Втора неделя след Петдесетница - всеки българин има имен ден
Всеки от нас има собствен имен ден, отдаден на православен светец или празник. Втората неделя след Петдесетница е именният ден на цяла България – денят на всички български светии.
Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни каузи с жертвена обич и лоялност и послужиха като подтик в душите на народа ни към чист, ярък и благословен живот. Ще посочим няколко от тях:
Св. Цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ.
Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили писмеността, наречена глаголица.
Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един младеж на име Климент, родом от Солун или от покрайнините му.
Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се към 876 година в с. Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър.
И още доста български светци блестят на родния ни хоризонт: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с нравствен жар бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.
Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.
Св. Пимен Софийски, преподавател, просветник и зограф, възстановил ред манастири и църкви в разнообразни епархии на родината ни.
Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито парцел, нито даже живот за вярата в Христос, подготвени да одобряват страдалчество, само че не и мохамеданска религия.
И още доста други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се трансфораха в живи звезди и греят над родната ни земя
Православната черква открива този празник по три аргументи:
Първо, да ни уточни плодовете, с които слизането на Светия Дух извърши и оплоди нетленната реалност, духовния свят;
Второ - да ни подсети, че има доста герои на вярата, които със идеален живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с " венеца на славата ", само че са останали безименни и незнайни за света.
И трето, да се съберат всички светии в един ден, с цел да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос.
Всички светии, знайни и незнайни, които честваме, са въплътили и възвестили в живота си тази обич Божия през вековете. Всеки от тях със своя персонален героизъм, заложба и предопределение в работа на индивидите е потвърдил евангелската истина, че „ Бог е обич " (1 Йоан. 4:8), с която би трябвало да живеем.
/Марица/
Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни каузи с жертвена обич и лоялност и послужиха като подтик в душите на народа ни към чист, ярък и благословен живот. Ще посочим няколко от тях:
Св. Цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ.
Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили писмеността, наречена глаголица.
Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един младеж на име Климент, родом от Солун или от покрайнините му.
Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се към 876 година в с. Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър.
И още доста български светци блестят на родния ни хоризонт: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с нравствен жар бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.
Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.
Св. Пимен Софийски, преподавател, просветник и зограф, възстановил ред манастири и църкви в разнообразни епархии на родината ни.
Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито парцел, нито даже живот за вярата в Христос, подготвени да одобряват страдалчество, само че не и мохамеданска религия.
И още доста други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се трансфораха в живи звезди и греят над родната ни земя
Православната черква открива този празник по три аргументи:
Първо, да ни уточни плодовете, с които слизането на Светия Дух извърши и оплоди нетленната реалност, духовния свят;
Второ - да ни подсети, че има доста герои на вярата, които със идеален живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с " венеца на славата ", само че са останали безименни и незнайни за света.
И трето, да се съберат всички светии в един ден, с цел да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос.
Всички светии, знайни и незнайни, които честваме, са въплътили и възвестили в живота си тази обич Божия през вековете. Всеки от тях със своя персонален героизъм, заложба и предопределение в работа на индивидите е потвърдил евангелската истина, че „ Бог е обич " (1 Йоан. 4:8), с която би трябвало да живеем.
/Марица/
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ