Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен или по-безчувствен?
„ Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен! “ – по този начин сподели Ницше, след това полудя, след това умря.
Защото това са красиви думи, само че не са истина.
Всичко, което не ни убива незабавно, ни убива лека-полека, незабелязано.
Убивайки нашата добрина и честност. Нежност и откровеност. Отвореност, Щедрост, Ясна визия и Нежно сърце…
Измамата, измяната, подлостта, неблагодарността, жестокостта, несправедливостта могат да убият не едновременно. А капка по капка…
Бъди толерантен, изтърпи, раната ще зарасне. Белегът ще остане – груба кожа. И по този начин, последователно, ще пораства тази кожа, без да забележите по какъв начин се случва.
И можете да се утешите – станах по мощен! Да. Но в душата друга струна се скъса, още една кристална камбана пада.
Нещо или някой е починал там, в душата – добра самодива или малко ангелче. Които бяха част от теб.
И към този момент знаете тъкмо по какъв начин да реагирате на удар. Как да кажете жестока дума. Как да дадете ресто при нужда.
Вече знаеш сигурно, че могат да удрят – ей по този начин, без причина. Или вместо благодаря. И въобще не си сюрпризиран. Свикваш с това.
И се учиш да търпиш или да защитаваш себе си.
Но с всеки удар, изменничество, отчаяние, губиш нещо окончателно. Завинаги то си отива и умира. И ставаш по-силен, да. Но за сметка на други значими качества.
Всичко, което не ме убива, просто ме убива последователно.
Но ме прави по-силен или по-безчувствен? Кой знае?
Трябва ми по-малко от това, което те убива. И тези, които убиват, да са по-малко. Защото те по този начин или другояче са убийци. Убийци на други нежни Души и положителни изблици…
създател: Анна Кирьянова
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Защо са рискови празните хора?
