Когато всичко е съсипано, опетнено, отнето
Всичко е разрушено. Развалено. Отнето. Не е останало нищо. Нищо!
Но в действителност все нещо е останало – малко семенце, от което всичко може да израсте още веднъж. Материалът не е загубен и силата към момента е някъде там.
Въпреки че е мъчно да гледаш разрухата. Толкова време и старания напразно…
Но всичко е поправимо!
Ще потъгуваш известно време. И това ще е задоволително. След това ще се изправиш и ще поправиш, преправиш и ще започнеш да градиш още веднъж. Едно е главата на гущера да бъде откъсната, само че напълно друго – опашката.
Винаги може да си отгледаш нова опашка. По-хубава.
Това е целият смисъл. След удар и загуба, идва моментът за размисъл. Щом можеш да мислиш, значи си добре. Това е единствено една опашка.
Да, обидно и мъчително е, несъмнено. Но единствено в случай че не се подадеш на отчаянието, ще ти порасне нова. По-голяма и по-красива.
Това е основната неволя – доста хора бъркат загубата на опашката си със загубата на главата си. Но бъркат.
Енергията ще се възвърне и болката ще утихне. Вероятно всичко е изцяло поправимо, само че болката и негодуванието ни карат да се усещаме зле, тъй като преувеличаваме всичко.
Много хора си протягат ръка в подобен миг и разплакват ангелите, изумени от такава липса на кураж.
Всичко се случва в живота. Но надиграва и печели този, който разграничава невъзвратимата загуба от възвратимата. Непоправимото от поправимото.
И не тича да се дави за неща, които може да поправи. Заради една гущерова опашка!
Всеки, който има сила може да регенерира. Въпреки че боли. Поправимото също боли.
Но е поправимо!
създател: Анна Кирянова
