Всички сме виждали резервати за животни и за растения, но

Всички сме виждали резервати за животни и за растения, само че в Израел има резерват и за камъни. По-скоро за един камък, наименуван йерусалимски, който се образува от специфичен морски пясък, раковини от изчезващ тип и се втвърдява от дъждовете. В резерват за камъни, който се намира в югозападната част на Израел, измежду пустинята, само че е и доста покрай морето, беше кореспондентката на БНР Искра Декало.

От 2013-а година куркарът е със статут на предпазен тип. 

" Сред пустинята почувствахме какъв брой нежен и подаващ се на външни въздействия е този оживял пред хилядолетията материал ", описа Дани Дотан - чиновник в Управлението за запазване на природата и парковете и един от охраняващите го:

" Куркар е нещо особено за израелското крайбрежие от Газа до град Сидон в Ливан. Създал се е с помощта на съществуването на пясък и черупки от морски организми. Той се получава,когато вали дъжд върху пясъчни дюни. Малкото дъжд размина калция от обвивката на умрелите рачета. Когато тези къси и не доста интензивни дъждове престанат, калцият се втвърдява дружно с пясъка. При нас междинното количество превалявания е 200 мм, а на юг от Газа, в пустинята Синай, е по-малко. Няма задоволително влага с цел да разтвори калция. Там пустинята е пясъчна, а не каменисти. Когато има над 400 мм годишни превалявания, дъжда размива калция и не остава в дюните и не се основава куркар.

Крепостите на кръстоносците по брега на Средиземно море са строени с този тип камък. Той е нежен и елементарно се обработва. Поставен под въздействието на дъждовете и слънцето се втвърдява от ден на ден и повече. Но вълните и времето го унищожават. Още повече, че в структурата му има раковини от изчезваш морски охлюв, което са една от тайните на неговата издръжливост. Названието идва от арабски и значи седиментна, пореста канара, формирана от примес на пясък с вкаменелости от морски животни, кварцови зърна и варовик. Първоизточник на тази примес са планините на Етиопия, от където естествените стихии са ронили скали, чийто пясък по поречието на реката Нил стигат до морето. И тъкмо там се образува неповторимата амалгама от тези опустошен скали и зърна от биокласти (пюре от скелети на морски животни), по-точно избран тип средиземноморски охлюв, които се съединяват и се отсрочват в хребети като скали. Заради другите примеси камъкът е от неясно жълт до мрачно кафяв.

Освен да се втвърдява, курарът има и способността постепенно да се рони. Заради него доста от реките на сегашен Израел преди 100 години се били затлачени и се са образували блата. Заедно с напояването на пустинята, задачата пред първите завърнали се след 2000-годишно заточение заселници на Израел е била пресушаване на блатата. Имало ги е най-много в северната и централна част на страната. Много от крайбрежните замъци са разрушени освен поради борбите за тях, само че и тъй като на избран миг куркарът стартира да се разпада ".

Елит Абади от Управлението за запазване на природата и парковете описа: 

" Заради измирането на морска фауна, освен добивът на йерусалимски камък (съдържащ липсващ тип ракушки), в Израел е неразрешен, само че и събирането на е различен тип охлюв - аргаман ,  който също е пред изгубване. Преди месец, при археологически разкопки в рудниците на цар Соломон в Тимна (недалеч от израелския курорт край Червено море - Ейлат) бе намерено малко парче плат, обагрено в пурпурно. Това е тъкан от лен и вълна, оцветена с вещество, изпускано от охлюва аргеман. То е запазило своя цвят и прохлада, макар че въглеводородно датиране демонстрира, че е на към 3000 години.

Това е било най-скъпото багрило в древността, преди да бъдат измислени химическите бои. За да се боядиса един царски плащ, са били нужни към 10 хиляди охлюва, които са достигали до размера на мъжки пестник. Казват, че финикийците първи са разкрили способността тези рапани да изхвърлят багрилно вещество при дразнение. Започват да го събират грабителски. През средновековието към този момент съвсем не е имало от този охлюв в морето. Но тогава алхимиците основават химическите багрила. В последно време още веднъж има мода за боядисване с естествени бои. В взаимозависимост от концентрацията на слузта от аргеман, оцветителят може да е от мрачно червен (каквато е била плащеницата на императорите), през нюанси на лилавото (каквито са били ритуалните одежди на папи и патриарси), до лазурно наследник. Така са били боядисани облеклата на еврейските първожреци. Оттам е и лазурно синьото в националния байрак на сегашен Израел.

Аргеманите са предпазен тип в този момент и нашата организация следи за бракониери, които се пробват да ловят и изнасят този тип рапани. Тъй като единствено екземплярите, ловени в източното крайбрежие на Средиземно море, имат способността да изпускат такава слуз, която се употребява като оцветител, те са изключително ценени. Продължават да са търсени на черния пазар. Качествата на тукашните аргемани са поради характерните субстанции в морските води в района ".

Репортаж на Искра Декало в предаването " Хоризонт за вас "  можете да чуете от звуковия файл.