,fit(1920:897)&format=webp)
Не криминална проява, а болест. Как „столицата на престъпленията“ Шотландия спря уличните войни
24 октомври 2008 година е невероятен ден за съда в шотландския град Глазгоу. Няма планувани каузи, само че в една от залите арбитър седи облечен в роба, а пред него са подредени 85 души. Това е група от младежи, за които се знае, че са членове на локални проведени незаконни групи. Те не са предадени на съд, а са събрани, с цел да слушат.
Говорят близки на починали, фамилии на жертви на принуждение. Една майка споделя по какъв начин е бил погубен 13-годишният ѝ наследник – атакуван и обезобразен с мачете. Млад американец си спомня по какъв начин е изгубил брат си при друго нахлуване. Хирурзи разказват брутални пострадвания и обезобразявания при улични спорове.
Тази сцена е част от новата тогава тактика на шотландските управляващи за справяне с насилието. Днес може и да наподобява необичайно, само че при започване на века Шотландия е едно от най-опасните места в Европа. Години наред държавните управления ползват нормалните ограничения за справяне с този проблем – арести, следствия, санкции и затвор. Но е явно, че не се реализира мечтаният резултат. И по тази причина е взето решение – на престъпността не трябва да се гледа единствено като на престъпен феномен, а като на обществен проблем. Ето за какво повече институции би трябвало да обединят старания. И ограниченията се трансформират.
„ Ако аз бях полицейски шеф по това време, несъмнено нямаше да се съглася да се направи такова нещо. Тогава всички ни мислеха за луди. В оня ден през 2008 година съдът беше под засилена защита, имаше даже служители на реда в лодки в реката, тъй като беше в действителност рисковано осъществяване да събереш толкоз доста членове на банди на едно място “, спомня си през днешния ден пред BBC Карън Макклъски, някогашен шеф на профилираното звено за битка с насилието (SVRU).
Тази конструкция е основана през 2005 година като пробна в Глазгоу. А откакто се вижда, че работи е разширена и на национално равнище.
Онази среща в съда се оказва ефикасна. На всички присъстващи са раздадени координатите на разнообразни организации и институции, които биха могли да им оказват помощ, в случай че решат да излязат от престъпния свят. Проведени са общо 10 срещи, на които участват 473 души. 400 от тях се обаждат и търсят помощ.
Това обаче е единствено една от ограниченията, тъй като по това време обстановката в Глазгоу е в действителност сериозна. В интервала 2003-2005 година там е регистриран най-големият брой убийства в цяла Европа, поради което на Шотландия е прикачено името „ Столица на закононарушенията “. Организация на обединените нации афишира, че това е най-опасната страна от развития свят, а статистиката сочи, че вероятността човек да стане жертва на нахлуване там е три пъти по-висока, в сравнение с в Съединени американски щати. А е известно, че американците са най-въоръжената нация и неведнъж нямат проблем да стрелят.
През идващите 10 години обаче броят на убийствата спада с 56% в Глазгоу и с 38% на национално равнище. Днес убийствата са на най-ниските равнища за последните 20 години. Броят на нападенията също е трагично намалял. Това не е знамение, а резултат от целенасочени ограничения и упорита работа.
Най-общо казано управляващите в Шотландия към този момент не се стараят единствено да санкционират причинителите на закононарушения. Вместо това основават стратегии за превантивна активност и се пробват да разпознават аргументите, водещи до прояви на принуждение.
„ В началото на века общоприетият облик на шотландеца беше пийнал и нападателен мъж, постоянно престъпник, въоръжен с нож. Но когато започнахме да проучваме статистиката, установихме, че множеството убийства не са планувани, а инцидентни. Обикновено ставаше дума за скандал сред двама души, при който единият вади нож и убива другия. И разбрахме, че няма по какъв начин да се оправим с този проблем само със силите на полицията “, споделя Уил Линдън, някогашен заместник-директор и един от първите чиновници на SVRU
По това време шеф на полицията в Глазгоу е Уилям Рей. Той дава на Макклъски и сътрудниците ѝ съвсем цялостна независимост. Тя самата си спомня, че ѝ е „ било разрешено да се проваля “ в опитите си да реши казуса.
„ Когато обстановката е толкоз тежка, осъзнаваш че е нужна генерална смяна “, споделя Макклъски.
Днес тя съпоставя метода си с този на доктор към заразна болест – не би трябвало единствено да лекуваш признаците, а и да се опиташ да спреш разпространяването. Ето за какво се стартира с определяне на рисковите групи. Оказва се, че близо 2/3 от закононарушенията се правят от към 1% от популацията на страната. Изведен е рисковият профил – млад мъж, израснал в несигурно семейство в безпаричен регион с висока безработица. Факторите, които понижават риска от незаконни прояви, са обучение и положителни връзки в фамилията.
На тази база стартират разнообразни начинания – просветителни и обществени стратегии против ранното отпадане от учебно заведение, доста работа на лекари и учители в локалните общности. Те работят, бъркат и не съумяват от време на време, само че не се отхвърлят.
Този модел не е фиктивен в Шотландия. Идеята, че насилието е проблем на публичното здраве се заражда още през 70-те години в Съединени американски щати, а след това е възприета и от Световната здравна организация. Срещи с членове на незаконни банди като тази, която бе разказана първоначално, се вършат за първи път в Синсинати, Охайо. Самата концепция се заражда в Чикаго, град, който от десетилетия има проблем с високите равнища на престъпност.
Шотландските управляващи обаче не копират модела едно към едно. Те взимат единствено ограниченията, които считат, че биха проработили в техните условия.
„ Не може просто да вземеш нещо от Чикаго и да очакваш да е дейно в Глазгоу. Трябва да си наясно със личния си проблем, с цел да приложиш работещи ограничения “, споделя Макклъски.
В Шотландия това значи доста работа в учебни заведения, лечебни заведения и обществени служби. Сред зъболекарите е извършено образование за различаване контузии, нанесени при набези, задължени са да подават сигнали и да насочват пациентите към организации, които биха им помогнали. Училищните шефове са инструктирани да понижат броя на изключените възпитаници, с цел да не отпадат толкоз деца от учебно заведение.
В рамките на две-три години новата тактика демонстрира успеваемост, а по-късно стартират да се включват и други. Сред тях е Кристин Гудол, лицево-челюстен хирург, която дружно със свои сътрудници основава благотворителна организация. Днес Гудол си спомня, че при започване на века всички кабинети са били затрупани с потърпевши хора и съществувал даже терминът „ усмивката от Глазгоу “ - характерно пострадване с нож по бузата на жертвата, което стига чак до ухото.
В процеса на работа тя се научава, че да приказваш единствено с жертви на принуждение е „ все едно да затвориш вратата “ на всички останали. Затова основават създават специфични планове в учебни заведения и лечебни заведения. Те не престават да се извършват и до през днешния ден.
Благодарение на SVRU публичният спор по тематиката с насилието се промени, споделя преподатвателят по криминология в университета в Глазгоу Алистър Фрейзър. Хората харесват новото отношение към казуса с експанзията, а към звеното се причисляват от ден на ден здравни служащи, педагози и организации.
„ Според мен SVRU промени напълно посоката на диалога и накара всички забъркани да приказват на един език “, споделя Фрейзър.
Успехите в Шотландия карат и други елементи от Англия да стартират да трансформират тактиките си. Подобни звена към този момент работят в редица полицейски сектори в Англия и Уелс, в това число и в Лондон, където са регистрирани към 1/3 от всички набези с нож. Ранните оценки сочат, че са ефикасни.
SVRU към този момент се счита за неотлъчно звено от полицията в Шотландия. Но въпреки да има немалки триумфи, не може да се каже, че всички проблеми са решени. През последните години се регистрира, че случаите на принуждение към този момент понижават с по-бавни темпове. Причините не са една и две като сегашният шеф на звеното Джими Пол показва, че измежду тях са – обществените мрежи, последствията от коронавирус пандемията, както и обстоятелството, че всяко четвърто дете в Шотландия пораства в беднотия. Според Пол насилието е „ предотвратимо, а не неизбежно “, само че трябват старания.
Първият шеф на SVRU Макклъски към този момент не работи там, само че продължава да живее в Глазгоу. И споделя, че от време на време среща хора, които в предишното са взели участие в стратегиите на звеното, тъй като са имали проблеми и са правили закононарушения.
„ Срещаме се, само че не си споделяме нищо. След това някои от тях ми пишат по какъв начин животът им се е трансформирал. Така че просто се поглеждаме без думи, тъй като знаем, че дружно сме били част от нещо значимо “, споделя тя.
Говорят близки на починали, фамилии на жертви на принуждение. Една майка споделя по какъв начин е бил погубен 13-годишният ѝ наследник – атакуван и обезобразен с мачете. Млад американец си спомня по какъв начин е изгубил брат си при друго нахлуване. Хирурзи разказват брутални пострадвания и обезобразявания при улични спорове.
Тази сцена е част от новата тогава тактика на шотландските управляващи за справяне с насилието. Днес може и да наподобява необичайно, само че при започване на века Шотландия е едно от най-опасните места в Европа. Години наред държавните управления ползват нормалните ограничения за справяне с този проблем – арести, следствия, санкции и затвор. Но е явно, че не се реализира мечтаният резултат. И по тази причина е взето решение – на престъпността не трябва да се гледа единствено като на престъпен феномен, а като на обществен проблем. Ето за какво повече институции би трябвало да обединят старания. И ограниченията се трансформират.
„ Ако аз бях полицейски шеф по това време, несъмнено нямаше да се съглася да се направи такова нещо. Тогава всички ни мислеха за луди. В оня ден през 2008 година съдът беше под засилена защита, имаше даже служители на реда в лодки в реката, тъй като беше в действителност рисковано осъществяване да събереш толкоз доста членове на банди на едно място “, спомня си през днешния ден пред BBC Карън Макклъски, някогашен шеф на профилираното звено за битка с насилието (SVRU).
Тази конструкция е основана през 2005 година като пробна в Глазгоу. А откакто се вижда, че работи е разширена и на национално равнище.
Онази среща в съда се оказва ефикасна. На всички присъстващи са раздадени координатите на разнообразни организации и институции, които биха могли да им оказват помощ, в случай че решат да излязат от престъпния свят. Проведени са общо 10 срещи, на които участват 473 души. 400 от тях се обаждат и търсят помощ.
Това обаче е единствено една от ограниченията, тъй като по това време обстановката в Глазгоу е в действителност сериозна. В интервала 2003-2005 година там е регистриран най-големият брой убийства в цяла Европа, поради което на Шотландия е прикачено името „ Столица на закононарушенията “. Организация на обединените нации афишира, че това е най-опасната страна от развития свят, а статистиката сочи, че вероятността човек да стане жертва на нахлуване там е три пъти по-висока, в сравнение с в Съединени американски щати. А е известно, че американците са най-въоръжената нация и неведнъж нямат проблем да стрелят.
През идващите 10 години обаче броят на убийствата спада с 56% в Глазгоу и с 38% на национално равнище. Днес убийствата са на най-ниските равнища за последните 20 години. Броят на нападенията също е трагично намалял. Това не е знамение, а резултат от целенасочени ограничения и упорита работа.
Най-общо казано управляващите в Шотландия към този момент не се стараят единствено да санкционират причинителите на закононарушения. Вместо това основават стратегии за превантивна активност и се пробват да разпознават аргументите, водещи до прояви на принуждение.
„ В началото на века общоприетият облик на шотландеца беше пийнал и нападателен мъж, постоянно престъпник, въоръжен с нож. Но когато започнахме да проучваме статистиката, установихме, че множеството убийства не са планувани, а инцидентни. Обикновено ставаше дума за скандал сред двама души, при който единият вади нож и убива другия. И разбрахме, че няма по какъв начин да се оправим с този проблем само със силите на полицията “, споделя Уил Линдън, някогашен заместник-директор и един от първите чиновници на SVRU
По това време шеф на полицията в Глазгоу е Уилям Рей. Той дава на Макклъски и сътрудниците ѝ съвсем цялостна независимост. Тя самата си спомня, че ѝ е „ било разрешено да се проваля “ в опитите си да реши казуса.
„ Когато обстановката е толкоз тежка, осъзнаваш че е нужна генерална смяна “, споделя Макклъски.
Днес тя съпоставя метода си с този на доктор към заразна болест – не би трябвало единствено да лекуваш признаците, а и да се опиташ да спреш разпространяването. Ето за какво се стартира с определяне на рисковите групи. Оказва се, че близо 2/3 от закононарушенията се правят от към 1% от популацията на страната. Изведен е рисковият профил – млад мъж, израснал в несигурно семейство в безпаричен регион с висока безработица. Факторите, които понижават риска от незаконни прояви, са обучение и положителни връзки в фамилията.
На тази база стартират разнообразни начинания – просветителни и обществени стратегии против ранното отпадане от учебно заведение, доста работа на лекари и учители в локалните общности. Те работят, бъркат и не съумяват от време на време, само че не се отхвърлят.
Този модел не е фиктивен в Шотландия. Идеята, че насилието е проблем на публичното здраве се заражда още през 70-те години в Съединени американски щати, а след това е възприета и от Световната здравна организация. Срещи с членове на незаконни банди като тази, която бе разказана първоначално, се вършат за първи път в Синсинати, Охайо. Самата концепция се заражда в Чикаго, град, който от десетилетия има проблем с високите равнища на престъпност.
Шотландските управляващи обаче не копират модела едно към едно. Те взимат единствено ограниченията, които считат, че биха проработили в техните условия.
„ Не може просто да вземеш нещо от Чикаго и да очакваш да е дейно в Глазгоу. Трябва да си наясно със личния си проблем, с цел да приложиш работещи ограничения “, споделя Макклъски.
В Шотландия това значи доста работа в учебни заведения, лечебни заведения и обществени служби. Сред зъболекарите е извършено образование за различаване контузии, нанесени при набези, задължени са да подават сигнали и да насочват пациентите към организации, които биха им помогнали. Училищните шефове са инструктирани да понижат броя на изключените възпитаници, с цел да не отпадат толкоз деца от учебно заведение.
В рамките на две-три години новата тактика демонстрира успеваемост, а по-късно стартират да се включват и други. Сред тях е Кристин Гудол, лицево-челюстен хирург, която дружно със свои сътрудници основава благотворителна организация. Днес Гудол си спомня, че при започване на века всички кабинети са били затрупани с потърпевши хора и съществувал даже терминът „ усмивката от Глазгоу “ - характерно пострадване с нож по бузата на жертвата, което стига чак до ухото.
В процеса на работа тя се научава, че да приказваш единствено с жертви на принуждение е „ все едно да затвориш вратата “ на всички останали. Затова основават създават специфични планове в учебни заведения и лечебни заведения. Те не престават да се извършват и до през днешния ден.
Благодарение на SVRU публичният спор по тематиката с насилието се промени, споделя преподатвателят по криминология в университета в Глазгоу Алистър Фрейзър. Хората харесват новото отношение към казуса с експанзията, а към звеното се причисляват от ден на ден здравни служащи, педагози и организации.
„ Според мен SVRU промени напълно посоката на диалога и накара всички забъркани да приказват на един език “, споделя Фрейзър.
Успехите в Шотландия карат и други елементи от Англия да стартират да трансформират тактиките си. Подобни звена към този момент работят в редица полицейски сектори в Англия и Уелс, в това число и в Лондон, където са регистрирани към 1/3 от всички набези с нож. Ранните оценки сочат, че са ефикасни.
SVRU към този момент се счита за неотлъчно звено от полицията в Шотландия. Но въпреки да има немалки триумфи, не може да се каже, че всички проблеми са решени. През последните години се регистрира, че случаите на принуждение към този момент понижават с по-бавни темпове. Причините не са една и две като сегашният шеф на звеното Джими Пол показва, че измежду тях са – обществените мрежи, последствията от коронавирус пандемията, както и обстоятелството, че всяко четвърто дете в Шотландия пораства в беднотия. Според Пол насилието е „ предотвратимо, а не неизбежно “, само че трябват старания.
Първият шеф на SVRU Макклъски към този момент не работи там, само че продължава да живее в Глазгоу. И споделя, че от време на време среща хора, които в предишното са взели участие в стратегиите на звеното, тъй като са имали проблеми и са правили закононарушения.
„ Срещаме се, само че не си споделяме нищо. След това някои от тях ми пишат по какъв начин животът им се е трансформирал. Така че просто се поглеждаме без думи, тъй като знаем, че дружно сме били част от нещо значимо “, споделя тя.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ