Фокусниците оспорват общоприетото вярване, че творците са луди
Всички сме чували за креативен персони, които са блестящи в своята област, само че другояче са преследвани от дълбоки вътрешни терзания. Покойният комедиант Робин Уилямс и емблематичният художник Винсент Ван Гог евентуално са измежду най-разпознаваемите образци. Но дали творчеството постоянно е обвързвано с по-високи равнища на психопатология? Ново проучване открива, че една от специалностите, които като че ли се опълчват на тази наклонност, са фокусниците.
Връзките сред психологичното здраве и творчеството вълнуват откривателите от десетилетия. Предишни изследвания демонстрират, че членовете на креативен групи като комици и художници постоянно имат по-високи резултати във връзка с психотичните черти от „ нормата “, до момента в който учените от областите на науката, технологиите, инженерството и математиката имат по-високи резултати във връзка с аутистичните черти (макар че би трябвало да се означи, че естеството на тази връзка към момента не е изцяло изяснено).
Убеждението, че креативният талант и психологичното заболяване вървят ръка за ръка, се е трансформирало в много спорен троп (за „ лудият талант “), като някои даже виждат в психологичните разстройства метод да се подтиква творчеството.
Новото проучване обаче откри, че психологичното здраве на магьосниците, макар извънредно креативния темперамент на специалността им, е с доста по-ниски индикатори за някои психиатрични черти от нормата.
Изследването, извършено от университета Аберистуит в Уелс, преглежда шизотипните и аутистичните черти измежду 195 магьосници и ги съпоставя с информацията от 233 лица от общото население. Резултатите на магьосниците са съпоставени и с други креативен групи във връзка с шизотипни черти, които са оповестени в други проучвания.
Откритията съставляват забележителен миг в науката. Магьосниците са постигнали по-ниски резултати от общото население по три от четирите индикатора за шизофрения (когнитивна анархия, интровертна анхедония и импулсивна неконформност), само че не се разграничават във връзка с необикновените прекарвания или равнищата на аутизъм.
Изследователите също по този начин откриват, че фокусниците имат по-ниски резултати във връзка с шизотипните черти спрямо представителите на други креативен специалности.
„ Нашето проучване демонстрира, че невсички креативен персони имат идентична орис “, пишат създателите в своята публикация. „ Фокусниците реализираха доста по-ниски резултати от общото население и другите професионални креативен групи по множеството психопатологични черти, изключително по тези, свързани с шизотипията. “
Тези резултати способстват за задълбочаване на разбирането ни за връзките сред психологичното здраве и творчеството в по-общ проект.
„ Нашето изследване демонстрира, че връзката сред творчеството и психотизма е по-сложна и евентуално зависи от естеството на креативната работа и от характерните умения и характерности, нужни за реализиране на триумф в нея. “
Авторите прибавят, че фокусниците „ също по този начин имат ниски резултати във връзка с импулсивния неконформизъм – линия, която се свързва с антисоциално държание и по-нисък самоконтрол. Тези черти са скъпи за доста креативен групи като писатели, поети и комици, чиито креативен дейности постоянно са остри и провокират общоприетите публични разбирания. “
„ Личностите им на сцената също нормално са приветливи, защото те постоянно се нуждаят от съдействието на публиката или от помощта на асистенти при осъществяването на магическите си номера. Високото равнище на самоконтрол и по-слабата импулсивност също са скъпи при осъществяване на репертоара им, защото те би трябвало да са доста прецизни в работата си, с цел да се получат добре триковете. “
„ Има доста точност в метода, по който се извършва даден фокус. Когато видите магията на топ вълшебник, във всяко придвижване, във всяка дума има смисъл и мисъл “, споделя пред „ Гардиън “ Сара Красън, фокусница, работила по изследването.
Сравнително ниските резултати за представителите на тази специалност биха могли да бъдат от изгода за работата им, защото склонността към психотични и аутистични черти би могла да бъде контрапродуктивна за техните осъществявания и механически умения. Тези театрални реализатори са необикновени измежду креативните групи с това, че постоянно основават и извършват своите творби, до момента в който другите създатели се занимават единствено с едното или с другото.
По същия метод магическите представления са извънредно обществени, защото магьосникът би трябвало освен да разчита публиката, само че и да си сътрудничи с други магьосници и асистенти, както и да договаря връзки със притежателите на заведения, където ще показва.
По този метод е допустимо тази специалност да се самоселектира, както означават създателите, „ като начинаещите магьосници с по-високи равнища на психотични и аутистични черти не са доста сполучливи и отпадат, а магьосниците с черти, които оферират максимален късмет за триумф, процъфтяват “.
Интересно е, че откривателите откриват също, че шизотипният профил на магьосниците е подобен с този на математиците и учените.
„ Подредеността и упоритостта, свързани с работата на учените, могат да се сравнят с работата на магьосниците, тъй като те би трябвало да се упражняват усърдно, преди да излязат на сцената, където би трябвало да са доста точни в осъществяването си. Освен това, също като учените, магьосниците се стремят да реализират съответна цел, построена от доста дребни стъпки. “
