Хаосът с мораториума спира при служебен кабинет
Всички обществени назначения - от висши магистрати до чиновници в локалната администрация, са стопирани до назначението на длъжностен кабинет или до избор на постоянно държавно управление. Това се случва поради признатия преди 5 дни мораторуим върху покупко-продажбите и назначенията на кабинета " Борисов ". Идеята на решението, препоръчано от Българска социалистическа партия и от " Изправи се! Мутри вън! (ИМВ), бе да се лимитират злоупотребите с власт и ГЕРБ да не бетонира свои хора в основни държавни браншове. Но около " сухото изгоря и мокрото " и в този момент са блокирани всевъзможни състезания и назначения в законодателната, изпълнителната и правосъдната власт.
Въпреки това представители на основателите на мораториума разясниха пред " Сега ", че проверка няма да има, защото " се вижда, че отиваме към сформиране на служебно държавно управление и тогава той ще спре да работи ". " Съвсем скоро рестриктивните мерки ще паднат. Идеята беше да сложим " усмирителна риза " на сегашния Министерски съвет ", сподели Мая Манолова, ръководител на ПГ на ИМВ, която е и измежду вносителите на плана за решение.
От левицата също подчертаваха, че мораторуимът ще спре да работи напълно скоро, защото се " задава длъжностен кабинет ". Затова и президентът нямало да има проблем с назначението на нова Централна изборна комисия (ЦИК), да вземем за пример.
Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет обаче имаше и по тази причина отсрочи избора на ръководители на три районни съдилища. Отложено бе и назначението на няколко магистрати поради наложения от мораториум върху дейности на държавните органи. Всъщност освен на съдии, само че и на прокурори и следователи са стопирани назначенията до съставянето на нов кабинет, поради признатия текст, че се постанова мораторуим върху " дейности на държавните органи избор или назначение на лица, заемащи висши обществени длъжности по смисъла на член 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество ".
Решението на Народното събрание основава и различен проблем, който е обвързван със периодите. Новоизбраният ръководител на Военно-апелативния съд Румен Петков има 14 дни да встъпи в служба. Това обаче не може да стане без предшественикът му Димитър Фикиин да бъде преназначен, което трябваше да стане на следващия ден, само че в този момент към този момент е под въпрос.
" Става въпрос за едно извънредно жестоко посягане върху конституционни пълномощия на конституционно основани органи ", разяснява проблема и някогашният парламентарен арбитър и учител по конституционно право проф. Пламен Киров разяснява пред БНР наложения мораториум.
" Решението на Народното събрание от 22 април е несъмнено политическа и юридическа неточност ", счита той. И се аргументира: " Това решение в действителност постанова мораториум върху дейности на всички държавни органи, а освен върху държавното управление в оставка. Президентът не може да назначи никой от органите, планувани в закони, самото Народно заседание не може да назначи специалисти към комисиите и така нататък "
Той също посочи, че с назначение на служебно държавно управление това решение стопира да работи.
Въпреки това представители на основателите на мораториума разясниха пред " Сега ", че проверка няма да има, защото " се вижда, че отиваме към сформиране на служебно държавно управление и тогава той ще спре да работи ". " Съвсем скоро рестриктивните мерки ще паднат. Идеята беше да сложим " усмирителна риза " на сегашния Министерски съвет ", сподели Мая Манолова, ръководител на ПГ на ИМВ, която е и измежду вносителите на плана за решение.
От левицата също подчертаваха, че мораторуимът ще спре да работи напълно скоро, защото се " задава длъжностен кабинет ". Затова и президентът нямало да има проблем с назначението на нова Централна изборна комисия (ЦИК), да вземем за пример.
Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет обаче имаше и по тази причина отсрочи избора на ръководители на три районни съдилища. Отложено бе и назначението на няколко магистрати поради наложения от мораториум върху дейности на държавните органи. Всъщност освен на съдии, само че и на прокурори и следователи са стопирани назначенията до съставянето на нов кабинет, поради признатия текст, че се постанова мораторуим върху " дейности на държавните органи избор или назначение на лица, заемащи висши обществени длъжности по смисъла на член 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество ".
Решението на Народното събрание основава и различен проблем, който е обвързван със периодите. Новоизбраният ръководител на Военно-апелативния съд Румен Петков има 14 дни да встъпи в служба. Това обаче не може да стане без предшественикът му Димитър Фикиин да бъде преназначен, което трябваше да стане на следващия ден, само че в този момент към този момент е под въпрос.
" Става въпрос за едно извънредно жестоко посягане върху конституционни пълномощия на конституционно основани органи ", разяснява проблема и някогашният парламентарен арбитър и учител по конституционно право проф. Пламен Киров разяснява пред БНР наложения мораториум.
" Решението на Народното събрание от 22 април е несъмнено политическа и юридическа неточност ", счита той. И се аргументира: " Това решение в действителност постанова мораториум върху дейности на всички държавни органи, а освен върху държавното управление в оставка. Президентът не може да назначи никой от органите, планувани в закони, самото Народно заседание не може да назначи специалисти към комисиите и така нататък "
Той също посочи, че с назначение на служебно държавно управление това решение стопира да работи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ