Всеки трети български учител трудно овладява класа в час
Всеки трети (32%) български преподавател е признал, че губи прекомерно доста време в час поради възпитаници, които прекъсват работата му. Макар, че забележителна част (85%) настояват, че могат да управляват сходно държание в класната стая, всеки пети (22%) декларира, че незабавно се нуждае от професионално рационализиране на това умеене.
Никой (0%) не преподава в учебни заведения с най-малко 10% възпитаници с имигрантски генезис, до момента в който международната наклонност за пренасяне на милиони хора е сложила в такава обстановка приблизително 17% от сътрудниците им в други 47 страни. От шефовете 98% въпреки всичко споделят, че съгласно подчинените им учители децата и младежите би трябвало да учат за това, че хората с разнообразни култури имат доста общи неща между тях.
Това са част от заключенията за България на едно от най-мащабните и авторитетни международни изследвания измежду учителите и шефовете на учебни заведения за 2018 година То е дело на Органицацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и е известно като TALIS (съкращение от Teaching and Learning International Survey). Тази година измежду акцентите в него са степента на потребление на осведомителни технологии в образованието, както и подготвеността и способността на учителите да се оправят с класове, в които има деца имигранти или такива, за които майчиният език не е главният, говорен в страната.
Това е третото издание на TALIS и обгръща към 260 000 учители и учебни ръководители в към 15 000 първични, съществени и междинни учебни заведения в 48 страни. То регистрира освен подготвеността на преподавателите, само че и средата, в която работят в публични и частни учебни заведения. В началото на 2020 година ще бъде оповестен вторият том от изследването за 2018 година ще е отдаден на ръководителите в учебно заведение - какъв авторитет имат, какви са кариерните им благоприятни условия, отговорностите и самостоятелността им.
Обучени ли са да наложат ред в часа
Що се отнася до преодоляването на дисциплината в клас, половината (50%) от българските учители споделят, че подготовка за това е включена в образованието им, а 46% - че се считат за добре или доста добре готови за справяне с държанието на учениците (и двата индикатора са под междинното за проучването). На въпрос дали при някое от последните образования този въпрос е бил включен в програмата с " да " дават отговор 57%, което е над междинния индикатор на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Българските учители са измежду тези, които са оценили по-многобройните класове като спънка да преподават. Авторите на отчета изясняват, че това в действителност изисква повече време за разпределяне на задания, въвеждане на ред в часа или проблем с особеното ниво, на което са обособените деца. Но също по този начин, в случай че учителят счита, че учениците му са " лесни за образование ", размерът няма значение - за преподаване се отделя повече време, учителят е убеден в резултатите и прибягва по-често до разнородни когнитивни практики, в това число като делегира на част от учениците да поемат водеща роля в някои занимания.
В отчета на организацията се показва, че съвсем на всички места в интервюираните страни са записали, че се отделя доста повече време учителите да бъдат подготвяни за предметите, които преподават, педагогичен правила, способи и стандарти, както и какво да вършат в класната стая, в сравнение с да знаят по какъв начин първо да въдворят дисциплинираност, с цел да приложат това, на което са научени. В България незабавно нуждаещите се от спомагателна подготовка по този проблем са много над междинното в изследването - 14%.
© Надежда Чипева
Нужда от образование по какъв начин да работят със " специфични " деца
Българските учители акцентират потребността от това експерти и опитни хора да ги обучат главно за три неща: съвременни умения за работа с компютърни и информационни технологии, работа в мултикултурна и многоезична среда и изключително по какъв начин да преподават на деца със специфични потребности.
Средно 8% от учителите в страната работят в класове с най-малко 10% деца, за които е открито, че се нуждаят от по-специфичен метод поради душевен, ментални или прочувствени проблеми, до момента в който междинното за интервюираните страни е доста повече - 27%. Сериозна е и разликата за шефовете, които оповестяват, че качественият инструктаж за работа с такива деца страда от дефицит на квалифицирани експерти за това - 18% в България против 32% приблизително в отчета.
Обучение, само че не и по какъв начин да ръководят
Българските учители са измежду международните водачи като дял (90%) на подготвените в педагогичен умения, само че от фокуса на курсовете наподобява убягват освен изброените проблеми, само че и построяването на умения да бъдат водачи и ръководители измежду сътрудниците си. Не за всички в следването в университета е включено образование да бъдат админи -14% от интервюираните шефове са споделили, че в първичната им стратегия не е имало сходен курс.
По-притеснителен би трябвало да е отговорът на различен индикатор - дали шефовете въобще в миналото са получавали официално образование по какъв начин да управляват. С " не " са дали отговор 29% от шефовете на български учебни заведения. Едва 32% са минали през някакъв курс за шеф на учебно заведение (при 54% междинен индикатор в проучването), а 20% са били подготвени за административни умения (отново 54% приблизително в проучването) преди да заемат поста.
Почти две трети (62%) от учителите в България споделят, че не са получавали въвеждащи указания в настоящето си учебно заведение и едвам 18% показват, че сега имат някой, който да ги поучава и направлява в работата. Тези данни разкриват явен недостиг в това, на което са обучавани учители и шефове, защото 96-100% от тях споделят, че са били на някаква подготовка през последните 12 месеца.
Това е изключително значимо за младите преподаватели, защото съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз по принцип те са също толкоз натоварени като работещите от 5 години, само че им се постанова да отделят повече време за подготовка на уроците и преодоляване на класната стая и действително преподават по-малко. Отсъствието на инструктаж значи, че на нов преподавател му е по-трудно и изисква време да се запознае с професионалните стандарти и съответната действителност, да се приспособява към нея и да се включи в екипа на сътрудниците си. А това се отразява и на качеството на работата им.
© Associated Press
Протестът на учители на 15 септември 2007 година за по-високо възнаграждение в образованието, когато междинната заплата е 380 лева
Феминизирани и застаряващи
Организацията за икономическо сътрудничество и раз за следващ път записва мощната феминизация на специалността в България - учителките са 80%, а измежду шефовете дами са 73%.
Отново категорично се предизвестява за високата междинна възраст на учителите в страната - 51% са над 50-годишни, а 16% измежду шефовете са над 60-годишни. Това е и едно от главните пояснения за какво българските учители са със приблизително 22 години стаж в специалността, а шефовете - с 13 години (и двата индикатора са над междинния за проучването).
Средната възраст на българския преподавател е 49 години - над междинните 44 години в изследването TALIS, в което учителите над 50 години са приблизително 34%. Това значи, че в идващите десетина години България ще би трябвало да подмени към половината от учителския състав, споделят създателите на изследването.
Ето още данни от изследването за България:
- 72% от учителите споделят, че това е първият им избор за кариера
- 92% от учителите дават отговор, че са избрали специалността поради опцията да въздействат на развиването на децата и да правят дело за публично богатство
- 96% от учителите споделят, че нормално връзките им с учениците са положителни
- 26% от шефовете оповестяват за постоянни случаи на тормоз или изнудване сред учениците (при междинни 14% в проучването)
- 68% от учителите споделят, че постоянно им се постанова да укротяват едни и същи проблематични възпитаници (средно 65% в проучването)
- 93% показват, че постоянно изясняват връзката на новия и остарелия материал (средно 84% в проучването).
- 52% постоянно оставят учениците сами да изберат по какъв начин да разрешат комплицирана задача
- 84% от времето в час българските учители отделят за преподаване (средно 78% в проучването).
- 25% от учителите постоянно разрешават на учениците да правят оценка личния си прогрес (средно 41% в проучването)
- 71% са удовлетворени от резултата, който професионалните образования имат над работата им в учебно заведение (средно 82% в проучването).
Никой (0%) не преподава в учебни заведения с най-малко 10% възпитаници с имигрантски генезис, до момента в който международната наклонност за пренасяне на милиони хора е сложила в такава обстановка приблизително 17% от сътрудниците им в други 47 страни. От шефовете 98% въпреки всичко споделят, че съгласно подчинените им учители децата и младежите би трябвало да учат за това, че хората с разнообразни култури имат доста общи неща между тях.
Това са част от заключенията за България на едно от най-мащабните и авторитетни международни изследвания измежду учителите и шефовете на учебни заведения за 2018 година То е дело на Органицацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и е известно като TALIS (съкращение от Teaching and Learning International Survey). Тази година измежду акцентите в него са степента на потребление на осведомителни технологии в образованието, както и подготвеността и способността на учителите да се оправят с класове, в които има деца имигранти или такива, за които майчиният език не е главният, говорен в страната.
Това е третото издание на TALIS и обгръща към 260 000 учители и учебни ръководители в към 15 000 първични, съществени и междинни учебни заведения в 48 страни. То регистрира освен подготвеността на преподавателите, само че и средата, в която работят в публични и частни учебни заведения. В началото на 2020 година ще бъде оповестен вторият том от изследването за 2018 година ще е отдаден на ръководителите в учебно заведение - какъв авторитет имат, какви са кариерните им благоприятни условия, отговорностите и самостоятелността им.
Обучени ли са да наложат ред в часа
Що се отнася до преодоляването на дисциплината в клас, половината (50%) от българските учители споделят, че подготовка за това е включена в образованието им, а 46% - че се считат за добре или доста добре готови за справяне с държанието на учениците (и двата индикатора са под междинното за проучването). На въпрос дали при някое от последните образования този въпрос е бил включен в програмата с " да " дават отговор 57%, което е над междинния индикатор на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Българските учители са измежду тези, които са оценили по-многобройните класове като спънка да преподават. Авторите на отчета изясняват, че това в действителност изисква повече време за разпределяне на задания, въвеждане на ред в часа или проблем с особеното ниво, на което са обособените деца. Но също по този начин, в случай че учителят счита, че учениците му са " лесни за образование ", размерът няма значение - за преподаване се отделя повече време, учителят е убеден в резултатите и прибягва по-често до разнородни когнитивни практики, в това число като делегира на част от учениците да поемат водеща роля в някои занимания.
В отчета на организацията се показва, че съвсем на всички места в интервюираните страни са записали, че се отделя доста повече време учителите да бъдат подготвяни за предметите, които преподават, педагогичен правила, способи и стандарти, както и какво да вършат в класната стая, в сравнение с да знаят по какъв начин първо да въдворят дисциплинираност, с цел да приложат това, на което са научени. В България незабавно нуждаещите се от спомагателна подготовка по този проблем са много над междинното в изследването - 14%.
© Надежда Чипева
Нужда от образование по какъв начин да работят със " специфични " деца
Българските учители акцентират потребността от това експерти и опитни хора да ги обучат главно за три неща: съвременни умения за работа с компютърни и информационни технологии, работа в мултикултурна и многоезична среда и изключително по какъв начин да преподават на деца със специфични потребности.
Средно 8% от учителите в страната работят в класове с най-малко 10% деца, за които е открито, че се нуждаят от по-специфичен метод поради душевен, ментални или прочувствени проблеми, до момента в който междинното за интервюираните страни е доста повече - 27%. Сериозна е и разликата за шефовете, които оповестяват, че качественият инструктаж за работа с такива деца страда от дефицит на квалифицирани експерти за това - 18% в България против 32% приблизително в отчета.
Обучение, само че не и по какъв начин да ръководят
Българските учители са измежду международните водачи като дял (90%) на подготвените в педагогичен умения, само че от фокуса на курсовете наподобява убягват освен изброените проблеми, само че и построяването на умения да бъдат водачи и ръководители измежду сътрудниците си. Не за всички в следването в университета е включено образование да бъдат админи -14% от интервюираните шефове са споделили, че в първичната им стратегия не е имало сходен курс.
По-притеснителен би трябвало да е отговорът на различен индикатор - дали шефовете въобще в миналото са получавали официално образование по какъв начин да управляват. С " не " са дали отговор 29% от шефовете на български учебни заведения. Едва 32% са минали през някакъв курс за шеф на учебно заведение (при 54% междинен индикатор в проучването), а 20% са били подготвени за административни умения (отново 54% приблизително в проучването) преди да заемат поста.
Почти две трети (62%) от учителите в България споделят, че не са получавали въвеждащи указания в настоящето си учебно заведение и едвам 18% показват, че сега имат някой, който да ги поучава и направлява в работата. Тези данни разкриват явен недостиг в това, на което са обучавани учители и шефове, защото 96-100% от тях споделят, че са били на някаква подготовка през последните 12 месеца.
Това е изключително значимо за младите преподаватели, защото съгласно Организацията за икономическо сътрудничество и раз по принцип те са също толкоз натоварени като работещите от 5 години, само че им се постанова да отделят повече време за подготовка на уроците и преодоляване на класната стая и действително преподават по-малко. Отсъствието на инструктаж значи, че на нов преподавател му е по-трудно и изисква време да се запознае с професионалните стандарти и съответната действителност, да се приспособява към нея и да се включи в екипа на сътрудниците си. А това се отразява и на качеството на работата им.
© Associated Press
Протестът на учители на 15 септември 2007 година за по-високо възнаграждение в образованието, когато междинната заплата е 380 лева
Феминизирани и застаряващи
Организацията за икономическо сътрудничество и раз за следващ път записва мощната феминизация на специалността в България - учителките са 80%, а измежду шефовете дами са 73%.
Отново категорично се предизвестява за високата междинна възраст на учителите в страната - 51% са над 50-годишни, а 16% измежду шефовете са над 60-годишни. Това е и едно от главните пояснения за какво българските учители са със приблизително 22 години стаж в специалността, а шефовете - с 13 години (и двата индикатора са над междинния за проучването).
Средната възраст на българския преподавател е 49 години - над междинните 44 години в изследването TALIS, в което учителите над 50 години са приблизително 34%. Това значи, че в идващите десетина години България ще би трябвало да подмени към половината от учителския състав, споделят създателите на изследването.
Ето още данни от изследването за България:
- 72% от учителите споделят, че това е първият им избор за кариера
- 92% от учителите дават отговор, че са избрали специалността поради опцията да въздействат на развиването на децата и да правят дело за публично богатство
- 96% от учителите споделят, че нормално връзките им с учениците са положителни
- 26% от шефовете оповестяват за постоянни случаи на тормоз или изнудване сред учениците (при междинни 14% в проучването)
- 68% от учителите споделят, че постоянно им се постанова да укротяват едни и същи проблематични възпитаници (средно 65% в проучването)
- 93% показват, че постоянно изясняват връзката на новия и остарелия материал (средно 84% в проучването).
- 52% постоянно оставят учениците сами да изберат по какъв начин да разрешат комплицирана задача
- 84% от времето в час българските учители отделят за преподаване (средно 78% в проучването).
- 25% от учителите постоянно разрешават на учениците да правят оценка личния си прогрес (средно 41% в проучването)
- 71% са удовлетворени от резултата, който професионалните образования имат над работата им в учебно заведение (средно 82% в проучването).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ