Неврокопският митрополит Серафим: Всеки носи в себе си Осанна“ и Разпни го“
Всеки носи в себе си „ Осанна “ и „ Разпни го! “, и в дните на Страстната седмица би трябвало да насочим вниманието си към това, сподели за Българска телеграфна агенция Неврокопският митрополит Серафим.
Последната седмица от земния път на Христос е белязана със страданията, на които е подложен, неговата кръстна гибел и Възкресение. Тъгата след Възкресението ние хората би трябвало да претърпяваме като горест не толкоз от това, което се е случило, тъй като Господ непринудено се предава на разпятие, той върви по този път и всички разбираме, че никой не може да анулира тази доброволна всеотдайност, уточни лидерът на Неврокопска епархия. Тъжното в това, което се случва, е това по какъв начин хората, индивидите се отнасят към своя Бог, добави той.
Най-трудното, което би трябвало да проумеем е, че всеки един от нас в персонален проект, в персоналните си каузи, в своя личен живот може по един или различен метод да бъде съпричастен към делата на тези, които осъдиха, предадоха на гибел, които с цялата си свирепост се отнесоха към Христос и го разпънаха на кръста, сподели още митрополит Серафим и добави, че в тези дни на Страстната седмица нашето внимание би трябвало да е ориентирано в най-голяма степен да се опазим от това.
- Ваше Високопреосвещенство, навлизаме в Страстната седмица – седмица, изпълнена с доста мъдрост. В тези няколко последни дни от земния си живот какво ни завещава Христос?
- Наистина през тези дни след влизането на Христос в Ерусалим чуваме и виждаме от него сякаш едно резюме на всичко това, което той е приказвал, поучавал и изобщо, което Бог е разкрил и посредством Свещеното писание в Стария завет, и посредством самото идване на Словото Божие, на еднородния Божий Син в света като път за избавление, като богопознание за нас, индивидите. И като отворим Евангелието или като присъстваме на богослужението, още по-добре там се показва това, през тези дни ще чуем тези слова, които той изрича към учениците си, изключително към тези, които са свързани с Тайната вечеря, както я назоваваме или вечерта преди да бъде хванат, когато яде Пасхата с учениците си. И там доста пъти ще чуе неговите думи: „ Това ви завещавам, да любите един другиго “, малко и ясно Господ ни споделя кое е най-главното.
По същото време ни споделя: „ Мир ви оставям, моя мир ви давам “, аз давам не по този начин, както светът дава, да се не боите, да не се смущава сърцето ви от всичко това, което следва, да видят учениците и това изобщо което следва да претърпяват във всички времена до края на времената вярващите в него.
Така че в действителност през тези дни добре е да се потопим в евангелския текст тази седмица и изключително в тези последни дни от живота на Спасителя, с цел да забележим какъв брой ясно той споделя всичко, което по най-кратък метод може да бъде изразено като есенция, като синтез на цялото негово обучение. Разбира се, и за себе си открива доста неща в прав текст, не с притчи, не с някакви съпоставения и облици, само че в прав текст разкрива кой е, какъв е и за какво е пристигнал.
- През Страстната седмица се случва най-тъжното събитие в християнството, само че и най-радостното.
- Да, доста близко са тези две събития, три дни разлика сред гибелта и възкресението, даже и не цялостни, тъй като на третия ден Христос възкръсва.
Тъгата ние, хората, би трябвало да претърпяваме като горест е не толкоз сякаш от това се е случило, тъй като Господ непринудено се предава на разпятие, той върви по този път и всички разбираме, че никой не може да анулира това негово решение, тази доброволна всеотдайност, той по тази причина е пристигнал, това би трябвало да извърши. Но тъжното, скръбното, грозното в това, което се случва, е това по какъв начин хората, индивидите се отнасят към своя Бог, към своя основател, като не желаят да го разпознаят, не желаят да го одобряват подобен, какъвто той се демонстрира, тъй като преди този момент не са поискали да изпълнят заповедите му, да се вслушат в словото му.
И надлежно дълго време не са могли да доближат, да се приближат до това знание, което Бог дава за себе си и, несъмнено, свършек на всичко това е хората да не го одобряват подобен, какъвто той се явява, с цел да покаже какви би трябвало да бъдем ние, тъй като Бог идва в този преклонен тип, с цел да ни даде персонален образец по какъв начин да живеем, по какъв начин да се отнасяме едни към други, по какъв начин да бъдем в служение взаимно едни на други и това, несъмнено, не удовлетворява нашите човешки показа за Бог, за цар, който ще донесе популярност, ще пристигна в своето великолепие, ще даде задоволство на нашите материални търсения, потребности и всичко това, което е преходно и с което ние по този начин или другояче прекаляваме.
Скръбното е в действителност, че хората не го познават, не го одобряват и освен това, само че и се отнасят с цялата си свирепост към този, който има цялостната власт даже да унищожи този живот, към който е предназначен всеки човек. Всичко е в неговата власт в действителност.
И тук най-трудното, което би трябвало да проумеем, че всеки един от нас в персонален проект, в персоналните си каузи, дейности, в своя личен живот може по един или различен метод да бъде съпричастен, за жалост, към делата на тези, които осъдиха, предадоха на гибел, които с цялата си свирепост се отнесоха към Христос и го разпънаха на кръста.
И в действителност спомняйки си и по този начин преживявайки тези премеждия Христови, следвайки го в тези негови премеждия, на първо място ние внимаваме над себе си да не поемем този път на неговите убийци, да не станем техни съидейници, съучастници и по никакъв метод даже ни минимум да не оскърбим нашия Бог по този начин, както е бил засегнат и осквернен от своите създания, от индивидите. Така че това е в най-голяма степен в тези дни и към това би трябвало да бъде ориентирано в най-голяма степен нашето внимание, да се опазим.
- Да разбирам ли, че от „ Осанна “ до „ Разпни го! “ е нещо, което носи всеки един човек?
- Абсолютно е по този начин, всеки го носи и е наш избор или даже несъзнателно може да се прехвърляме сред тези крайности, само че въпреки всичко имаме разсъдък, Господ ни е дал разсъдъка, с цел да бъдем наблюдателни, да следим в себе си, да бъдем деликатни, дал ни е свободната воля и да избираме, да преценяме към какво се причисляваме.
Ако е „ Осанна “ би трябвало да бъде като децата, с детската непорочност и откровеност и да бъде непрекъснат наш избор. Ако се усетим, че се лутаме сред „ Осанна “ или че се включваме в групата на тези, които викат „ Разпни го! “, има смирение, има амнистия, има метод за смяна, до момента в който човек още се движи и диша въздухът в този свят. Свободната воля би трябвало да бъде в действителност нещо, с което ние да разполагаме по разсъдък, отговорно.
Последната седмица от земния път на Христос е белязана със страданията, на които е подложен, неговата кръстна гибел и Възкресение. Тъгата след Възкресението ние хората би трябвало да претърпяваме като горест не толкоз от това, което се е случило, тъй като Господ непринудено се предава на разпятие, той върви по този път и всички разбираме, че никой не може да анулира тази доброволна всеотдайност, уточни лидерът на Неврокопска епархия. Тъжното в това, което се случва, е това по какъв начин хората, индивидите се отнасят към своя Бог, добави той.
Най-трудното, което би трябвало да проумеем е, че всеки един от нас в персонален проект, в персоналните си каузи, в своя личен живот може по един или различен метод да бъде съпричастен към делата на тези, които осъдиха, предадоха на гибел, които с цялата си свирепост се отнесоха към Христос и го разпънаха на кръста, сподели още митрополит Серафим и добави, че в тези дни на Страстната седмица нашето внимание би трябвало да е ориентирано в най-голяма степен да се опазим от това.
- Ваше Високопреосвещенство, навлизаме в Страстната седмица – седмица, изпълнена с доста мъдрост. В тези няколко последни дни от земния си живот какво ни завещава Христос?
- Наистина през тези дни след влизането на Христос в Ерусалим чуваме и виждаме от него сякаш едно резюме на всичко това, което той е приказвал, поучавал и изобщо, което Бог е разкрил и посредством Свещеното писание в Стария завет, и посредством самото идване на Словото Божие, на еднородния Божий Син в света като път за избавление, като богопознание за нас, индивидите. И като отворим Евангелието или като присъстваме на богослужението, още по-добре там се показва това, през тези дни ще чуем тези слова, които той изрича към учениците си, изключително към тези, които са свързани с Тайната вечеря, както я назоваваме или вечерта преди да бъде хванат, когато яде Пасхата с учениците си. И там доста пъти ще чуе неговите думи: „ Това ви завещавам, да любите един другиго “, малко и ясно Господ ни споделя кое е най-главното.
По същото време ни споделя: „ Мир ви оставям, моя мир ви давам “, аз давам не по този начин, както светът дава, да се не боите, да не се смущава сърцето ви от всичко това, което следва, да видят учениците и това изобщо което следва да претърпяват във всички времена до края на времената вярващите в него.
Така че в действителност през тези дни добре е да се потопим в евангелския текст тази седмица и изключително в тези последни дни от живота на Спасителя, с цел да забележим какъв брой ясно той споделя всичко, което по най-кратък метод може да бъде изразено като есенция, като синтез на цялото негово обучение. Разбира се, и за себе си открива доста неща в прав текст, не с притчи, не с някакви съпоставения и облици, само че в прав текст разкрива кой е, какъв е и за какво е пристигнал.
- През Страстната седмица се случва най-тъжното събитие в християнството, само че и най-радостното.
- Да, доста близко са тези две събития, три дни разлика сред гибелта и възкресението, даже и не цялостни, тъй като на третия ден Христос възкръсва.
Тъгата ние, хората, би трябвало да претърпяваме като горест е не толкоз сякаш от това се е случило, тъй като Господ непринудено се предава на разпятие, той върви по този път и всички разбираме, че никой не може да анулира това негово решение, тази доброволна всеотдайност, той по тази причина е пристигнал, това би трябвало да извърши. Но тъжното, скръбното, грозното в това, което се случва, е това по какъв начин хората, индивидите се отнасят към своя Бог, към своя основател, като не желаят да го разпознаят, не желаят да го одобряват подобен, какъвто той се демонстрира, тъй като преди този момент не са поискали да изпълнят заповедите му, да се вслушат в словото му.
И надлежно дълго време не са могли да доближат, да се приближат до това знание, което Бог дава за себе си и, несъмнено, свършек на всичко това е хората да не го одобряват подобен, какъвто той се явява, с цел да покаже какви би трябвало да бъдем ние, тъй като Бог идва в този преклонен тип, с цел да ни даде персонален образец по какъв начин да живеем, по какъв начин да се отнасяме едни към други, по какъв начин да бъдем в служение взаимно едни на други и това, несъмнено, не удовлетворява нашите човешки показа за Бог, за цар, който ще донесе популярност, ще пристигна в своето великолепие, ще даде задоволство на нашите материални търсения, потребности и всичко това, което е преходно и с което ние по този начин или другояче прекаляваме.
Скръбното е в действителност, че хората не го познават, не го одобряват и освен това, само че и се отнасят с цялата си свирепост към този, който има цялостната власт даже да унищожи този живот, към който е предназначен всеки човек. Всичко е в неговата власт в действителност.
И тук най-трудното, което би трябвало да проумеем, че всеки един от нас в персонален проект, в персоналните си каузи, дейности, в своя личен живот може по един или различен метод да бъде съпричастен, за жалост, към делата на тези, които осъдиха, предадоха на гибел, които с цялата си свирепост се отнесоха към Христос и го разпънаха на кръста.
И в действителност спомняйки си и по този начин преживявайки тези премеждия Христови, следвайки го в тези негови премеждия, на първо място ние внимаваме над себе си да не поемем този път на неговите убийци, да не станем техни съидейници, съучастници и по никакъв метод даже ни минимум да не оскърбим нашия Бог по този начин, както е бил засегнат и осквернен от своите създания, от индивидите. Така че това е в най-голяма степен в тези дни и към това би трябвало да бъде ориентирано в най-голяма степен нашето внимание, да се опазим.
- Да разбирам ли, че от „ Осанна “ до „ Разпни го! “ е нещо, което носи всеки един човек?
- Абсолютно е по този начин, всеки го носи и е наш избор или даже несъзнателно може да се прехвърляме сред тези крайности, само че въпреки всичко имаме разсъдък, Господ ни е дал разсъдъка, с цел да бъдем наблюдателни, да следим в себе си, да бъдем деликатни, дал ни е свободната воля и да избираме, да преценяме към какво се причисляваме.
Ако е „ Осанна “ би трябвало да бъде като децата, с детската непорочност и откровеност и да бъде непрекъснат наш избор. Ако се усетим, че се лутаме сред „ Осанна “ или че се включваме в групата на тези, които викат „ Разпни го! “, има смирение, има амнистия, има метод за смяна, до момента в който човек още се движи и диша въздухът в този свят. Свободната воля би трябвало да бъде в действителност нещо, с което ние да разполагаме по разсъдък, отговорно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ