„Да носиш своя кръст“. Мъдра притча защо не трябва да се оплакваме от проблемите си
Всеки от нас би трябвало да носи своя кръст в живота. На всеки от нас се дава такова задължение, което ни е по силите да понесем…
Веднъж човек, неудовлетворен от живота си, попитал Бог:
– Защо имам толкоз сложна орис? Защо би трябвало да нося кръста си? Не можеш ли да ми дадеш по-леко задължение? Уморен съм от ежедневните компликации!
И ето, че този човек сънувал сън. Той видял върволяк от хора, които вървели постепенно, всеки носел своя кръст. И самият той също ходел измежду тези хора. Бил изтощен да върви и на индивида му се сторило, че неговият кръст е по-дълъг от другите.
Сетне спрял, свалил кръста от рамото си и отрязал парче от него.
Така му станало доста по-лесно да върви и той бързо стигнал до мястото, накъдето всички се бяха запътили.
Но какво било това? Пред него имало дълбока пропаст и едвам от другата й страна започвала земята на Вечното благополучие. Как да стигне до такава степен? Наоколо не се виждало нито мост, нито зидария.
Тогава мъжът забелязал, че хората, които вървели с него, елементарно минали от другата страна. Свалили кръстовете от раменете си, хвърлили ги над пропастта и минали по тях като по мост.
Само той не можел да го направи. Кръстът му бил прекомерно пай. Човекът плачел горчиво, казвайки: „ Ех, единствено в случай че знаех “…
Когато се събудил, той към този момент не желал от Бог по-лек кръст.
