Всеки може да даде живот. Всеки мъж може да стане

Всеки може да даде живот. Всеки мъж може да стане татко. Но малко хора знаят по какъв начин да оформят този живот и да оказват помощ на децата си да изберат верния път.

Малцина са подготвени да поемат отговорност за децата си, да ги обичат абсолютно и да посветят живота си на тяхното физическо и духовно развиване.

Да бъдеш родител, да бъдеш татко баща не значи да плащаш за всичко належащо. Не значи да наказваш децата, тъй като другояче няма да схванат.

Ти не си татко, просто тъй като си дал живот и името ти е записано в акта за раждане. Не си татко, просто тъй като децата имат твоите гени.

Не си татко единствено тъй като си им дал покрив над главите и храна на масата. Не си татко, просто тъй като кръвта ти е в техните вени.

Нищо от това не те прави татко. Необходима е безусловна обич и жертва, с цел да се наречеш предан и любящ баща.

Защото таткото не е единствено този, който води децата до и от учебно заведение. Той не е единствено водач.

Бащата постоянно е наоколо. Когато е мъчно, той се пробва да направи всичко, от което се нуждае детето. Дори в случай че връзките на родителите се влошат, таткото в никакъв случай не изоставя фамилията си. Той намира метод да бъде най-хубавият за децата си.

Истинският татко е образец за това по какъв начин би трябвало да се държи човек. Как мъжът би трябвало да се отнася към дамата, какви би трябвало да бъдат връзките, по какъв начин се държат възрастните и оцеляват в този нечовечен свят.

Таткото е този, който те учи на живота. Който дава първите уроци за почитание, почтеност, достолепие. Той не се прибира пийнал. Той не бяга от фамилните проблеми на работа. Той в никакъв случай не подвига ръка. Той не наскърбява жена си и децата си.

Бащата е най-хубавият модел за подражателство. Той е супергерой. Ангел страж. Защото прекарва целия си живот, мотивирайки ви да продължите напред. И остава до вас. Дори когато завършиш учебно заведение, намериш работа, преместиш се, създадеш лично семейство, деца. Ролята му е безконечна, тя не свършва, просто тъй като децата са пораснали.

Истинският баща е подготвен да се жертва в името на децата. Те са негов главен приоритет. Той знае всичко за тях: каква храна харесват, ползите им, какви желаят да станат, в кого са влюбени, мощните и слабите им страни.

И най-важното: същинският татко не счита, че децата му са длъжни да го обичат и почитат, просто тъй като им е дал живот. Той схваща, че с цел да бъдеш татко са нужни старания, жертви и безусловна обич.

Да си татко значи да направиш всичко, което е по силите ти, с цел да спечелиш почитание и да предадеш любовта си.