Всички представители на световните суперсили – САЩ, Китай и Русия

Всички представители на международните суперсили – Съединени американски щати, Китай и Русия настояват, че. И може би нямат учредения за безпокойствие.

Според скорошна публикация на New York Times " съперничествата на суперсилите през днешния ден съвсем не наподобяват на тези в предишното ". Тя акцентира относителната уязвимост на Русия и софтуерната мощност на Китай, с цел да подчертае по какъв начин нещата са се трансформирали от края на 40-те години на XX век. Тези разлики, несъмнено, съществуват. Но паралелите сред днешните събития и ранните години на Студената война наподобяват все по-убедителни, даже злокобни, написа английският публицист и специалист по геополитика Гидеон Рахман в публикация за Financial Times.

За следващ път имаме ос Русия-Китай, изправена против западен алианс, воден от Вашингтон. Миналата седмица президентът на Съединени американски щати Джо Байдън се обърна към срещата на върха на Европейски Съюз – до момента в който неговият държавен секретар Антъни Блинкен изнесе тирада в НАТО, призовавайки за западно единение за въздържане на военните упоритости на Китай и " съветската експанзия ". Междувременно Сергей Лавров, съветският външен министър, беше в Китай и прикани Пекин и Москва да се опълчват на властта на Съединени американски щати.


Грандиозният план " Нов път на коприната " не е самоцел, нит...

Напрежението сред двата лагера се ускорява. Китайските военновъздушни сили преди малко проведоха най-голямото си влизане в тайванското въздушно пространство. Миналата седмица Китай наложи наказания и на политици от Европейски Съюз и Англия, които се изрекоха за правата на индивида в Синдзян. Този месец Русия изтегли посланика си от Вашингтон в символ на митинг против невижданите дейности на Съединени американски щати. Първата среща сред висши чиновници от администрацията на Байдън и китайското държавно управление се трансформира в обществен скандал.

Пекин счита, че актуалният скок на напрежението е породен от неспособността на Вашингтон да се помири с възхода на Китай. Има детайл на истина в концепцията, че Съединени американски щати са пристрастени към хегемонията. Но версията на Пекин подценява степента, до която измененията в самия Китай са провокирали смяната в американските и европейските настройки. Засилените репресии, култът към личността на президента Си Дзинпин и помпането на мускули от китайската войска направиха ястребовите възгледи за Китай доста допустими в Съединени американски щати и Европа.

Както и при започване на първата Студена война, няколко основни събития изкристализираха възходящото безпокойствие в западните столици. През 1945-46 година налагането на сателитни режими от Съветския съюз в Източна Европа докара до фундаментална преоценка на желанията на Москва. През миналата година смачкването на продемократичното придвижване в Хонконг и по-подробните разкрития за преследването на уйгурите от китайските управляващи – наречени геноцид от държавното управление на Съединени американски щати – изиграха сходна роля при смяна на настройките на Запада. Нарастващата пискливост и войнствена изразителност на китайската дипломация също е обезпокоителен знак, играейки сходна роля на поредицата от антизападни речи, идващи от Съюз на съветските социалистически републики през 40-те години.


Опасявайки се от по-нататъшно усилване на глобите, Москва и Пекин имат намерение да укрепят независ...

Доскоро изглеждаше, че Западна Европа може да се опита да остане неутрална в нова Студена война. Решението на Европейски Съюз да подпише комерсиална и капиталова договорка с Китай допуска, че Пекин е съумял да в опита си да отвори бездна сред Вашингтон и Брюксел. Но китайските наказания против водещи евродепутати прави все по-малко евентуално Европейски Съюз да ратифицира комерсиалната договорка с Китай.

Европейските старания за обезпечаване на доближаване с Русия, усилени от френския президент Еманюел Макрон, също не са довели до на никое място. Нарастващите репресии в Русия, в чиито знак се трансформира изпращането в пандиза на опозиционния деятел Алексей Навални, от ден на ден сближават европейските и американските възгледи за Кремъл.

В задаваща се втора Студена война – както и в първата – има районни точки, където спорът може да се разгорещи. В Азия някои от тях са нерешени въпроси, останали от първата Студена война, а точно статутът на Корейския полуостров и на Тайван. В Европа фронтовите линии са се преместили на изток. Сега Украйна, а не Берлин, е в центъра на напрежението сред Москва и Запада.

По време на администрацията на Тръмп във зараждащото съревнование сред Съединени американски щати и Китай постоянно липсваше идеологическото измерение на първата Студена война. Доналд Тръмп беше президент на транзакциите, който беше фокусиран на първо място върху комерсиалния недостиг на Съединени американски щати с Китай. Според някогашния му консултант по национална сигурност Джон Болтън – Тръмп даже скрито насърчавал Си Цзинпин да организира политиката си на всеобщо интерниране в Синдзян.



С идването на власт на Байдън обаче идеологическата конкуренция се завръща. Новият президент стартира концепцията да свика среща на върха, отдадена на демокрацията и явно има намерение да удостовери претенцията на Съединени американски щати да бъде " водач на свободния свят ". Подобно на Хари Труман, който беше президент, до момента в който се оформяше първата Студена война, Байдън е някогашен вицепрезидент и сенатор от Демократите, в миналото подценяван от интелектуалния хайлайф на своята партия, който ненадейно се оказва отпред в преломен миг от историята.

Технологичното съревнование още веднъж е в основата на съперничеството на суперсилите. През първата Студена война това бяха нуклеарните технологии и галактическата конкуренция. Днес съревнованието е фокусирано върху 5G телекомуникациите и изкуствения разсъдък.

Но софтуерният конфликт протича в друг подтекст. 40 години глобализация осигуриха дълбока интеграция на стопанските системи на Китай и Запада. Дали тази интеграция може да оцелее при усилването на съперничеството сред великите сили е най-големият въпрос към новата Студена война.