Скандал: Охридската църква анатемоса мартеницата, била демонична
" Всеки, който си постави на ръката или закачи на облеклата си мартеница за здраве и шанс, би трябвало да знае, че от този миг (съзнателно или несъзнателно) той се е отрекъл от Бога, т.е. от Православната религия и Църква и не може да взе участие в нейните св. Тайни. Църквата счита, че не можем да имаме вяра по едно и също време в Бог и в един светец.
Вярата и суеверието нямат нищо общо, както Бог няма нищо общо с дявола. И не можем да служим на двама господари, ще служим или на Бога, или на дявола - тъй че дано всеки самичък избира на кого да служи. И всяко друго поверие, обратно на православната религия, не е от Бога ". Това проповядва Охридската православна черква, за което алармираха пред Lupa.bg българи, живеещи в Северна Македония.
Според църквата на нашите съседи носенето на мартеници е религиозен, вълшебен и пъклен бит, тъй като хората имат вяра, че мартеницата, откакто се постави на първи март, не би трябвало да се смъква до идването на пролетта и идването на лястовиците или щъркелите и до момента в който цъфне първото дърво.
" След това, съгласно същото неправилно поверие, би трябвало да ги закачат на дърво и да си пожелаят здраве и благополучие, с известна религия, че желанията им ще се осъществен. Преждевременното събаряне на белите и алените конци се смята за злощастие и по тази причина хората го пазят със боязън ", настояват скопските владики.
" Този догматичен метод обаче не пречи целеустремено да се постанова на северномакедонци да палят дъбови клончета за Коледа, макар че е надалеч от чистото християнство, само че за сметка на това е сръбска традиция, заради което се афишира за Богуугодно. Нямаше и проблем, когато се твърдеше, че мартеницата не била българска, а македонска традиция от времето на Александър Велики. Но тази имитация не съумя да се утвърди в Скопие и мартениците останаха български знак, а дъбовите клончета - сръбски. Мартениците в Македония имат дълбоки обичаи, те са отразени в сборника на братя Миладинови. Въпреки това не се признават за български. Освен това северномакедонската черква клейми всеки, който види с мартеница на ръката ", разяснява пред Lupa.bg историкът доцент Спас Ташев.
Вярата и суеверието нямат нищо общо, както Бог няма нищо общо с дявола. И не можем да служим на двама господари, ще служим или на Бога, или на дявола - тъй че дано всеки самичък избира на кого да служи. И всяко друго поверие, обратно на православната религия, не е от Бога ". Това проповядва Охридската православна черква, за което алармираха пред Lupa.bg българи, живеещи в Северна Македония.
Според църквата на нашите съседи носенето на мартеници е религиозен, вълшебен и пъклен бит, тъй като хората имат вяра, че мартеницата, откакто се постави на първи март, не би трябвало да се смъква до идването на пролетта и идването на лястовиците или щъркелите и до момента в който цъфне първото дърво.
" След това, съгласно същото неправилно поверие, би трябвало да ги закачат на дърво и да си пожелаят здраве и благополучие, с известна религия, че желанията им ще се осъществен. Преждевременното събаряне на белите и алените конци се смята за злощастие и по тази причина хората го пазят със боязън ", настояват скопските владики.
" Този догматичен метод обаче не пречи целеустремено да се постанова на северномакедонци да палят дъбови клончета за Коледа, макар че е надалеч от чистото християнство, само че за сметка на това е сръбска традиция, заради което се афишира за Богуугодно. Нямаше и проблем, когато се твърдеше, че мартеницата не била българска, а македонска традиция от времето на Александър Велики. Но тази имитация не съумя да се утвърди в Скопие и мартениците останаха български знак, а дъбовите клончета - сръбски. Мартениците в Македония имат дълбоки обичаи, те са отразени в сборника на братя Миладинови. Въпреки това не се признават за български. Освен това северномакедонската черква клейми всеки, който види с мартеница на ръката ", разяснява пред Lupa.bg историкът доцент Спас Ташев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ