Проф. Йорг Химелрайх: Амбициозните климатични цели ще трябва да почакат
„ Всички наказания имат едно общо нещо - провалят се. “ Твърдението е на Стив Ханке, професор по приложна стопанска система в университета „ Джонс Хопкинс “. Друг влиятелен академик, историкът Нийл Фергюсън, твърди, че не глобите вземат решение успеха на бойното поле, стига да има задоволително гориво за танковете и храна за бойците. Според него Западът е позволил наивната неточност да има вяра, че ще спре Путин посредством наказания.
Европа разреши да се обвърже самоубийствено с енергийните доставки от Русия, тъй че да не може да включи вноса на газ и нефт в листата със наказания. Десетилетия наред най-мощната европейска стопанска система, Германия, остана подчинена на енергийното лоби, тъй като повярва на мантрата му, че зависимостта е взаимна - Германия има потребност от газ, а Русия - от твърдата валута. И че посредством комерсиалните връзки ще помогне на съветското общество да реформира властническия режим на Путин. Германия не е сама. И други огромни европейски стопанска система, както и цяла Източна Европа останаха още от годините на Студената война в енергийната зона на въздействие на Русия. Европа подминаваше предизвестията на Америка със саркастичното съмнение: „ Те просто желаят да продават втечнения си газ “. А на Полша - с високомерния коментар: „ Това е посткомунистическа нервност “.
Защо Европа позволи да остане в енергийния плен на Русия? С този въпрос стартира диалогът с проф. Йорг Химелрайх, учител във Висшето бизнес учебно заведение в Париж .
„ Русия е обичаен снабдител на енергоносители, още от времето преди рухването на Берлинската стена. Западна Германия първа подписа контракти за доставка на газ от тогавашния Съветски съюз. В края на 70-те години това се възприе като стъпка в вярната посока, като стъпка, която ще способства за разведряването сред Изтока и Запада.
Москва имаше интерес да получава твърда валута за газа. А отвън това, Съветският съюз беше международна мощ, която не се стремеше към смяна на статуквото, а искаше единствено да резервира въздействието си в Източна Европа. Путин обаче промени тази парадигма . Той освен се стреми към смяна на европейския ред, само че както видяхме, е подготвен да го реализира със мощ. И трансформира енергийните доставки в инструмент на политиката.
Днешна Европа разреши тази енергийна взаимозависимост да продължи, тъй като природният газ се вписва в новата зелена политика . Използвайки газ, Европа може доста да понижи нездравословните излъчвания от въглищата. “
Говорихте за политическата рамка на дългогодишната енергийна взаимозависимост на Европа от Русия, само че тя се промени след идването на Владимир Путин на власт. Вие още през 2007 година предупреждавате за първи път за желанията на съветския президент да промени европейския ред. Проспа ли Западът неговите анонси, че има проект, който сега се пробва да реализира?
„ Когато приказваме за Запада, би трябвало да вършим разлика сред Америка и Европа. Що се отнася до енергийните доставки, Съединените щати внасят дребни количества съветски нефт и никакъв газ, тъй че не може и дума да става за взаимозависимост. Но Америка позволи стратегическата неточност да се предовери на духа от 90-те години и подцени упоритостите на Путин да преначертае границите в Европа.
Путин назова разпадането на Съветския съюз „ най-голямата злополука “ на 20-и век. Съединените щати не обърнаха изключително внимание на това и се съобразиха с желанието на Полша, балтийските републики, а по-късно и на България и Румъния да влязат в НАТО. Но не си дадоха сметка, какъв брой надълбоко ще наранят Русия, която е потънала в имперска носталгия .
В никакъв случай не споделям, че НАТО не трябваше да се уголемява, само че Западът подцени смисъла на този развой за Москва и последствията от него. Нещо повече - Западът не регистрира смисъла на Русия за европейската сигурност . Бившият американски президент Барак Обама назова Русия районна мощ и Вашингтон се обърна към Далечния изток и съревнованието с Китай. Това беше огромна стратегическа неточност на Америка.
В същото време Европейският съюз не съумя да се сплоти към обща политика по отношение на Русия . Франция се опитваше да подържа положителни връзки, до момента в който Полша не спираше да предизвестява за заплахата, която произтича от Москва. А източноевропейските страни членки нямаха различен избор, с изключение на да продължат да доставят газ и нефт от Русия. За тях преходът към възобновима сила е изключително сложен и потреблението на съветския газ като средство за понижаване на нездравословните излъчвания е основно средство за реализиране на климатичните цели. “
Американският президент Джо Байдън призна, че Америка постанова ембарго върху вноса на съветски нефт, тъй като може да си го разреши. Както пролича от срещите на върха на Европейски Съюз, 27-те не могат да последват американския образец. Как да излезе Европа от енергийната взаимозависимост от Русия?
„ Според мен е доста значимо Европа да преодолее тази взаимозависимост, освен това допустимо най-скоро. Това евентуално ще се случи на два стадия - първо Европейски Съюз ще наложи ембарго върху вноса на нефт, а по-късно и на газ . Но зависимостите в границите на Общността са доста разнообразни и от това произтичат два казуса - икономическите последици за обособените страни-членки и предстоящото обществено разтърсване, което хората би трябвало да понесат.
Не имам вяра, че Европейски Съюз ще успее скоро да вземе такова решение, макар бруталната война в Украйна. Дори стопански мощни страни като Германия не могат да си разрешат да се откажат от съветския газ от през днешния ден за на следващия ден . “
В момента се търсят незабавно и може би даже безредно различни снабдители на газ, само че това коства време, а и пари. Европа излиза от пандемичната икономическа рецесия и влиза изтощена в идната. Има ли сили и за Зелената договорка?
„ Мисля, че амбициозните климатични цели ще би трябвало малко да почакат . Знаете, в Германия партията на Зелените е част от ръководещата коалиция. Вече се чуват плахи мнения, че целите би трябвало да се премислят, че евентуално ще се наложи да използваме по-дълго въглищата, в сравнение с бяхме възнамерявали. Крайната цел - отводът от изкопаемите горива - не е изменена, само че периодите ще се трансформират.
Зелената договорка не се анулира, тя е огромната стратегическа рамка. Но в това време в Европа се завърна войната и никой не знае какъв брой дълго ще продължи и какви ще са трайните последствия за стопанската система. Затова ще би трябвало да преразгледаме периодите в Зелената договорка . “
Приходите от продажбата на газ и нефт са главен източник за финансирането на Путиновата война в Украйна. Тези доходи се равняват на близо 40 % от русия държавен бюджет. Само петролният експорт предходната година е донесъл към 180 милиарда $. Може би ще Ви прозвучи прекомерно опростено, само че европейските милиарди за нефт и газ спомогнаха на Владимир Путин да укрепи властта си в Кремъл. Обеднява ли в този момент Европа поради това, проф. Химелрайх?
„ В известна степен това в действителност е по този начин, колкото и жестоко да звучи. Аз надалеч не съм единственият академик, който години наред предупреждаваше, че Путин гради своя автократичен модел на ръководство с помощта на милиардите в твърда валута от продажбата на газ и нефт. Русия постоянно ще откри на кого да продаде своите запаси. Светът е гладен за енергоносители . Е, цената евентуално няма да е толкоз добра, колкото в Европа, само че Русия няма какво друго да предложи. Русия няма друго с изключение на естествени запаси. “
Какво ще коства на Европа ембаргото върху вноса на нефт и газ от Русия? Според разнообразни данни икономическият растеж в Европейски Съюз е понижен с сред 4 и 5 % поради пандемията. Цели стопански браншове към момента не могат да стъпят на краката си.
„ Няма да е елементарно. Всичко зависи от това какъв брой бързо Европа може да промени политиката си. Общо взето съм оптимист и считам, че сегашната рецесия ще форсира прехода към възобновими енергоизточници. Ще ни коства доста старания и пари, само че ще се откопчаем от хватката на Русия . Просто би трябвало да влагаме доста по-бързо във възобновимите енергоизточници.
Никой не знае, какъв брой дълго ще продължи войната и дали Путин ще ескалира напрежението, а от това зависи по кое време Европа ще се откаже от съветските енергийни доставки. За Путин на карта е заложена персоналната му орис. Не имам вяра, че той ще се откаже с лека ръка от властта, а това не значи нищо положително за цивилното население на Украйна. Войната няма да свърши скоро . “
Европа разреши да се обвърже самоубийствено с енергийните доставки от Русия, тъй че да не може да включи вноса на газ и нефт в листата със наказания. Десетилетия наред най-мощната европейска стопанска система, Германия, остана подчинена на енергийното лоби, тъй като повярва на мантрата му, че зависимостта е взаимна - Германия има потребност от газ, а Русия - от твърдата валута. И че посредством комерсиалните връзки ще помогне на съветското общество да реформира властническия режим на Путин. Германия не е сама. И други огромни европейски стопанска система, както и цяла Източна Европа останаха още от годините на Студената война в енергийната зона на въздействие на Русия. Европа подминаваше предизвестията на Америка със саркастичното съмнение: „ Те просто желаят да продават втечнения си газ “. А на Полша - с високомерния коментар: „ Това е посткомунистическа нервност “.
Защо Европа позволи да остане в енергийния плен на Русия? С този въпрос стартира диалогът с проф. Йорг Химелрайх, учител във Висшето бизнес учебно заведение в Париж .
„ Русия е обичаен снабдител на енергоносители, още от времето преди рухването на Берлинската стена. Западна Германия първа подписа контракти за доставка на газ от тогавашния Съветски съюз. В края на 70-те години това се възприе като стъпка в вярната посока, като стъпка, която ще способства за разведряването сред Изтока и Запада.
Москва имаше интерес да получава твърда валута за газа. А отвън това, Съветският съюз беше международна мощ, която не се стремеше към смяна на статуквото, а искаше единствено да резервира въздействието си в Източна Европа. Путин обаче промени тази парадигма . Той освен се стреми към смяна на европейския ред, само че както видяхме, е подготвен да го реализира със мощ. И трансформира енергийните доставки в инструмент на политиката.
Днешна Европа разреши тази енергийна взаимозависимост да продължи, тъй като природният газ се вписва в новата зелена политика . Използвайки газ, Европа може доста да понижи нездравословните излъчвания от въглищата. “
Говорихте за политическата рамка на дългогодишната енергийна взаимозависимост на Европа от Русия, само че тя се промени след идването на Владимир Путин на власт. Вие още през 2007 година предупреждавате за първи път за желанията на съветския президент да промени европейския ред. Проспа ли Западът неговите анонси, че има проект, който сега се пробва да реализира?
„ Когато приказваме за Запада, би трябвало да вършим разлика сред Америка и Европа. Що се отнася до енергийните доставки, Съединените щати внасят дребни количества съветски нефт и никакъв газ, тъй че не може и дума да става за взаимозависимост. Но Америка позволи стратегическата неточност да се предовери на духа от 90-те години и подцени упоритостите на Путин да преначертае границите в Европа.
Путин назова разпадането на Съветския съюз „ най-голямата злополука “ на 20-и век. Съединените щати не обърнаха изключително внимание на това и се съобразиха с желанието на Полша, балтийските републики, а по-късно и на България и Румъния да влязат в НАТО. Но не си дадоха сметка, какъв брой надълбоко ще наранят Русия, която е потънала в имперска носталгия .
В никакъв случай не споделям, че НАТО не трябваше да се уголемява, само че Западът подцени смисъла на този развой за Москва и последствията от него. Нещо повече - Западът не регистрира смисъла на Русия за европейската сигурност . Бившият американски президент Барак Обама назова Русия районна мощ и Вашингтон се обърна към Далечния изток и съревнованието с Китай. Това беше огромна стратегическа неточност на Америка.
В същото време Европейският съюз не съумя да се сплоти към обща политика по отношение на Русия . Франция се опитваше да подържа положителни връзки, до момента в който Полша не спираше да предизвестява за заплахата, която произтича от Москва. А източноевропейските страни членки нямаха различен избор, с изключение на да продължат да доставят газ и нефт от Русия. За тях преходът към възобновима сила е изключително сложен и потреблението на съветския газ като средство за понижаване на нездравословните излъчвания е основно средство за реализиране на климатичните цели. “
Американският президент Джо Байдън призна, че Америка постанова ембарго върху вноса на съветски нефт, тъй като може да си го разреши. Както пролича от срещите на върха на Европейски Съюз, 27-те не могат да последват американския образец. Как да излезе Европа от енергийната взаимозависимост от Русия?
„ Според мен е доста значимо Европа да преодолее тази взаимозависимост, освен това допустимо най-скоро. Това евентуално ще се случи на два стадия - първо Европейски Съюз ще наложи ембарго върху вноса на нефт, а по-късно и на газ . Но зависимостите в границите на Общността са доста разнообразни и от това произтичат два казуса - икономическите последици за обособените страни-членки и предстоящото обществено разтърсване, което хората би трябвало да понесат.
Не имам вяра, че Европейски Съюз ще успее скоро да вземе такова решение, макар бруталната война в Украйна. Дори стопански мощни страни като Германия не могат да си разрешат да се откажат от съветския газ от през днешния ден за на следващия ден . “
В момента се търсят незабавно и може би даже безредно различни снабдители на газ, само че това коства време, а и пари. Европа излиза от пандемичната икономическа рецесия и влиза изтощена в идната. Има ли сили и за Зелената договорка?
„ Мисля, че амбициозните климатични цели ще би трябвало малко да почакат . Знаете, в Германия партията на Зелените е част от ръководещата коалиция. Вече се чуват плахи мнения, че целите би трябвало да се премислят, че евентуално ще се наложи да използваме по-дълго въглищата, в сравнение с бяхме възнамерявали. Крайната цел - отводът от изкопаемите горива - не е изменена, само че периодите ще се трансформират.
Зелената договорка не се анулира, тя е огромната стратегическа рамка. Но в това време в Европа се завърна войната и никой не знае какъв брой дълго ще продължи и какви ще са трайните последствия за стопанската система. Затова ще би трябвало да преразгледаме периодите в Зелената договорка . “
Приходите от продажбата на газ и нефт са главен източник за финансирането на Путиновата война в Украйна. Тези доходи се равняват на близо 40 % от русия държавен бюджет. Само петролният експорт предходната година е донесъл към 180 милиарда $. Може би ще Ви прозвучи прекомерно опростено, само че европейските милиарди за нефт и газ спомогнаха на Владимир Путин да укрепи властта си в Кремъл. Обеднява ли в този момент Европа поради това, проф. Химелрайх?
„ В известна степен това в действителност е по този начин, колкото и жестоко да звучи. Аз надалеч не съм единственият академик, който години наред предупреждаваше, че Путин гради своя автократичен модел на ръководство с помощта на милиардите в твърда валута от продажбата на газ и нефт. Русия постоянно ще откри на кого да продаде своите запаси. Светът е гладен за енергоносители . Е, цената евентуално няма да е толкоз добра, колкото в Европа, само че Русия няма какво друго да предложи. Русия няма друго с изключение на естествени запаси. “
Какво ще коства на Европа ембаргото върху вноса на нефт и газ от Русия? Според разнообразни данни икономическият растеж в Европейски Съюз е понижен с сред 4 и 5 % поради пандемията. Цели стопански браншове към момента не могат да стъпят на краката си.
„ Няма да е елементарно. Всичко зависи от това какъв брой бързо Европа може да промени политиката си. Общо взето съм оптимист и считам, че сегашната рецесия ще форсира прехода към възобновими енергоизточници. Ще ни коства доста старания и пари, само че ще се откопчаем от хватката на Русия . Просто би трябвало да влагаме доста по-бързо във възобновимите енергоизточници.
Никой не знае, какъв брой дълго ще продължи войната и дали Путин ще ескалира напрежението, а от това зависи по кое време Европа ще се откаже от съветските енергийни доставки. За Путин на карта е заложена персоналната му орис. Не имам вяра, че той ще се откаже с лека ръка от властта, а това не значи нищо положително за цивилното население на Украйна. Войната няма да свърши скоро . “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ