&format=webp)
БВП на България расте с 3,1% на годишна база, докато еврозоната отчита спад
Българската стопанска система е повишена с 3,1% на годишна база през първото тримесечие на 2026 година, демонстрират окончателните сезонно поправени данни на Евростат. Така страната се подрежда на четвърто място в Европейския съюз по ритъм на стопански напредък измежду страните, за които има налични данни.
По-бързо от България са се развивали само стопанските системи на Дания с растеж от 5,9%, Малта с 4,3% и Полша с 3,5%. Същия ритъм на напредък като българския регистрира и Словения. Отрицателен годишен напредък е регистриран единствено в Ирландия, където Брутният вътрешен продукт се свива с 16,8%, и в Румъния, където спадът е 1,1%.
Данните удостоверяват оповестените по-рано оценки на Националния статистически институт. На годишна база растежът на българската стопанска система леко се форсира по отношение на края на 2025 година – от 2,9% през четвъртото тримесечие до 3,1% през първите три месеца на 2026 година
На тримесечна база картината е сходна, само че темпът е малко по-слаб по отношение на предходния интервал. Брутният вътрешен продукт на България се е нараснал с 0,7% по отношение на октомври-декември 2025 година, след растеж от 0,8% през четвъртото тримесечие. Въпреки това страната остава измежду водещите в Европейски Съюз и по този индикатор, като дели шесто място със Словения. Пред тях са Дания с 1,9%, Естония и Малта с по 1,1%, Финландия с 0,9% и Унгария с 0,8%.
В същото време данните за еврозоната демонстрират внезапно утежняване на икономическата картина. Според окончателните оценки на Евростат стопанската система на валутния съюз се е свила с 0,2% през първото тримесечие по отношение на предходните три месеца. Това е забележителна проверка по отношение на предварителната оценка за напредък от 0,1%.
Основната причина е непредвиденият срив на ирландската стопанска система. Брутният вътрешен артикул на страната е намалял с 12,1% през интервала януари-март, до момента в който първичните оценки сочеха спад от едвам 2%. На годишна база Ирландия регистрира двуцифрен спад от 16,8%, което на практика обръща общия резултат на еврозоната от напредък към спад.
Според ирландската статистическа работа съществена причина е внезапното стесняване на активността на мултинационалните компании, изключително във фармацевтичния бранш. Поради огромната тежест на интернационалните корпорации в стопанската система на Ирландия сходни придвижвания постоянно изкривяват общите данни за еврозоната, само че мащабът на сегашния спад е необикновен даже за ирландските стандарти.
На годишна база стопанската система на еврозоната е повишена с едвам 0,3%, до момента в който за целия Европейски съюз растежът е 0,7%. И в двата случая това съставлява съществено закъснение по отношение на края на 2025 година, когато стопанската система на Европейски Съюз нарастваше с 1,4%, а тази на еврозоната - с 1,2%.
Слабите данни идват в миг, когато Европейската централна банка е изправена пред комплицирана алтернатива. От една страна, ускоряващата се инфлация, подкрепена от по-високите цени на силата, ускорява причините за покачване на лихвените проценти. От друга страна, забавянето на икономическата интензивност и последствията от енергийния потрес пораждат опасения, че по-строга парична политика може в допълнение да отслаби растежа.
Последните показатели за бизнес интензивността към този момент демонстрираха най-силното утежняване на икономическата динамичност в еврозоната от 2024 година насам. По-рано тази седмица Организацията за икономическо съдействие и развиване също намали прогнозата си за растежа на валутния съюз през 2026 година до 0,8%.
Данните на Евростат демонстрират още, че заетостта в България продължава да пораства. Броят на заетите лица се е нараснал с 0,2% по отношение на предходното тримесечие и с 1,2% на годишна база, което подрежда страната на осмо място измежду страните от Европейски Съюз по този индикатор.
За съпоставяне, заетостта в Европейския съюз като цяло е останала без смяна по отношение на края на 2025 година, а в еврозоната е повишена с едвам 0,1%. На годишна база растежът е 0,5% както в Европейски Съюз, по този начин и във валутния съюз.
Общо 221,2 милиона души са били заети в Европейския съюз през първото тримесечие на 2026 година, от които 176,3 милиона в страните от еврозоната.
По-бързо от България са се развивали само стопанските системи на Дания с растеж от 5,9%, Малта с 4,3% и Полша с 3,5%. Същия ритъм на напредък като българския регистрира и Словения. Отрицателен годишен напредък е регистриран единствено в Ирландия, където Брутният вътрешен продукт се свива с 16,8%, и в Румъния, където спадът е 1,1%.
Данните удостоверяват оповестените по-рано оценки на Националния статистически институт. На годишна база растежът на българската стопанска система леко се форсира по отношение на края на 2025 година – от 2,9% през четвъртото тримесечие до 3,1% през първите три месеца на 2026 година
На тримесечна база картината е сходна, само че темпът е малко по-слаб по отношение на предходния интервал. Брутният вътрешен продукт на България се е нараснал с 0,7% по отношение на октомври-декември 2025 година, след растеж от 0,8% през четвъртото тримесечие. Въпреки това страната остава измежду водещите в Европейски Съюз и по този индикатор, като дели шесто място със Словения. Пред тях са Дания с 1,9%, Естония и Малта с по 1,1%, Финландия с 0,9% и Унгария с 0,8%.
В същото време данните за еврозоната демонстрират внезапно утежняване на икономическата картина. Според окончателните оценки на Евростат стопанската система на валутния съюз се е свила с 0,2% през първото тримесечие по отношение на предходните три месеца. Това е забележителна проверка по отношение на предварителната оценка за напредък от 0,1%.
Основната причина е непредвиденият срив на ирландската стопанска система. Брутният вътрешен артикул на страната е намалял с 12,1% през интервала януари-март, до момента в който първичните оценки сочеха спад от едвам 2%. На годишна база Ирландия регистрира двуцифрен спад от 16,8%, което на практика обръща общия резултат на еврозоната от напредък към спад.
Според ирландската статистическа работа съществена причина е внезапното стесняване на активността на мултинационалните компании, изключително във фармацевтичния бранш. Поради огромната тежест на интернационалните корпорации в стопанската система на Ирландия сходни придвижвания постоянно изкривяват общите данни за еврозоната, само че мащабът на сегашния спад е необикновен даже за ирландските стандарти.
На годишна база стопанската система на еврозоната е повишена с едвам 0,3%, до момента в който за целия Европейски съюз растежът е 0,7%. И в двата случая това съставлява съществено закъснение по отношение на края на 2025 година, когато стопанската система на Европейски Съюз нарастваше с 1,4%, а тази на еврозоната - с 1,2%.
Слабите данни идват в миг, когато Европейската централна банка е изправена пред комплицирана алтернатива. От една страна, ускоряващата се инфлация, подкрепена от по-високите цени на силата, ускорява причините за покачване на лихвените проценти. От друга страна, забавянето на икономическата интензивност и последствията от енергийния потрес пораждат опасения, че по-строга парична политика може в допълнение да отслаби растежа.
Последните показатели за бизнес интензивността към този момент демонстрираха най-силното утежняване на икономическата динамичност в еврозоната от 2024 година насам. По-рано тази седмица Организацията за икономическо съдействие и развиване също намали прогнозата си за растежа на валутния съюз през 2026 година до 0,8%.
Данните на Евростат демонстрират още, че заетостта в България продължава да пораства. Броят на заетите лица се е нараснал с 0,2% по отношение на предходното тримесечие и с 1,2% на годишна база, което подрежда страната на осмо място измежду страните от Европейски Съюз по този индикатор.
За съпоставяне, заетостта в Европейския съюз като цяло е останала без смяна по отношение на края на 2025 година, а в еврозоната е повишена с едвам 0,1%. На годишна база растежът е 0,5% както в Европейски Съюз, по този начин и във валутния съюз.
Общо 221,2 милиона души са били заети в Европейския съюз през първото тримесечие на 2026 година, от които 176,3 милиона в страните от еврозоната.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ