Личното пространство – възможност за злоупотреба
Всички сме „ за “ потребността от персонално пространство и неговото обезпечаване на индивида до нас. Особено мощно сме „ за “, когато става въпрос за нашето лично персонално пространство. Всеки има своите ползи, занимания, потребности. Това е времето и да останеш самичък със себе си, с потока на своите мисли. Да задържиш своята характерност, да развиеш самобитността си и най-много да не се изгубиш до твоята половинка - или в опитите да я контролираш, или да й се лепнеш като гербова марка. Това са положения, по които най-малко на доктрина, спор няма.
Какво обаче става на процедура? Не се ли злоупотребява от време на време прекалено много с така наречен персонално пространство? Особено, когато зад тази магическа фраза се крият неистини, изневери, нелицеприятни секрети...
Абсолютно предписание е да не се отваря и чете непозната поща, да не се рови в телефон, който не е твой, да не се четат неадресирани до теб имейли, в случай че не бъдеш поканен за това. Зад тази цялост обаче се случва да се скриват многозначителни интернет контакти и чат връзки, прерастващи в секрети телефонни диалози, които нараняват половинката. Тук се явява настоящият актуален въпрос – невярност ли е, в случай че всичко остане единствено в тази сфера. Въпрос на персонално чувство, само че надали има разумен човек, който не би бил засегнат от сходни секрети връзки. А щом има потърпевш, какво да се умува по тематиката. В същото време подозрителният в двойката, който се ровичка в непознатия компютър или преравя известията в телефона, в множеството случаи се усеща и виновен от нарушаването на свещеното персонално постранство. Така страданието става двойно.
Фасадата на персоналното пространство е идеалното място, зад което може да поникне и да вирее отчуждението, спирането на духовния контакт в двойката. То би могло да е алибито всеки последователно и незабелязано да заживее единствено собствен личен живот, друг от този на другия, с който първоначално са желали да разделят сякаш всичко – и положително, и зло.
Ако злоупотребата с персоналното пространство кара другия да се усеща дискомфортно, в случай че го прави уединен, изолиран, това не изисква ли преосмисляне на неговия периметър? Въобще значимо е какъв брой необятно е това пространство, до каква степен то не накърнява взаимоотношенията в двойката. Разбира се, не постоянно и на всички места би трябвало да мъкнеш половинката си при срещи с приятелки, да вземем за пример. Тъкмо в противен случай – вие си имате своите чисто женски диалози. Но е естествено всеки да познава приятелите на другия, а не да бъде държан в изолираност.
Доверието и шерването са нещата, които вършат съществуването на персонален периметър здравословно, а не зловредно. Когато са налице тези скъпи съставки в връзките ви, то персоналното пространство на всеки би могло да е освежаващо, а и обогатяващо връзката.
Да, персоналното ни пространство е онази територия, в която резервираме самоличността си. То е щит против обезличаването ни в устрема да се съгласяваме с обичания и да му се харесваме, забравяйки, че в миналото сме го впечатлили точно с характерността си. Но то би могло да е и това минно поле, която ранява, отчуждава, слага единия в изолираност и в последна сметка взривява връзката. Затова „ ДА “ на персоналното пространство, „ НЕ “ – на злоупотребата него.
Какво обаче става на процедура? Не се ли злоупотребява от време на време прекалено много с така наречен персонално пространство? Особено, когато зад тази магическа фраза се крият неистини, изневери, нелицеприятни секрети...
Абсолютно предписание е да не се отваря и чете непозната поща, да не се рови в телефон, който не е твой, да не се четат неадресирани до теб имейли, в случай че не бъдеш поканен за това. Зад тази цялост обаче се случва да се скриват многозначителни интернет контакти и чат връзки, прерастващи в секрети телефонни диалози, които нараняват половинката. Тук се явява настоящият актуален въпрос – невярност ли е, в случай че всичко остане единствено в тази сфера. Въпрос на персонално чувство, само че надали има разумен човек, който не би бил засегнат от сходни секрети връзки. А щом има потърпевш, какво да се умува по тематиката. В същото време подозрителният в двойката, който се ровичка в непознатия компютър или преравя известията в телефона, в множеството случаи се усеща и виновен от нарушаването на свещеното персонално постранство. Така страданието става двойно.
Фасадата на персоналното пространство е идеалното място, зад което може да поникне и да вирее отчуждението, спирането на духовния контакт в двойката. То би могло да е алибито всеки последователно и незабелязано да заживее единствено собствен личен живот, друг от този на другия, с който първоначално са желали да разделят сякаш всичко – и положително, и зло.
Ако злоупотребата с персоналното пространство кара другия да се усеща дискомфортно, в случай че го прави уединен, изолиран, това не изисква ли преосмисляне на неговия периметър? Въобще значимо е какъв брой необятно е това пространство, до каква степен то не накърнява взаимоотношенията в двойката. Разбира се, не постоянно и на всички места би трябвало да мъкнеш половинката си при срещи с приятелки, да вземем за пример. Тъкмо в противен случай – вие си имате своите чисто женски диалози. Но е естествено всеки да познава приятелите на другия, а не да бъде държан в изолираност.
Доверието и шерването са нещата, които вършат съществуването на персонален периметър здравословно, а не зловредно. Когато са налице тези скъпи съставки в връзките ви, то персоналното пространство на всеки би могло да е освежаващо, а и обогатяващо връзката.
Да, персоналното ни пространство е онази територия, в която резервираме самоличността си. То е щит против обезличаването ни в устрема да се съгласяваме с обичания и да му се харесваме, забравяйки, че в миналото сме го впечатлили точно с характерността си. Но то би могло да е и това минно поле, която ранява, отчуждава, слага единия в изолираност и в последна сметка взривява връзката. Затова „ ДА “ на персоналното пространство, „ НЕ “ – на злоупотребата него.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ