Откъде идва изразът „Победителите не ги съдят“
Всички знаем известния израз „ Победителите не ги съдят “, който значи, че е значимо да постигнеш победа, без значение по почтен непочтен път. За първи път тази фраза произнесла Екатерина II в отбрана на военачалник Суворов. А нещата стояли така…
По време на Руско-турската война от 173 година генерал-майор Александър Суворов бил изпратен на фронт в Молдова. Генерал-фелдмаршал Петър Румянцев, командващ Дунавската войска, изпратил Суворов с дребен отряд да следи за турците в Тутракан – тогава българският град е бил турска цитадела на брега на Дунава.
В отряда на Суворов имало единствено 2300 души. За прекосяването били приготвени лодки, само че турците било ход напред пред руснаците и през нощта ги нападнали.
В тази нощ Суворов се избавил по знамение. След като разпитал пленените противников елементи, Суворов изяснил, че в крепостта се намирал 4-хиляден гарнизон под командването на Саръ паша.
Това било седем пъти повече, в сравнение с руснаците можели да транспортират с лодки през Дунава. Суворов незабавно взел решение. Той заповядал да се подготвят за нахлуване през тази нощ, с цел да не може съперникът да види неравенството на силите.
Турците били атакувани от две колони съветски бойци, прикривани от разпръснати строеве егери. Подобна структура по това време била изцяло нова. Войската на съперника имала числено предимство, само че съветските колони взели на взлом турските батареи и нахлули в Тутракан. Градът бил високомерен.
Руските загуби наброявали 2000 индивида, турските – 1500. По време на тази борба Суворов бил ранен в десния крайник. Донесението до Румянцев той изпратил в стихове: „ Слава Богу, популярност Вам, Тутракан е високомерен и аз съм там “.
Превземането на Тутракан Суворов направил своеволно, без знанието на главнокомандващия, който му бил наредил единствено да разузнае към крепостта.
Разгневеният Румянцев го привикал прри себе си. След строго неодобрение Суворов бил лишен от командването, даден под съд и наказан на гибел за непокорство.
Страдащ от тресчица, получена от раната при Тутракан, Суворов живеел в Букурещ, очаквайки осъществяването на присъдата, само че ненадейно разбрал, че решението на военния съд било изпратено за удостоверение от императрицата.
Суворов не трябвало да чака дълго. Тя подписала присъдата: „ Победителите не ги съдят “ и изпратила на Суворов кръст Свети Георги II степен за проявени героизъм и геройство.
