Служебен роман
Всички знаем, че не трябва да въртим обич там, където си вадим хляба. Не за друго, а тъй като бурните пристрастености на работното място могат да доведат до ред затруднения и в последна да се наложи – по своя воля или не, да си търсим друго професионално занятие. Но животът постоянно трансформира разпоредбите на играта. В изискванията на 10-часов работен ден и малко време за развлечения, къде другаде, в случай че не там, можем да намерим своята половинка. Така, когато сред нас и някой сътрудник стартира да протича електрически ток, всевъзможни рационални доводи стартират да наподобяват глупави и незначителни.
Но въпреки и първоначално всичко да наподобява непринудено и даже безгрижно, във всяко наше деяние има мотивация. За едни служебният разказ е лекарство против рутината и скуката, които неизбежно се възцаряват в всекидневието. Други се впускат в него с по-користни цели, да вземем за пример, с цел да подкрепят кариерата си. За трети обаче, това е единствената опция да основат семейство. Все отново работната среда предлага идеални условия да една постоянна връзка – общи ползи, справяне с проблемите един до друг и опция да видиш реакциите на другия в разнообразни обстановки.
Служебният разказ обаче крие доста уловки - той може както да осмисли живота ни, по този начин и да го унищожи. Ако сме свободни и откровено влюбени, нормално не считаме за нужно да крием възприятията си от колектива. Но това може да стане причина за интриги, злоба и удари под кръста. Най-опасно е ситуацията, когато избраникът ни не е какъв да е, а шефа.
Въпросът е за какво отношението към любовта на работното място е толкоз отрицателна? От позиция на деловия етикет сходна обстановка е неприемлива и с съображение могат да ни обвинят в непрофесионализъм. Защото вниманието и силата ни към този момент не са погълнати напълно от работните задания, а от любовните страсти. По принцип влюбването подготвя към заплеснатост, само че когато самия обект е пред очите ни, това положение се задълбочава. Още по-лошо на работата ни се отразяват неизбежните рецесии във връзката. Тогава офиса се трансформира в същинско полесражение, а патроните рикошират в целия колектив.
Но любовта не познава правилници и написания. Ако усещате, че това е точният човек за вас, какво значение има къде сте го срещнали – в бара, супермаркета или на работа. Като нищо обаче, е допустимо да се наложи, да се разделите с работата си. Ако не за друго, най-малко за съхраните връзките си. Често служебната обич доближава своята „ точка на шупване ” и с цел да я запазите, би трябвало да я придвижите отвън стените на офиса.
Но е допустимо, да сте от малцината щастливци, чиято връзка не е бодил в очите на управлението и сътрудниците. Дори в този случай обаче, би трябвало да подчините връзката си на служебната нравственос – като демонстрирате нежните си усеща единствено в извънработно време, а в офиса да бъдете настоятелен или най-малко доколкото е допустимо. Така ще сведете до най-малко провалите и за вашата връзка, и за работния развой.
Но въпреки и първоначално всичко да наподобява непринудено и даже безгрижно, във всяко наше деяние има мотивация. За едни служебният разказ е лекарство против рутината и скуката, които неизбежно се възцаряват в всекидневието. Други се впускат в него с по-користни цели, да вземем за пример, с цел да подкрепят кариерата си. За трети обаче, това е единствената опция да основат семейство. Все отново работната среда предлага идеални условия да една постоянна връзка – общи ползи, справяне с проблемите един до друг и опция да видиш реакциите на другия в разнообразни обстановки.
Служебният разказ обаче крие доста уловки - той може както да осмисли живота ни, по този начин и да го унищожи. Ако сме свободни и откровено влюбени, нормално не считаме за нужно да крием възприятията си от колектива. Но това може да стане причина за интриги, злоба и удари под кръста. Най-опасно е ситуацията, когато избраникът ни не е какъв да е, а шефа.
Въпросът е за какво отношението към любовта на работното място е толкоз отрицателна? От позиция на деловия етикет сходна обстановка е неприемлива и с съображение могат да ни обвинят в непрофесионализъм. Защото вниманието и силата ни към този момент не са погълнати напълно от работните задания, а от любовните страсти. По принцип влюбването подготвя към заплеснатост, само че когато самия обект е пред очите ни, това положение се задълбочава. Още по-лошо на работата ни се отразяват неизбежните рецесии във връзката. Тогава офиса се трансформира в същинско полесражение, а патроните рикошират в целия колектив. Но любовта не познава правилници и написания. Ако усещате, че това е точният човек за вас, какво значение има къде сте го срещнали – в бара, супермаркета или на работа. Като нищо обаче, е допустимо да се наложи, да се разделите с работата си. Ако не за друго, най-малко за съхраните връзките си. Често служебната обич доближава своята „ точка на шупване ” и с цел да я запазите, би трябвало да я придвижите отвън стените на офиса.
Но е допустимо, да сте от малцината щастливци, чиято връзка не е бодил в очите на управлението и сътрудниците. Дори в този случай обаче, би трябвало да подчините връзката си на служебната нравственос – като демонстрирате нежните си усеща единствено в извънработно време, а в офиса да бъдете настоятелен или най-малко доколкото е допустимо. Така ще сведете до най-малко провалите и за вашата връзка, и за работния развой.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ