...всички факти в този текст са измислица и се дължат

...всички обстоятелства в този текст са небивалица и се дължат единствено на нелепото възприятие за комизъм на създателя... Той па един създател...

От създателя

Скъпи другари,

Както чудесно знаете, в продължение на няколко месеца вашият отруден и ощетен в доста връзки от природата другар, чичо Венци Мицов, публикуваше тайните дневници на премиера Петков. 

Дневниците се откриваха мъчно, с доста старания и немалка доза шанс. Но публикуването им ставаше все по-трудно, тъй като страната впрегна всичките си старания тези секрети документи да не доближават до нас.

И тъкмо в навечерието на Великден, до момента в който нощес вечерях здравословно със свинска мехлем, щедро намазана с майонеза, маргарин и пръжки, на вратата ми в " Младост " 4 се почука. Станах, отворих, само че там нямаше никой. Само на пода стоеше едно писмо с клеймо " Министерски съвет на република България " и подписа не на някой различен, а на самия министър председател Петков.

Отворих писмото с боязън.

А от горната страна, с квалифициран в западните университети калиграфия, стоеше следното:

" Уважаеми господин Мицов, през последните месеци Вие с голямо наслаждение клатите стабилността в нашата страна. В Харвард наричахме държание като Вашето... а бе не помня по какъв начин го наричахме, тъй като в тия часове ходеше повече Асен, само че знам, че не беше нещо изключително лицеприятно.

Но с цел да видите, че съм необятно скроен и че не храня неприятни усеща към Вас, взех решение точно от Вашата висока естрада (колко да е висока, не знам, удивлявам се по какъв начин основният Ви редактор още не Ви е уволнил) да споделя с всички своето великденско обръщение към нацията. Надявам се, че ще го споделите с Вашите читатели - те са към този момент трима - Гошо от Мадан, бай Али от Триград и Станка Петкова Каратопрътлиева-Маргаринова от Дупница.

На Вас искам светли празници, само че, в случай че продължавате да ни лазите по нервите, може да станат и тъмни! Ваш министър председател, Кирил Петков "

С треперещи ръце отворих писмото с пожеланията. И без всякаква редакторска интервенция в този момент го представям пред Вас, уважаеми мои трима читатели. А Вие помислете - не е ли време да станете най-малко петима...

ВЕЛИКДЕНСКО ПОСЛАНИЕ НА КИРИЛ ПЕТКОВ

Скъпи другари!

В навечерието на Светото Възкресение бих желал да се обърна към Вас, с цел да Ви кажа няколко думи.

Преди доста хилядолетия нашият избавител, Иисус Христос, е поел по Виа Долороса, понесъл кръста, с цел да избави човечеството от греховете му.

Много години по-късно ние с Асен поехме по пътя от " Савини " към " Дондуков ", зарязвайки уютните си домове, добре платените си работни места и уюта на домашната вечеря със соеви кълнове, сотиран пащърнак, мус от люцерна с девисил и внимателно деглазирани исландски лишеи, поляти със сос от агар-агар, стевия и арганово масло, с цел да спасим майка България и да променим целия свят.

В тази борба ние не бяхме сами. С нас бяха и други светли хора, с които тръгнахме към победа против MAFIQTA.

С нас бяха Корнелия! Настимир! Наско!

С нас бяха Тошко, Чорбанката и още едни други двама и един трети!

С нас бяха военачалник Наско, всичките трима зелени и ангелогласният бард на демокрацията Танката Михалев!

С тях седнахме на една кръгла маса. Асен откъсна по парче от великденския кетокозунак, аз налях по чаша соево лате и когато подадох на всеки един от моите апостоли по един слайс от тази амброзия, обилно намазан с чътни от сотирани суринамски джанки и мед от Бурунди, рекох:

" Един от вас ще ме съобщи! Дорде петлетата от биофермата, отглеждани по европейски стандарти, изкукуригат три пъти, едного от вас три пъти ще се отхвърли от мен! "

И всички мои апостоли от съдружния съвет се задавиха, отпивайки от джинджър бред соевото лате шоколато и започнаха един през различен да викат:

- Нали не съм аз, Кире?

- Няма по какъв начин да съм аз, Киренце!

- Аз бих, само че няма, Кирчо!

И тогава Лукавия, който дебнеше под формата на някогашен гербаджия, се ухили мазно и отиде в медиите. И когато влезе в медиите, той рече: " Има война в близост, за какво ние не заемаме страна в нея? ".

И тогава това, което бях предсказал, се случи.

Най-напред излезе Корнелия и рече: " Ако ние се намесим, аз ще се отрека от Киро. "

После се появи военачалник Наско и рече: " Аз таковата, хън-мън, това-онова, такова, ъъъ, онакова. "

После излезе Тошко и сподели: " ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА ", а по-късно изиска някакви оставки и някакви милиони за автомагистрали и всеки имунизиран да бъде разстрелян под звуците на песни, композирани от Иво Моллов-Гугутката.

И най-сетне Лукавия изпрати външния министър на Украйна у нас. А външният министър на Украйна накратко ни направи на пет сребърника в торбичка и си потегли, като ме остави самичък. Сам с Асен, Наско и... Настимир.

А можеше всичко да се случи по различен метод. Можеше да няма война. Можеше да няма и коалиция. Можеше да сме спечелили изборите с 80 % от гласовете на дребното искащи да гласоподават. И тогава - ех, тогава Наско щеше да замине да строи читалища в Коми, че да не се чудим по какъв начин всеки ден да му замазваме простотиите.

Но нашият основател бе планувал за нас да изпием до дъно горчивата чаша на страданието. И ни изпрати КОВИД. После война. После коалиция. После инфлация.

И не стига това, ами ни изпрати и нов албум на Владимир Ампов-Графа. Кажете ми дали някой различен би издържал на това и би устоял на позициите си?

След тайната вечеря, на която бе основана нашата ръководеща коалиция, всеки пое по своя път. Аз - към едно малко кокетно веган ресторантче на " Паренсов ", където хапнах тофу, мариновано в папрат, тайландски лишеи и пасирана лайкучка.

Наско пое към 5-ия етаж на Министерството на културата, с цел да снима видео, в което споделя по какъв начин е медитирал под звуците на осъществяване на Косе Босе на хърди гърди.

А Асен пое към министерство на финансите, с цел да откри още пари за стопанската система ни. И ги откри, като отряза парите на Наско за просвета. " Той Наско и да му ги дам, няма да знае какво да ги прави ", рече Асен и клъцна бюджета за идващите две години.

А обединението стартира да работи. И проработи с такава мощ, че през днешния ден, няколко месеца откакто поех тежкия кръст на властта, се запитвам -дали не прекалихме с ръководството. Може би трябваше да я караме една концепция по-спокойно...

Скъпи другари! Предстоят празници. Празници, в които ние още веднъж ще извървим пътят на страданието.

И ние страдаме. Толкова доста страдаме, изключително ние, които поехме ръководството на България, та чак целият свят стартира да страда, като чете какво се случва у нас.

Казват, че последните вести, свързани с " твърдата ни позиция " по отношение на войната в Украйна, били провокирали гибел от смях у най-малко 20 жители на разнообразни европейски страни.

Днес ние се намираме на кръстопът. От една страна, се чудим по какъв начин по-лесно да бухне кетокозунакът - с домакински мая или с квас от нахут.

А от друга, се чудим по какъв начин хем да сме страна от Европейски Съюз и НАТО, хем да сме страна от Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт.

И това чудене, тази непостижима драма още един път демонстрира, че ние сме на верния път.

На пътя, който ще ни дефинира трайно като един от феномените в международен мащаб.

Като единствената страна, която бе ръководене от западни юпита и антикомунисти, които заложиха на социализъм и обич към някогашната Съюз на съветските социалистически републики.

А в този момент, скъпи сънародници, ви оставям. Нека дружно се насладим на трапезата. Е, то няма по какъв начин да й се насладим, тъй като агнешкото е по 30 лв. килото, само че да ви кажа, агнешкото е мощно надценявано месо. Има надалеч по-добри и здравословни соеви заместители.

Желая ви светли празници. И когато се чукнете с боядисаните великденски яйца на следващия ден, го направете безшумно, с цел да не обидите дипломат Митрофанова, че в последно време много й се събра.

Ваш Кирил Петков!

С това писмото на министър председател Петков свършва.

И тъй като в последно време доста хора одобряват всичко за чиста монета, да допълня.

Такова писмо НЯМА! Всичко това е плод на въображението на създателя. А всичко знаете, че тъкмо този създател (аз) не се слави с доста крепко въображение.

Не подсигурявам обаче дали това писмо не съдържа много тъкмо изложение на действителността. Ако то съдържа такава, безропотно апелирам да ми простите.

Нали се договорихме още по време на КОВИД пандемията, че не желаеме новините да отразяват действителността, че ни стресират...

Ваш вечно, чичо Венци!