че е невротична още от тийнейджърските си години и постоянно получава паник офанзиви.
„ Затова и не бях изключително сюрпризирана откакто си направих онлайн тест за личностните характерности и резултатът ми излезе 85% невротик “, отбелязва тя.
Точно в този миг идва задачата от редактора ѝ – би ли взела участие и би ли описала опит за смяна на личността? Тя се съгласява.
При изложение на една персона логиката на психиката следва стандарта на така наречен „ огромни пет качества “ – неприкритост, почтеност, екстровертност, съдействие и невротизъм. Всяко едно има своите подкатегории и по тази причина към невротизма да вземем за пример са включени и тревога, и прочувствена неустойчивост, а към екстровертността – умеенето за другарство.
В годините обратно психолозите одобряват, че личностните качества по предписание мъчно се подчиняват на надзор и смяна.
„ През 80-те години на предишния век някои сътрудници твърдяха, че личността се образува до 30-тата година на индивида. През последните три десетилетия обаче се появиха доста проучвания, които трансформираха това виждане “, показва Брент Робъртс, учител по логика на психиката в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.
В многочислени проучвания експертите откриват, че с изминаване на годините човек става по-малко невротичен и по-склонен към съдействие. Като причина за тези промени са посочени биологичното развиване и трупането на житейски опит. Освен това се стига до извода, че човек може да ускори тези промени посредством личните си дейности. Въпросът е по какъв начин и може ли в действителност да промениш личността си посредством целенасочени дейности? И какъв брой време би лишила такава промяна? Кларк си дава шест седмици.
Тя стартира с оценка посредством тест за Големите пет. Резултатът ѝ демонстрира високи равнища на невротизъм, само че и на неприкритост (93%). По индикатора почтеност също записва високи индикатори, само че това не е изненадващо, тъй като още от ученическите години е перфекционистка. По индикатор съдействие е някъде по средата, само че се оказва подозрителна към непознати. Нейният невротизъм наподобява като най-негативното качество, за чиято смяна би следвало да работи.
„ Като интроверт, който обича книгите, израснах с уплах от обществения живот. Въпреки това взех решение, че малко екстровертност няма да ми навреди, още повече, че неотдавна се бях преместила в нов град, където не познавах никого “, споделя тя.
Тя попада на проучване от 2019 година на Нейтън Хъдсън, експерт по логика на психиката на личността и учител в тексаски университет. То се пробва да откри дали „ дейната интервенция “, т.е. целенасочени дейности биха трансформирали личностните черти. За задачата участниците е трябвало да отбележат какво у себе си биха желали да трансформират и по-късно да извършват разнообразни провокации, с цел да реализиран такава смяна.
Например – медитация за невротиците, повече срещи с хора и обществено другарство за интровертите, прояви на добрина и повече почтеност.
„ Тъй като изследванията нормално регистрират резултати в границите на няколко месеца, а аз имах шест седмици, взех решение да дефинира цели. Ще отивам на йога и ще поддържам връзка повече с хора. Повтарях си на глас заран, че през днешния ден предпочитам да съм щастлива “, споделя Кларк.
Тя стартира да върви по събития – показване на книги, разнообразни сбирки. Опитва се да контактува повече с другари, провежда общи онлайн диалози, като се старае да е търпелива към всички. И се оказва, че това надалеч не е толкоз ужасно.
„ Мислех си, че срещите с непознати ще бъдат напряко разрушителни за метода ми на живот, въпреки всичко работех от у дома и след всяко излизане ми беше нужно време, с цел да се върна към естествения си темп. Оказа се тъкмо противоположното. Колкото по-често ходех по събития, толкоз по-лесно ставаше. Записах се на курс по изобразяване. И общуването с непознати се оказа учудващо естествено “, добавя Кларк.
Започва и да медитира, въпреки че първоначално това наподобява съвсем невероятно, тъй като не може „ да изключи шума в мислите си “. Освен това си записва нещата, за които е признателна.
„ Невротиците нормално заобикалят да приказват за страстите си. Или се упрекват поради метода, по който се усещат. За да се усъвършенства това положение, човек би трябвало да е подготвен да изпита страстите си “, обяснява Шанън Зауер-Завала, доцент по логика на психиката в Университета на Кентъки.
Тя предлага нов метод за лекуване на сходни положения. Според нея е неверно да се нападна равнището на тревога, питателните разстройства или паник офанзивите на общо съображение. Вместо това лечението би трябвало да бъде ориентирана към съставните им елементи като невротизма. Така успеваемостта е доста по-висока.
Да предизвикаш себе си посредством правенето на нетипични неща не е единствената крачка към смяна на личността. Невротизмът като психическа накърнимост може да води до промени като перфекционизъм. Така че Завала поучава – пробвайте се да извършите задача не по съвършения метод както до момента – изпратете имейл с правописна неточност или си тръгвайте от работа по-рано всеки ден.
„ От такива препоръки просто настръхвам. Аз вманиачено ревизирам имейлите за неточности. Но Завала е права, това няма никакво значение “, признава Кларк.
Шест седмици след края на опита тя показва, че не се усеща кой знае какъв брой друга. Но смяна има и тя се улавя и от следващия тест за личността. Тя към този момент постоянно поддържа връзка с хора, тъй че може да се дефинира като общителна, за разлика от преди. Което е доказателство, че държанието може да промени усещането за самия себе си. При този тест тя реализира 50% резултат по критерия екстровертност, т.е. има 20% нарастване, а във връзка с невротизма е спаднала от 83% на 50%.
„ През тези седмици постоянно ме връхлитаха подозрения или параноя за здравословното ми положение. Но бях някак по-способна да се отнасям към тях като към нещо мимолетно и нищожно. “
Ако още веднъж се върне към предходния си живот, който назовава „ монашеско усамотение “, евентуално при идващ тест резултатите ѝ биха се влошили. Но пък нейният опит е доказателство, че личностната смяна е допустима. Макар и с цената на доста старания.
„ Вероятно иска ми се случи нещо такова “, мисли си тя. Такива апокалиптични мисли е имала и преди, а и не е най-спокойният човек на света. За себе си споделя, че е невротична още от тийнейджърските си години и постоянно получава паник офанзиви.
„ Затова и не бях изключително сюрпризирана откакто си направих онлайн тест за личностните характерности и резултатът ми излезе 85% невротик “, отбелязва тя.
Точно в този миг идва задачата от редактора ѝ – би ли взела участие и би ли описала опит за смяна на личността? Тя се съгласява.
При изложение на една персона логиката на психиката следва стандарта на така наречен „ огромни пет качества “ – неприкритост, почтеност, екстровертност, съдействие и невротизъм. Всяко едно има своите подкатегории и по тази причина към невротизма да вземем за пример са включени и тревога, и прочувствена неустойчивост, а към екстровертността – умеенето за другарство.
В годините обратно психолозите одобряват, че личностните качества по предписание мъчно се подчиняват на надзор и смяна.
„ През 80-те години на предишния век някои сътрудници твърдяха, че личността се образува до 30-тата година на индивида. През последните три десетилетия обаче се появиха доста проучвания, които трансформираха това виждане “, показва Брент Робъртс, учител по логика на психиката в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.
В многочислени проучвания експертите откриват, че с изминаване на годините човек става по-малко невротичен и по-склонен към съдействие. Като причина за тези промени са посочени биологичното развиване и трупането на житейски опит. Освен това се стига до извода, че човек може да ускори тези промени посредством личните си дейности. Въпросът е по какъв начин и може ли в действителност да промениш личността си посредством целенасочени дейности? И какъв брой време би лишила такава промяна? Кларк си дава шест седмици.
Тя стартира с оценка посредством тест за Големите пет. Резултатът ѝ демонстрира високи равнища на невротизъм, само че и на неприкритост (93%). По индикатора почтеност също записва високи индикатори, само че това не е изненадващо, тъй като още от ученическите години е перфекционистка. По индикатор съдействие е някъде по средата, само че се оказва подозрителна към непознати. Нейният невротизъм наподобява като най-негативното качество, за чиято смяна би следвало да работи.
„ Като интроверт, който обича книгите, израснах с уплах от обществения живот. Въпреки това взех решение, че малко екстровертност няма да ми навреди, още повече, че неотдавна се бях преместила в нов град, където не познавах никого “, споделя тя.
Тя попада на проучване от 2019 година на Нейтън Хъдсън, експерт по логика на психиката на личността и учител в тексаски университет. То се пробва да откри дали „ дейната интервенция “, т.е. целенасочени дейности биха трансформирали личностните черти. За задачата участниците е трябвало да отбележат какво у себе си биха желали да трансформират и по-късно да извършват разнообразни провокации, с цел да реализиран такава смяна.
Например – медитация за невротиците, повече срещи с хора и обществено другарство за интровертите, прояви на добрина и повече почтеност.
„ Тъй като изследванията нормално регистрират резултати в границите на няколко месеца, а аз имах шест седмици, взех решение да дефинира цели. Ще отивам на йога и ще поддържам връзка повече с хора. Повтарях си на глас заран, че през днешния ден предпочитам да съм щастлива “, споделя Кларк.
Тя стартира да върви по събития – показване на книги, разнообразни сбирки. Опитва се да контактува повече с другари, провежда общи онлайн диалози, като се старае да е търпелива към всички. И се оказва, че това надалеч не е толкоз ужасно.
„ Мислех си, че срещите с непознати ще бъдат напряко разрушителни за метода ми на живот, въпреки всичко работех от у дома и след всяко излизане ми беше нужно време, с цел да се върна към естествения си темп. Оказа се тъкмо противоположното. Колкото по-често ходех по събития, толкоз по-лесно ставаше. Записах се на курс по изобразяване. И общуването с непознати се оказа учудващо естествено “, добавя Кларк.
Започва и да медитира, въпреки че първоначално това наподобява съвсем невероятно, тъй като не може „ да изключи шума в мислите си “. Освен това си записва нещата, за които е признателна.
„ Невротиците нормално заобикалят да приказват за страстите си. Или се упрекват поради метода, по който се усещат. За да се усъвършенства това положение, човек би трябвало да е подготвен да изпита страстите си “, обяснява Шанън Зауер-Завала, доцент по логика на психиката в Университета на Кентъки.
Тя предлага нов метод за лекуване на сходни положения. Според нея е неверно да се нападна равнището на тревога, питателните разстройства или паник офанзивите на общо съображение. Вместо това лечението би трябвало да бъде ориентирана към съставните им елементи като невротизма. Така успеваемостта е доста по-висока.
Да предизвикаш себе си посредством правенето на нетипични неща не е единствената крачка към смяна на личността. Невротизмът като психическа накърнимост може да води до промени като перфекционизъм. Така че Завала поучава – пробвайте се да извършите задача не по съвършения метод както до момента – изпратете имейл с правописна неточност или си тръгвайте от работа по-рано всеки ден.
„ От такива препоръки просто настръхвам. Аз вманиачено ревизирам имейлите за неточности. Но Завала е права, това няма никакво значение “, признава Кларк.
Шест седмици след края на опита тя показва, че не се усеща кой знае какъв брой друга. Но смяна има и тя се улавя и от следващия тест за личността. Тя към този момент постоянно поддържа връзка с хора, тъй че може да се дефинира като общителна, за разлика от преди. Което е доказателство, че държанието може да промени усещането за самия себе си. При този тест тя реализира 50% резултат по критерия екстровертност, т.е. има 20% нарастване, а във връзка с невротизма е спаднала от 83% на 50%.
„ През тези седмици постоянно ме връхлитаха подозрения или параноя за здравословното ми положение. Но бях някак по-способна да се отнасям към тях като към нещо мимолетно и нищожно. “
Ако още веднъж се върне към предходния си живот, който назовава „ монашеско усамотение “, евентуално при идващ тест резултатите ѝ биха се влошили. Но пък нейният опит е доказателство, че личностната смяна е допустима. Макар и с цената на доста старания.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ