Всички ние искаме и страст, и сигурност, но практиката показва,

Всички ние желаеме и пристрастеност, и сигурност, само че практиката демонстрира, че тези две понятия взаимно се изключват. Вероятно доста идеалисти биха ми възразили, само че закономерността в любовта е такава – когато всичко във връзката ни е устойчиво и уравновесено, няма по какъв начин да изпитваме разтърсващи страсти. Обратното – пристрастеността се поражда тогава, когато другият непрекъснато ни се изплъзва или връзките ни са „ неразрешени ”. Тоест, с цел да има бурни безредици в любовта би трябвало да съществуват някакви трудности – дали сложени от обичания, дали от събитията или близките.

Понякога връзките ни единствено с един човек минават от една до другата прекаленост. По-често обаче един мъж предизвика в нас изгаряща пристрастеност, а различен ни предлага сигурност. Това, което сме привикнали да назоваваме разсъдък, а в действителност е дремещия в нас майчински инстинкт, ни тласка към стабилността. Природата ни е натоварила с сложната задача, да намерим виновен и грижлив татко на своите деца, само че подло е заложила в нас и други желания – за замайващ и изпълнен с безредици живот. Затова неустоимо ни притеглят свободолюбивите и артистични мъже, авантюристите – с една дума всички непрокопсаници, на които напълно не би могло да се разчита.

Обикновено опарим ли се от единият вид мъже, незабавно се втурваме към другия. Отегчената от еднообразната си връзка жена, може да зареже благополучното си битие, с цел да се хвърли във вълнуваща, само че изцяло безперспективна случка. Страстните връзки обаче, въпреки и наситени със мощни преживявания, не не престават дълго. Те наподобяват на факла, която колкото по-силно гори, толкоз по-бързо изгаря. Затова в последна сметка разновидностите са два – или връзката се разпада, или минава в това, от което сте избягали – улегналите и монотонни връзки. Затова търсачките на мощни чувства са принудени да търсят все нови и нови сътрудници, с цел да изпитват непрекъснато разтърсващите безредици. Въпросът е обаче докога може да продължава това? Накрая даже този метод на живот се трансформира в табиет и въпреки че, героите се сменят сюжетът остава все еднакъв.

С една дума – допустимо е да избягаме от рутината, само че единствено за малко. Затова преди да тръгнете по пътя на пристрастеността помислете добре.

Какво да вършим обаче, в случай че не сме удовлетворени от любовния си живот? Лесно е да се каже, че поддържането на огъня в връзките зависи единствено и само от нас. Все отново за смяна са нужни двама, а постоянно рутината изцяло устройва другия сътрудник. Ако и вие сте попаднали на подобен последовател на навика, очаквайте всичките ви оферти за нашарване, да бъдат посрещане освен с неразбиране, само че даже и с открита опозиция. Тогава не ви остава нищо друго с изключение на да се примирите или да потърсите по-подходящ сътрудник.

Все отново постигането на пълноценни връзки не е фантазия. Най-важното е да имате обща пристрастеност, която да подхранва пристрастеността ви един към различен, когато връзките ви станат улегнали и дълготрайни. Затова сходните ползи, цели и възгледи въобще не са за подценяване. Дали това ще бъдат разходки измежду природата, далечни пътешествия или някакъв спорт - няма значение. Важното е прекарванията да бъдат общи – по този начин постоянно ще свързвате мощната страст с индивида до вас.