Kнигите, които промениха историята Част 1
Всеки, който в миналото е разгръщал книга, схваща капацитета на тази видимо обикновена движимост да трансформират света както в дребна, по този начин и в огромна степен. Ето няколко от най-влиятелните книги в историята – и по какъв начин те накараха човечеството да огледа на нещата в нова светлина.
Ако ще изброяваме авторитетни книги, може да стартираме с най-стария датиран печатен том в историята (засега). На 11 май 868 година от н.е. – близо 600 години преди Гутенберг да отпечата Библията – човек на име Уан Дзие поръчва печатането на „ Диамантената сутра “ – будистки текст от махаяна, показан като диалог сред Буда и неговия възпитаник Субути на китайски език. Според Сюзън Уитфийлд, тогавашният шеф на Международния план „ Дунхуан “ в Британската библиотека, „ печатането е било развито в Китай през VIII в. и сигурно през IX в., когато е направена тази сутра, то е било считано за изискано изкуство “. Свитъкът с 6000 думи и дължина съвсем 16,5 метра е открит през 1900 година в загадка библиотека по Пътя на коприната в Китай; по-късно е пренесен в Англия от археолога Марк Аурел Щайн. Сега той се намира в Британската библиотека, която го назовава „ едно от най-влиятелните махаянски трудове в Източна Азия “.
Според Уитфийлд Уан Дзие поръчва книгата поради един от най-важните постулати на будизма: да се правят положителни каузи. „ Един от методите за осъществяване на положително дело и придобиване на заслуги, а също и за изпращане на богатство измежду другите, е или посредством прекопирване на изображение на Буда, или посредством прекопирване на неговите думи и предаването им “, изяснява тя в сказка през 2007 година Разгръщайки Сутрата, с цел да я прочете, Уан Дзие (или който и да е нейн притежател) ще продължи да популяризира учението на Буда. „ Будистите са били една от главните групи, които са разпространявали, усъвършенствали и развивали книгопечатането “, споделя Уитфийлд, „ заради повода, че биха могли да основат посредством него голям брой копия на молебствия и други текстове и това би било потребно за тяхната вяра “.
От оформянето на визиите ни за това какво значи да бъдеш младеж до измислянето на името Джесика, Уилям Шекспир е повлиял на актуалния живот по способи, както фини, по този начин и трагични. Но без „ Първо фолио “ доста от най-значимите му в исторически и културен проект творби – в това число „ Макбет “, „ Укротяване на опърничавата “, „ Юлий Цезар “ и „ Бурята “ – евентуално нямаше да оцелеят.
Публикувано за първи път през 1623 година под заглавието „ Комедии, истории и нещастия на господин Уилям Шекспир “, „ Първото фолио “ събира 36 негови пиеси, половината от които в никакъв случай не са излизали в печата. (По време на живота на създателя актьорите, които извършват пиесите му, не работят по сценарии; те получават дълги пергаменти, които съдържат единствено репликите, които би трябвало да научат.) Повечето от пиесите, които са били оповестени преди този момент, са съществували единствено като нежни „ ин-кварти “. „ Първо фолио “ е формирано и оповестено от негови другари и сътрудници и съвсем на всички места се счита за най-точния исторически източник за творчеството му. Също по този начин постоянно е обявявано за най-важната литературна книга, създавана в миналото. През октомври 2020 година един образец е продаден на частен колекционер за близо 10 милиона $ – най-високата записана цена, плащана в миналото на търг за литературно произведение.
Но Фолиото не просто съхранява пиесите на Барда; откривателите на Шекспир настояват, че то е от решаващо значение за обезпечаването на репутацията му на значим драматург в годините след Английската революция. Отчасти посредством точно на този алманах пиесите му са необятно налични, когато британските театри обезверено се нуждаят от материал. В резултат на това творчеството му разпространява трагични тропи, сюжети и езикови похвати, които оказват голямо въздействие върху всичко – от западната литература до боливудското кино.
„ „
Универсалните тематики, залегнали в основата на басните на Езоп, намират отклик измежду читателите в продължение на хилядолетия. В простите истории се употребяват антропоморфни животни, с цел да се предадат морални послания – като „ постоянството, въпреки и бавното, печели “ от „ Костенурката и заекът “ и „ отмъщението е нож с две остриета “ от „ Фермерът и лисицата “. Дори и да не сте чели приказките като дребни, сигурно сте чували някои от многото изрази, които той разпространява.
Предполага се, че сборникът с приказките е написан през VI в. прочие н. е. от пленен човек, който може и да е съществувал, само че може и да не е. „ Басните на Езоп “ е едно от по-старите творби в този лист, само че трайното ѝ въздействие върху нашите истории, език и морал е несравнимо.
„ Ако някоя от книгите е трансформирала света, то „ Държавата “ може да претендира за първото място “, написа Саймън Блекбърн в книгата си от 2006 година „ Платоновата страна: Биография “. „ Държавата “ показва доста от най-емблематичните хрумвания на философа, в това число мислите му за съвършеното общество, разсъжденията му за определението и смисъла на справедливостта и „ Алегория на пещерата “. Блекбърн показва, че има проучвания, които проучват въздействието на Платон върху съвсем всяка друга книга в серията ни. През 2001 година тя е оповестена за най-великата философска творба, създавана в миналото. Това не значи, че всички са съгласни с изводите на Платон; редакторът на списание „ Философи “ Джулиан Багини назовава „ Държавата “ „ неправилна по съвсем всички точки “, само че въпреки всичко позволява, че „ без нея може би нямаше да имаме философията, каквато я познаваме “.
Написана някъде към 375 година прочие н. е., тя е структурирана като дълъг разговор сред Сократ и няколко други атински мъже (включително братята на Платон). Разговорът обгръща доста тематики – от ролята на дамите в обществото (те са също толкоз квалифицирани, колкото и мъжете, с цел да бъдат владетели и войници) до това каква музика би трябвало да слушат децата от висшата класа (определено не аулос). Но основната му задача е да дефинира справедливостта както в публичен, по този начин и в персонален проект, и да потвърди, че справедливият живот е по-добър и по-удовлетворителен от несправедливия. За да потвърди тезата си, Платон си показва една идеална страна, обитаема с три обществени съсловия: една, която ръководи страната, друга, която я охранява, и трета, която създава всичко належащо за нея.
Освен че е първото огромно произведение на западната политическа философия и основополагащ текст на западната мисъл, „ Държавата “ е възприета от необятен кръг авторитетни персони в историята. Мартин Лутър Кинг-младши я показва като единствената книга (с изключение на Библията, която интервюиращият изключва във въпроса), която би желал да има със себе си, в случай че се окаже на ненаселен остров. „ Няма креативна концепция, която да не е разисквана по някакъв метод в това произведение “, споделя Кинг в изявлението от 1965 година От другата страна на спектъра, за Мусолини се споделя, че постоянно е имал образец подръка, а „ Ню Йорк Таймс “ спекулира, че „ Държавата “ може да е повлияла на аятолах Хомейни при преустройството на Иран.
