Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите

...
Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите
Коментари Харесай

Подводните камъни на приятелските съвети

Всички ние се усещаме по-добре, когато споделяме с приятелки своите грижи или проблеми. Правим го, изначало с цел да освободим напрежението или да потърсим разтуха. И по този начин, от приказка на приказка се стига до съвет. Но какъв брой са потребни препоръките на приятелките ни и дали те не са като захарта - задоволяват моментния ни апетит за поддръжка, само че могат да навредят съществено в дълготраен проект?

Съветите са дадени за наше положително

Получаваме препоръки от близки приятелки, когато сме ги поискали и когато не сме. Нещата в това отношение си вървят някак по дифолт. Щом поддържаме връзка по-често и споделяме, даже и да не сме молили за съвет - го получаваме. И той постоянно е даден с желанието да ни се направи положително, да се реагира някак, а не да ни навреди. Но и:

“Пътят към Ада е застлан с положителни планове ”

Когато даваме препоръки на приятелките си, не можем да бъдем. В съзнанието ни изникват образци от нашия персонален опит и те незабавно влизат в деяние. Не се замисляме, че този наш опит може никак да не се връзва с съответната обстановка, тъй като става дума за други хора, други характери и други взаимоотношения - разнообразни от тези, на които сме били очевидци. И тогава се появяват думи като “Твоята обстановка ми наподобява на една друга... ", " Това ми припомня на.... ", " Аз мисля, че би трябвало да направиш по този начин. Това ще е по-добре за теб ”

Тогава по какъв начин да възприемаме препоръките?

Винаги е добре да чуеш позицията на различен човек по някой въпрос. Но не постоянно е потребно да възприемеш тази позиция за вярна и благотворна за твоята обстановка. Истината е, че всеки гледа на нещата от своята камбанария. Всеки има своя витален опит и насъбрани страхове и решения от него. И в случай че за един човек е по-приемливо да не прави нищо в дадена обстановка, то за различен е по-добре да работи. Нуждаем се да погледнем обстановката, в която се намираме от друг ъгъл, тъй като сме зациклили или сме комплицирани и не осъзнаваме какво тъкмо се случва. И това е потребното на другарските препоръки - другата позиция. Но тя несъмнено не трябва да бъде възприемана като решение на казуса ни.

Отговорно слушане на препоръки

Да пречупим препоръките през личния си светоглед и да си дадем сметка, че ние сме вътре в обстановката и сигурно ще можем да вземем по-добро извънредно решение, сами. Ако се замислим, не е мъчно да разберем произхода на съвета, който чуваме насреща. Можем да разберем дали позицията е неутрална и ни подтиква към взимане на персонално решение, или е поднесен наготово избор, който несъмнено пасва на светогледа на съветващия, само че не и на нашия. Това значи, че при всички положения е добре да поемем напълно отговорността за живота си без да я прехвърляме на тези, които са ни дали съвет напълно чистосърдечно.

“Нужно ни е да поддържаме връзка повече със самите себе си, с цел да доближаваме до най-хубавия съвет за личните си проблеми - този, който ще си дадем сами! ”

Последствията или: “Как можах да я послушам? ”

Случвало ли ви се е да си кажете “Как можах да я послушам? ” и след това да хвърлите обвиняванията за личната си неточност върху своята другарка, тъй като тя ви е дала съвет и вие сте го изпълнили буквално. Колкото и да е мъчително за вас, би трябвало да знаете, че доброжелателната ви другарка никак не е отговорна за вашите решения. Тя просто е изказала пред вас метода, по който тя би работила във вашата обстановка. Решението да приемете думите й за излаз от проблемите си е безусловно ваше. Това значи, че злото пристигнало в живота ви, с помощта на нейния съвет, не е нейна отговорност.

Подкрепата е нужна, а не препоръките

Приятелските препоръки са краткотрайна разтуха, от която всички ние се нуждаем. Получаваме състрадание и схващане. И би трябвало да сме признателни, че ги имаме. Емоционалният заряд на съвета, а не неговата логичност или правота, е тъкмо това, от което в действителност се нуждаем. Утешителните думи от непосредствен човек са скъпи в моменти на обезсърчение и възприятие за невъзможност. Те са тези, които могат да дадат сили, с цел да продължим напред. Нека бъдем признателни, че ги имаме, само че и да бъдем деликатни с използването им в личния ни живот. Субективният взор на нашите приятелки доста постоянно може да ни докара до взимането на решения, които да отчетем за огромни неточности, след време.
Източник: hera.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР