Малките камъчета и голямата преобърната кола
Всички знаем приказката за дребните камъчета, които имат чудодейната дарба да обръщат огромната кола. Посланието й е явно – тя е за дребните, сякаш незначителни неща, на които не отдаваме изключително внимание, само че те водят до непредвидими, постоянно пагубни последствия. Затова малко и огромно не съществува още повече, че при доста неща същинският смисъл е в детайла. Във всяка сфера на живота важи правилото, че натрупването на задоволително огромно количество води до качествени промени.
С цялостна мощ това се отнася до човешките връзки. В двойката поражда проблем – мъничък и сякаш незначителен. Ала става струпване на премълчани, неизяснени неща, от които всеки затаява някаква незадоволеност или засегнатост. Така досега, в който този събиран негативизъм изригва във взаимни обвинявания, припомняне на остарели случки, укори. Например вашият обичан има подобен темперамент, че избухва за незначителни неща. После бързо му минава и се държи все едно, че нищо не е станало. Явно за него то фактически е нищо, само че на вас тези прояви са ви неприятни. Схващайки механизма на протичащото се, вие спирате да реагирате, макар че негово държание ви нараняват. Премълчавате, въпреки че ви е погрешно. Ала всеки има предел на толерантност – прекосяването на вашия може да прерасне до сериозен скандал, казване на неща, които не мислите – по единствената причина, че и вие желаете да нараните – да разбере и той по какъв начин се чувствате. Започвате да си вадите като козове остарели случки, които всеки си спомня по друг метод. Оказва се, че и вие не постъпвате безпогрешно в неговите очи, както сте си мислила. Получавате безусловно незаслужени упреци и тази нарушена правдивост изключително ви гнети. Това ви прави още по-ожесточена. Спорите по детайлите на сякаш забравеното минало и най-после установявате, че от цялата препирня и двамата сте афектирани и доста ядосани. Оттук до подозрението, че любовта посред ви е жива, крачката е една. Следващата носи още по-силното име – отчаяние. И по този начин нататък до цялостния провал.
Малките неточности и пропуски в работата могат да доведат до огромни последствия. До загуба на положителното име и престижа на компанията що се касае до професионализма в нея. Най-зле е обаче, когато водят до финансови загуби. В целия пъзел се наслояват усложнени връзки с сътрудниците и началството, загуба на позиции и най-после уволняване или по-мекия вид – покана да напуснеш. Не по-малко неприятен е сюжетът, при който работната атмосфера става толкоз непоносима, че си принудена сама да вземаш крайното решение.
Малките неистини, когато се понатрупат, естествено водят до загуба на доверие и постоянно подозрение. Става нещо като лъжливото овчарче – и когато е почтен, някой може да пострада поради минали дребни провинения. Изчезва дребна сума от у дома – хлапето, което макар многократните забележки постоянно си взема от джоба на родителите, на своя глава, е естественият първи обвинен. Нищо, че парите може да са отишли за заплащане на чистачката в блока и това да е повърхностно забравено.
Важността на дребните неща, на детайла се откроява с особена мощ в най-деликатните човешки връзки. Супер е вашият обичан да ви носи заран кафето в леглото. Но когато това е съпроводено с целувка или някаква единствено ваша си смешка, чарът на жеста е неизразим. И напълно друго, в случай че ти тръшне чашката на нощното шкафче и ти каже – „ айде взимай, че бързам за работа “. Може всяка вечер да приготвяте вечерята за фамилията, само че когато тя се прави с възприятие – с въодушевление и желанието да зарадваш околните си, постоянно тази невидима фалшификация се усеща – гостбата има несравним усет. Детайлите в коледната декорация – натъкмената елха, гирляндите из къщи или дребният свещник на масата, декориран с борови шишарки – тези нещица освен основават коледно-новогодишната атмосфера, само че те са външният изразител на празника в душата, който желаеме да предадем и на другите.
Така че да отделим нужното внимание на негово величество детайла, тъй като огромните дребни работи вършат всяко нещо неповторимо. Истината е в детайлностите.
С цялостна мощ това се отнася до човешките връзки. В двойката поражда проблем – мъничък и сякаш незначителен. Ала става струпване на премълчани, неизяснени неща, от които всеки затаява някаква незадоволеност или засегнатост. Така досега, в който този събиран негативизъм изригва във взаимни обвинявания, припомняне на остарели случки, укори. Например вашият обичан има подобен темперамент, че избухва за незначителни неща. После бързо му минава и се държи все едно, че нищо не е станало. Явно за него то фактически е нищо, само че на вас тези прояви са ви неприятни. Схващайки механизма на протичащото се, вие спирате да реагирате, макар че негово държание ви нараняват. Премълчавате, въпреки че ви е погрешно. Ала всеки има предел на толерантност – прекосяването на вашия може да прерасне до сериозен скандал, казване на неща, които не мислите – по единствената причина, че и вие желаете да нараните – да разбере и той по какъв начин се чувствате. Започвате да си вадите като козове остарели случки, които всеки си спомня по друг метод. Оказва се, че и вие не постъпвате безпогрешно в неговите очи, както сте си мислила. Получавате безусловно незаслужени упреци и тази нарушена правдивост изключително ви гнети. Това ви прави още по-ожесточена. Спорите по детайлите на сякаш забравеното минало и най-после установявате, че от цялата препирня и двамата сте афектирани и доста ядосани. Оттук до подозрението, че любовта посред ви е жива, крачката е една. Следващата носи още по-силното име – отчаяние. И по този начин нататък до цялостния провал.
Малките неточности и пропуски в работата могат да доведат до огромни последствия. До загуба на положителното име и престижа на компанията що се касае до професионализма в нея. Най-зле е обаче, когато водят до финансови загуби. В целия пъзел се наслояват усложнени връзки с сътрудниците и началството, загуба на позиции и най-после уволняване или по-мекия вид – покана да напуснеш. Не по-малко неприятен е сюжетът, при който работната атмосфера става толкоз непоносима, че си принудена сама да вземаш крайното решение. Малките неистини, когато се понатрупат, естествено водят до загуба на доверие и постоянно подозрение. Става нещо като лъжливото овчарче – и когато е почтен, някой може да пострада поради минали дребни провинения. Изчезва дребна сума от у дома – хлапето, което макар многократните забележки постоянно си взема от джоба на родителите, на своя глава, е естественият първи обвинен. Нищо, че парите може да са отишли за заплащане на чистачката в блока и това да е повърхностно забравено.
Важността на дребните неща, на детайла се откроява с особена мощ в най-деликатните човешки връзки. Супер е вашият обичан да ви носи заран кафето в леглото. Но когато това е съпроводено с целувка или някаква единствено ваша си смешка, чарът на жеста е неизразим. И напълно друго, в случай че ти тръшне чашката на нощното шкафче и ти каже – „ айде взимай, че бързам за работа “. Може всяка вечер да приготвяте вечерята за фамилията, само че когато тя се прави с възприятие – с въодушевление и желанието да зарадваш околните си, постоянно тази невидима фалшификация се усеща – гостбата има несравним усет. Детайлите в коледната декорация – натъкмената елха, гирляндите из къщи или дребният свещник на масата, декориран с борови шишарки – тези нещица освен основават коледно-новогодишната атмосфера, само че те са външният изразител на празника в душата, който желаеме да предадем и на другите.
Така че да отделим нужното внимание на негово величество детайла, тъй като огромните дребни работи вършат всяко нещо неповторимо. Истината е в детайлностите.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ