В един студен януарски ден през 1995 г. светът е

В един леден януарски ден през 1995 година светът е на ръба на нуклеарната война. Страшното е, че нещастието е може би въпрос на минути. Но е и ненапълно неуместно, тъй като няма никаква действителна причина това да се случи. Освен може би човешкия боязън и неверната преценка.

Датата е 25-и, денят е сряда. Следобед операторите на радарните станции в северната част на Русия виждат на екраните си злокобно блещукане. Това е сигнал, че някъде край крайбрежията на Норвегия преди малко е била изстреляна ракета. Не е ясно накъде отива, само че рефлексите от Студената война са още живи и руснаците подозират, че целта са точно те.

Руските военни знаят, че в случай че ракета бъде изстреляна от американска подводница в този район, тя може да стигне до Москва за към 15 минути и да носи до осем нуклеарни бойни глави. Затова реагират стремително и единствено няколко минути по-късно информацията стига до най-високото равнище – до президента Борис Елцин. В резултат той записва името си в историята като първия международен водач, изискал активация на „ нуклеарното куфарче “ отвън изискванията на обучение.

След края на Втората международна война светът действа в изискванията на нуклеарно въздържане, написа BBC. Държавите с нуклеарен боеприпас се въоръжават по този начин, че съперниците им да знаят: всеки удар, без значение кой първи го нанесе, ще бъде гибелен за всички, тъй като ответният ще докара до всеобщо заличаване.

На 25 януари 1995 година ситуацията е извънредно напрегната. Елцин и неговите съветници би трябвало бързо да вземат решение дали да отвърнат на хипотетичния удар.

Днес всички знаем, че до покруса не се стига. И макар че е можело да стане доста ужасно доста бързо, всичко приключва наред.

Същата вечер водещият на новините на BBC Джереми Паксман споделя в ефир:

„ Днес не избухна нуклеарна война макар всички старания на руснаците. “

Няколко часа по-рано осведомителна организация „ Интерфакс “ оповестява, че военните са свалили ракета, изстреляна към съветска територия. Естествено, мнозина вземат решение, че е настъпил нуклеарен Армагедон. Почти истерични кореспонденти стартират да звънят в английското министерство на защитата и да питат какво се случва. Отговорът е безапелационен:

„ Англия не е изстрелвала никакви ракети по Русия. “

Пентагонът се изрича в същия дух.

Към този миг и пазарите към този момент стартират да реагират на суматохата. Минути преди 15 часа обстановката се обяснява и следват въздишки на облекчение. Агенция „ Интерфакс “ редактира новината си и прецизира, че съветските системи за ранно предизвестие са записали изстрелване на ракета, само че тя се е приземила на норвежка територия.

Малко по-късно идва и формалното известие от Норвегия. Да, ракета в действителност е била изстреляна, само че не с военни, а с научни цели. Тя е част от изследователска стратегия, отдадена на Северното зарево. Ракетата се е приземила в морето покрай остров Шпицберген, което е на доста разстояние от съветското въздушно пространство. Русия дава отговор още веднъж посредством обява в „ Интерфакс “ – към момента не е ясно дали норвежците споделят истината или става дума за опит да бъде тествана съветската противовъздушна защита.

Руската страна е изключително сензитивна по този въпрос, изключително откакто през 1987 година западногерманският студент Матиас Рус съумява да прелети повече от 750 километра през сякаш предпазена от руските системи територия с дребен аероплан и да кацне съвсем пред вратите на Кремъл.

„ Бях ужасяващ, когато разбрах какъв звук се е вдигнал към нещо, което беше изцяло рутинна активност “, спомня си норвежкият академик Колбьорн Адолфсен пред BBC.

Още по-странното е, че съветската страна е била известена няколко седмици по-рано за плануваното изстрелване. По думите на Адолфсен обаче е допустимо реакцията да е била провокирана от обстоятелството, че ракета от този вид за първи път се е издигнала на такава височина – над 1000 километра.

„ Още на 14 декември нашето външно министерство беше изпратило предизвестие до всички заинтригувани страни. Но очевидно информацията не е достигнала до верните хора “, споделя Адолфсен.

Разбира се, тази мини нуклеарна рецесия няма мащаба на Кубинската от 1962 година, която редица историци дефинират като най-близкия миг до световна война. Но все пак историята с Норвегия остава един от случаите, в които светът безусловно е бил изправен на нокти.

По това време самият Елцин декларира, че за първи път е употребявал „ черния куфар с копчето “, въпреки че мнозина слагат това под подозрение. Руският президент изяснява:

„ Може би някой беше решил да ни тества, тъй като непрекъснато се приказва, че армията ни е слаба. “

Въпреки че рецесията е позволена наред, за някои хора тя остава сериозен миг. Бившият сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ и специалист по нуклеарно въоръжение Питър Фрай споделя:

„ Никога преди този момент водач на нуклеарна страна не е отварял куфарчето си в миг, в който се е считало, че има действителна опасност и че е допустимо да се стигне до нуклеарен Армагедон. “

Павел Подвиг, чиновник на Организация на обединените нации, е на мнение, че историята с норвежката ракета надалеч не е измежду най-сериозните нуклеарни рецесии. Според него Елцин е инсценирал подготвеност да употребява нуклеарно оръжие.

„ По време на Студената война е имало надалеч по-сериозни произшествия “, споделя Подвиг.

В последна сметка до съдбовни последствия не се стига. Пет дни след случая Русия афишира, че става дума за „ неразбирателство, което не трябва да се повтаря “, а Норвегия продължава да твърди, че е работила напълно в границите на интернационалните правила и не носи никаква виновност.