,fit(1920:897)&format=webp)
FT: Еврозоната дава по-голям суверенитет на България
Приемането на еврото от България е резултат от дълготрайна икономическа и институционална логичност, която надвишава чисто техническите причини за валутния риск, написа Financial Times в разбор, отдаден на присъединението на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 година
Колумнистът на FT Крис Джайлс напомня, че процесът в действителност стартира още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб, който фиксира лв. първо към немската марка, а след това към еврото.
След интервал на закъснение България бе призната в Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) през 2020 година, а шест години по-късно паричната интеграция бе приключена. По данни на Българската национална банка (БНБ) преходът протича без разтърсвания, като към половината от наличните левове към този момент са конвертирани в евро.
От реализатор към основател на парична политика
Според Джайлс основната смяна за България е институционална. Валутният ръб мощно е ограничавал ролята на Българска народна банка, която в продължение на десетилетия е следвала автоматизирано паричната политика на Бундесбанк (германската централна банка), а по-късно и на Европейската централна банка (ЕЦБ), без да има въздействие върху вземането на решения.
С участието в еврозоната България към този момент взе участие директно в ръководството на паричната политика посредством представителството си в Управителния съвет на ЕЦБ.
FT отбелязва, че за страна, която така и така не е разполагала с самостоятелна парична политика, приемането на еврото не значи загуба на суверенитет, а в противен случай – придобиване на глас при вземането на решения, които по този начин или другояче я засягат.
По-достъпни заеми и по-висок капиталов интерес
В разбора се показва, че участието в еврозоната ще донесе и директни стопански изгоди. Намаляването на минималните наложителни запаси на банките от 12% на 1% освобождава забележителен запас за кредитиране на семействата и бизнеса.
Освен това ролята на заемодател от последна инстанция към този момент се споделя сред Българска народна банка и ЕЦБ, което покачва устойчивостта на банковата система.
Рейтинговите организации към този момент покачиха рейтинга на България след формалното решение за присъединение, а съгласно FT това основава предпоставки за по-нататъшни усъвършенствания при извръшване на спомагателни институционални промени. Интересът на вложителите се отразява и на финансовия пазар, като българският борсов показател регистрира мощен растеж от началото на годината.
„ България несъмнено се изкачи в класацията на нашите капиталови цели. Вероятно в този момент сме по-оптимистично настроени към нея, в сравнение с към останалата част от Европа “, споделя пред FT Николай Марков, основен икономист за Централна и Източна Европа в Pictet Asset Management.
Геополитически измерения
Джайлс слага приемането на еврото и в по-широк геополитически подтекст. България се причислява към еврозоната година след влизането си в Шенген, което съгласно анализаторите затвърждава мястото ѝ в ядрото на европейската интеграция.
На фона на войната в Украйна, засиленото въздействие на Русия и риска от нови търговски спорове със Съединени американски щати по-дълбоката обязаност с Европейски Съюз се преглежда като стратегическо преимущество.
„ Напускането на еврозоната е извънредно комплицирано и в никакъв случай не се е случвало до момента, което прави участието мощен сигнал за ангажираност към европейския план “, разяснява за FT изпълнителният шеф на Института за икономическа политика Ясен Георгиев.
По думите му геополитическите изгоди от участието в еврозоната в актуалната интернационална конюнктура могат да се окажат не по-малко значими от икономическите.
Колумнистът на FT Крис Джайлс напомня, че процесът в действителност стартира още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб, който фиксира лв. първо към немската марка, а след това към еврото.
След интервал на закъснение България бе призната в Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) през 2020 година, а шест години по-късно паричната интеграция бе приключена. По данни на Българската национална банка (БНБ) преходът протича без разтърсвания, като към половината от наличните левове към този момент са конвертирани в евро.
От реализатор към основател на парична политика
Според Джайлс основната смяна за България е институционална. Валутният ръб мощно е ограничавал ролята на Българска народна банка, която в продължение на десетилетия е следвала автоматизирано паричната политика на Бундесбанк (германската централна банка), а по-късно и на Европейската централна банка (ЕЦБ), без да има въздействие върху вземането на решения.
С участието в еврозоната България към този момент взе участие директно в ръководството на паричната политика посредством представителството си в Управителния съвет на ЕЦБ.
FT отбелязва, че за страна, която така и така не е разполагала с самостоятелна парична политика, приемането на еврото не значи загуба на суверенитет, а в противен случай – придобиване на глас при вземането на решения, които по този начин или другояче я засягат.
По-достъпни заеми и по-висок капиталов интерес
В разбора се показва, че участието в еврозоната ще донесе и директни стопански изгоди. Намаляването на минималните наложителни запаси на банките от 12% на 1% освобождава забележителен запас за кредитиране на семействата и бизнеса.
Освен това ролята на заемодател от последна инстанция към този момент се споделя сред Българска народна банка и ЕЦБ, което покачва устойчивостта на банковата система.
Рейтинговите организации към този момент покачиха рейтинга на България след формалното решение за присъединение, а съгласно FT това основава предпоставки за по-нататъшни усъвършенствания при извръшване на спомагателни институционални промени. Интересът на вложителите се отразява и на финансовия пазар, като българският борсов показател регистрира мощен растеж от началото на годината.
„ България несъмнено се изкачи в класацията на нашите капиталови цели. Вероятно в този момент сме по-оптимистично настроени към нея, в сравнение с към останалата част от Европа “, споделя пред FT Николай Марков, основен икономист за Централна и Източна Европа в Pictet Asset Management.
Геополитически измерения
Джайлс слага приемането на еврото и в по-широк геополитически подтекст. България се причислява към еврозоната година след влизането си в Шенген, което съгласно анализаторите затвърждава мястото ѝ в ядрото на европейската интеграция.
На фона на войната в Украйна, засиленото въздействие на Русия и риска от нови търговски спорове със Съединени американски щати по-дълбоката обязаност с Европейски Съюз се преглежда като стратегическо преимущество.
„ Напускането на еврозоната е извънредно комплицирано и в никакъв случай не се е случвало до момента, което прави участието мощен сигнал за ангажираност към европейския план “, разяснява за FT изпълнителният шеф на Института за икономическа политика Ясен Георгиев.
По думите му геополитическите изгоди от участието в еврозоната в актуалната интернационална конюнктура могат да се окажат не по-малко значими от икономическите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ