Пауъл говори, Тръмп туитва, Китай отвръща, пазарите подлудяват
Всекидневните поскъпвания и поевтинявания на активите се дефинират от ден на ден от думите и дейностите на трима мъже, установи Майкъл Рийгън - виновен редактор за пазарите в организация "Блумбърг ".
Първият, естествено, е Доналд Тръмп, който преоткри силата си да потапя или да "изстрелва " нагоре пазарните цени като си служи с по-малко от 280 признака в "Туитър ". След това идва непоколебимият Джеръм Пауъл - ръководител на Федералния запас и периодическа цел на упреците на Тръмп, заставен да отбива обвиняванията с оправдания, че е длъжен по закон да направи най-хубавото за американската стопанска система, което не постоянно съответствува с най-угодното за настоящия президент. Накрая, в Пекин, е Си Дзинпин - президент на Китай и началник на Комунистическата партия, в която политици и централни банкери пеят хармонично един и същи химн, изключително когато са отвън полезрението на обществеността.
Финансовите пазари пък са като сцена на рок концерт, на която тримата участници се блъскат един в различен. Пауъл, притискан от Тръмп да смъква нападателно лихвените проценти, "потопи " борсовите показатели и качи доларовите котировки със забележката си, че лихвеното намаляване от 31 юли е просто "корекция по средата на цикъла ", а не начало на нов цикъл от парични тласъци. Ден по-късно Тръмп засилва разпродажбите със известието, че, считано от началото на септември, ще наложи мита на практика на целия необмитен до този миг китайски импорт в Съединени американски щати. Отговорът на Пекин от 5 август провокира най-мощните талази на международните пазари, откакто Китайската национална банка разреши на локалната валута да се обезцени най-рязко от 2015-а насам и да надвиши 7 юана за един щ. $ - предел, който китайските парични стратези до момента не позволяваха да бъде прекрачван. Китай изиска също от държавните си компании да спрат да купуват зърнени култури от Америка, с което върна натиска върху така и така подбитите цени на щатската соя и зърно.
Доналд Тръмп против Джеръм Пауъл
Всеки от тези конфликти усилва неустойчивостта на международното стопанство, а чувството е, че нещо огромно и значимо се е счупило. Инвеститорите, които повярваха, че връзките сред Съединени американски щати и Китай, в случай че не се усъвършенстват, най-малко се стабилизират, се оказаха от неправилната страна на пазарните придвижвания когато напрежението ненадейно ескалира. Преобладаващото мнение, че президентът Тръмп няма да разреши комерсиалната война да продължи и по време на президентската му акция през 2020-а, се преоценява откакто и двете воюващи страни се конфронтираха по-силно от всеки път. Икономисти на "Голдмън Сакс груп ", да вземем за пример, към този момент не чакат комерсиално съглашение преди изборите и плануват нови две лихвени намаления на Федералния запас до края на годината, които да компенсират икономическите вреди, нанесени от импаса.
С натрупването на притеснителни данни за стопанството, въпросът, който се разяснява намерено на Уолстрийт, е дали по-ниските кредитни разноски ще са задоволителни, с цел да предотвратят криза. Индексът, оценяващ индустриалната интензивност, която данъчните ограничения на Тръмп трябваше да поддържат, падна през юли до най-ниската си стойност за последните съвсем три години - 51.2 пункта. Аналогичният знак за бранша на услугите пък се намали до 53.7 точки - също тригодишен най-малко. И за двата показателя стойностите под 50 са белег за стесняване на икономическата интензивност. В Европа, чиито фабрики са под кръстосания огън сред Китай и Щатите, индустриалните барометри към този момент сочат към криза. Ръстът на корпоративните облаги на щатските компании, на които данъчните редукции подействаха като стероиди през 2018-а, съвсем спря, а моментът за възобновяването му се отдалечава.
С прерастването на комерсиалната война в евентуална валутна, при която страните се надпреварват да обезценяват паричните си единици, с цел да станат по-конкурентни експортьорите им, се носят клюки по какъв начин и къде би могло да ескалира напрежението. Дали Вашингтон няма "да затапи " Пекин като продаде изтребители F-16 на Тайван? Или пък няма да поддържа стачкуващите в Хонконг, парализирали това лято финансовия център? И какъв е рискът за щатските вложения на сума над четвърт трилион $ в Китай от 1990-а?
Тези въпроси се повдигат в "кучешките дни на лятото " - времето, в което ваканционният календар на Уолстрийт е натоварен и пазарите доста елементарно се поддават и на най-дребните безредици. Пазарните съмнения нарастват през август и някои от най-абсурдните земетресения на фондовите тържища през последното десетилетие са се случвали точно през този месец.
Уорън Бъфет претегля опциите
За да не попаднат още веднъж в клопката, някои вложители към този момент правят оценка трескаво салдото сред риска и отплатата за поемането му, която предлага пазарът. Някои ограничения за изчисляването му наподобяват високи. Предпочитаното от Уорън Бъфет съответствие сред общата пазарна оценка на акциите на щатските компании към Брутният вътрешен продукт на страната е към 1.49 - по-високо, в сравнение с е било тъкмо преди да избухне последната финансова рецесия. Коригираният съгласно цикличните фактори коефициент на цените на акциите към фирмените облаги, основан на приходите от последните 10 години, е към 30 - много над междинната му стойност за последните 50 години от 20 пункта. И двете ограничения демонстрират жестоко едно и също нещо: какъв брой би коствало парченцето благосъстояние което бизнесът генерира. И въпреки че нито една от тях не може да покаже по кое време ще се обърне пазара, и двете допускат, че цените са високи.
Според Бъфет не си коства кой знае какъв брой да се купува при сегашните оценки. Последните финансови доклади на компанията му "Бъркшър Хатауей " демонстрират, че през второто тримесечие холдингът е продал повече акции в сравнение с е придобил, а високоликвидните средства са скочили до 122 милиарда щ. $. Легендарният вложител не е единственият, който "стои на тъчлинията " - активите на взаимните фондове от паричните пазари, където по-разумните играчи натрупат пари когато другите благоприятни условия наподобяват прекомерно рискови, са скочили до 3.3 трлн. щ. $ - най-вече от съвсем 10 години насам.
Доналд Тръмп и "добрият му другар Си "
Наблюдаваният в последно време "щурм " към избавителните убежища качи цените на златото до най-високите им нива за последните пет години и провокира скок на щатските ДЦК, който смъкна доходността на десетгодишните базови облигации до най-ниските равнищаза времето след избора на Тръмп за президент през 2016-а. Същевременно, годишната възвръщаемост на тримесечните щатски ДЦК е по-висока в сравнение с десетгодишните - феномен, прочут като "инверсия на кривата на доходността ", която специалистите смятат за надеждно предизвестие за неизбежна криза. По-ниската краткосрочна възвръщаемост демонстрира, че пазарите чакат лихвените проценти да понижават в отговор на отслабването на икономическия напредък.
"Ние се намираме в най-опасния финансов миг от края на финансовата рецесия през 2009-а при настоящето развиване на нещата сред Китай и Съединени американски щати " - показа в "Туитър " Лари Съмърс - някогашният щатски финансов министър по времето на Бил Клинтън и стопански консултант на Барак Обама. И въпреки че някой може да съзре политически миг в този коментар, няма подозрение, че пазарите се мъчат да намерят път през възходящия безпорядък. Оптимистите се надяват, че "туитовете " на Тръмп за пробив с "добрия му другар Си " и акциите още веднъж ще се включат в конкуренцията. Но към този момент какофонията на сцената на рокаджиите става все по-шумна.
Първият, естествено, е Доналд Тръмп, който преоткри силата си да потапя или да "изстрелва " нагоре пазарните цени като си служи с по-малко от 280 признака в "Туитър ". След това идва непоколебимият Джеръм Пауъл - ръководител на Федералния запас и периодическа цел на упреците на Тръмп, заставен да отбива обвиняванията с оправдания, че е длъжен по закон да направи най-хубавото за американската стопанска система, което не постоянно съответствува с най-угодното за настоящия президент. Накрая, в Пекин, е Си Дзинпин - президент на Китай и началник на Комунистическата партия, в която политици и централни банкери пеят хармонично един и същи химн, изключително когато са отвън полезрението на обществеността.
Финансовите пазари пък са като сцена на рок концерт, на която тримата участници се блъскат един в различен. Пауъл, притискан от Тръмп да смъква нападателно лихвените проценти, "потопи " борсовите показатели и качи доларовите котировки със забележката си, че лихвеното намаляване от 31 юли е просто "корекция по средата на цикъла ", а не начало на нов цикъл от парични тласъци. Ден по-късно Тръмп засилва разпродажбите със известието, че, считано от началото на септември, ще наложи мита на практика на целия необмитен до този миг китайски импорт в Съединени американски щати. Отговорът на Пекин от 5 август провокира най-мощните талази на международните пазари, откакто Китайската национална банка разреши на локалната валута да се обезцени най-рязко от 2015-а насам и да надвиши 7 юана за един щ. $ - предел, който китайските парични стратези до момента не позволяваха да бъде прекрачван. Китай изиска също от държавните си компании да спрат да купуват зърнени култури от Америка, с което върна натиска върху така и така подбитите цени на щатската соя и зърно.
Доналд Тръмп против Джеръм Пауъл
Всеки от тези конфликти усилва неустойчивостта на международното стопанство, а чувството е, че нещо огромно и значимо се е счупило. Инвеститорите, които повярваха, че връзките сред Съединени американски щати и Китай, в случай че не се усъвършенстват, най-малко се стабилизират, се оказаха от неправилната страна на пазарните придвижвания когато напрежението ненадейно ескалира. Преобладаващото мнение, че президентът Тръмп няма да разреши комерсиалната война да продължи и по време на президентската му акция през 2020-а, се преоценява откакто и двете воюващи страни се конфронтираха по-силно от всеки път. Икономисти на "Голдмън Сакс груп ", да вземем за пример, към този момент не чакат комерсиално съглашение преди изборите и плануват нови две лихвени намаления на Федералния запас до края на годината, които да компенсират икономическите вреди, нанесени от импаса.
С натрупването на притеснителни данни за стопанството, въпросът, който се разяснява намерено на Уолстрийт, е дали по-ниските кредитни разноски ще са задоволителни, с цел да предотвратят криза. Индексът, оценяващ индустриалната интензивност, която данъчните ограничения на Тръмп трябваше да поддържат, падна през юли до най-ниската си стойност за последните съвсем три години - 51.2 пункта. Аналогичният знак за бранша на услугите пък се намали до 53.7 точки - също тригодишен най-малко. И за двата показателя стойностите под 50 са белег за стесняване на икономическата интензивност. В Европа, чиито фабрики са под кръстосания огън сред Китай и Щатите, индустриалните барометри към този момент сочат към криза. Ръстът на корпоративните облаги на щатските компании, на които данъчните редукции подействаха като стероиди през 2018-а, съвсем спря, а моментът за възобновяването му се отдалечава.
С прерастването на комерсиалната война в евентуална валутна, при която страните се надпреварват да обезценяват паричните си единици, с цел да станат по-конкурентни експортьорите им, се носят клюки по какъв начин и къде би могло да ескалира напрежението. Дали Вашингтон няма "да затапи " Пекин като продаде изтребители F-16 на Тайван? Или пък няма да поддържа стачкуващите в Хонконг, парализирали това лято финансовия център? И какъв е рискът за щатските вложения на сума над четвърт трилион $ в Китай от 1990-а?
Тези въпроси се повдигат в "кучешките дни на лятото " - времето, в което ваканционният календар на Уолстрийт е натоварен и пазарите доста елементарно се поддават и на най-дребните безредици. Пазарните съмнения нарастват през август и някои от най-абсурдните земетресения на фондовите тържища през последното десетилетие са се случвали точно през този месец.
Уорън Бъфет претегля опциите
За да не попаднат още веднъж в клопката, някои вложители към този момент правят оценка трескаво салдото сред риска и отплатата за поемането му, която предлага пазарът. Някои ограничения за изчисляването му наподобяват високи. Предпочитаното от Уорън Бъфет съответствие сред общата пазарна оценка на акциите на щатските компании към Брутният вътрешен продукт на страната е към 1.49 - по-високо, в сравнение с е било тъкмо преди да избухне последната финансова рецесия. Коригираният съгласно цикличните фактори коефициент на цените на акциите към фирмените облаги, основан на приходите от последните 10 години, е към 30 - много над междинната му стойност за последните 50 години от 20 пункта. И двете ограничения демонстрират жестоко едно и също нещо: какъв брой би коствало парченцето благосъстояние което бизнесът генерира. И въпреки че нито една от тях не може да покаже по кое време ще се обърне пазара, и двете допускат, че цените са високи.
Според Бъфет не си коства кой знае какъв брой да се купува при сегашните оценки. Последните финансови доклади на компанията му "Бъркшър Хатауей " демонстрират, че през второто тримесечие холдингът е продал повече акции в сравнение с е придобил, а високоликвидните средства са скочили до 122 милиарда щ. $. Легендарният вложител не е единственият, който "стои на тъчлинията " - активите на взаимните фондове от паричните пазари, където по-разумните играчи натрупат пари когато другите благоприятни условия наподобяват прекомерно рискови, са скочили до 3.3 трлн. щ. $ - най-вече от съвсем 10 години насам.
Доналд Тръмп и "добрият му другар Си "
Наблюдаваният в последно време "щурм " към избавителните убежища качи цените на златото до най-високите им нива за последните пет години и провокира скок на щатските ДЦК, който смъкна доходността на десетгодишните базови облигации до най-ниските равнищаза времето след избора на Тръмп за президент през 2016-а. Същевременно, годишната възвръщаемост на тримесечните щатски ДЦК е по-висока в сравнение с десетгодишните - феномен, прочут като "инверсия на кривата на доходността ", която специалистите смятат за надеждно предизвестие за неизбежна криза. По-ниската краткосрочна възвръщаемост демонстрира, че пазарите чакат лихвените проценти да понижават в отговор на отслабването на икономическия напредък.
"Ние се намираме в най-опасния финансов миг от края на финансовата рецесия през 2009-а при настоящето развиване на нещата сред Китай и Съединени американски щати " - показа в "Туитър " Лари Съмърс - някогашният щатски финансов министър по времето на Бил Клинтън и стопански консултант на Барак Обама. И въпреки че някой може да съзре политически миг в този коментар, няма подозрение, че пазарите се мъчат да намерят път през възходящия безпорядък. Оптимистите се надяват, че "туитовете " на Тръмп за пробив с "добрия му другар Си " и акциите още веднъж ще се включат в конкуренцията. Но към този момент какофонията на сцената на рокаджиите става все по-шумна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ