Въшки в косите на мумии от Андите пазят древната им ДНК
Всеки, който в миналото е надничал под лупа и се е мъчил да в профил гниди, знае какъв брой крепко женските въшки прикрепват всяко от яйцата си към човешка коса и какъв брой мъчно се отстраняват те. Но даже учебна здравна сестра може да бъде шокирана от действителната им устойчивост.
Тайната се крие в лепилото, което въшките отделят от жлезите в техните репродуктивни органи, с цел да закрепят яйцата на място. Изследователи са разкрили, че то е толкоз дейно, че яйцата на въшките се задържат по главите на мумиите след 10 000 години, написа Smithsonian Magazine.
Снимка: University of Reading
Още едно изобретение се състои в това, че това лепило чудесно улавя и съхранява всичко, което покрива, в това число човешката ДНК. Изследователите съпоставят това със сцена от кино лентата „ Джурасик Парк “, в която ДНК на динозавър е била съхранена от комари, които след това били запечатани в кехлибар.
Изследователите разкрили гниди в косите на мумии от аржентинските Анди на възраст сред 1500 и 2000 години. Тъй като въшките улавяли в лепилото кафези от скалпа на хората, учените съумели да секвенират геномите на кожните кафези и да изяснят, че тези южноамериканци в началото са пристигнали от тропическите гори на Южна Венецуела и Колумбия.
Освен това те открили, че лепилото съдържа даже повече ДНК, в сравнение с нормално се извлича от зъбите, и доста повече, в сравнение с се извлича от други източници, като да вземем за пример костта на черепа. Това значи, че образците от антични коси, облекла и други тъкани в последна сметка биха могли да дадат скъпа ДНК, която разпознава техните притежатели, даже в случай че останките им са изчезнали. Достатъчно е просто да се намерят въшки, които са били необятно публикувани по целия свят.
Денисовата пещера е цялостна с ДНК на антични хора
„ Ако имате коса или облекла, можете да откриете гниди. Можем да учим хиляди години на гостоприемниците, както и естествената и еволюционната история на въшките, единствено като изследваме ДНК, запечатана в лепилото “, споделя Алехандра Пероти от Университета в Рединг (Великобритания), водещ създател на проучването.
Важно е да отбележим, че този способ разрешава на учените да учат ДНК без инвазивни или разрушителни способи като отваряне на черепа, което постоянно провокира културни опасения при проучване на ДНК в антични човешки остатъци.
Двете мумии, които са дали материала за това проучване, са били заровени преди към две хиляди години в пещерите Калингаста и скалните убежища на високите Анди в актуалната провинция Сан Хуан в Западна Аржентина. В този леден и изсъхнал район, където даже долините се издигат на съвсем три километра над морското ниво, мумиите са се съхранили чудесно дружно с техните ектопаразити.
Снимка: Universidad Nacional de San Juan
ДНК е посочила генетични връзки сред тези мумии и хората, живели в Амазонка преди 2000 години. Планинските поданици на региона, представители на културата Ансилта, са пристигнали от регионите на тропическите гори на днешна Южна Венецуела и Колумбия. Подобна информация оказва помощ да се пресъздаде праисторията на Южна Америка, което е изключително мъчно в Аржентина, където доста коренни нации са били изкоренени, асимилирани или депортирани преди епохи.
За да потвърдят своите заключения, учените са анализирали и ДНК на самите гниди и го сравнили с други известни популации въшки. Те разкрили, че историята на миграцията на паразитите отразява миграцията на техните човешки гостоприемници от Амазонка в Андите.
Учени " разопаковаха " мумията на Аменхотеп I. Ето какво откриха
Тъй като лепилото от въшките резервира всичко, което покрива, екипът е разкрил и източници на ДНК от околната среда, които не са нито на хора, нито на въшки. Наред с разнообразни варианти бактерии те разкрили най-ранните доказателства за съществуването на полиомавируса на клетките на Меркел. Вирусът, открит през 2008 година, може да аргументи рак на кожата и в този момент откривателите считат, че въшките може да играят роля в неговото разпространяване.
Но и това не било последното изобретение в проучването на учените. Известно е, че при по-студени условия въшките снасят яйцата си по-близо до скалпа, с цел да получават топлота от кожата му. В дадените случаи въшките са снесли яйца съвсем върху самата глава, което допуска, че тези хора са били изложени на извънредно ниски температури. Може би това е изиграло някаква роля в гибелта им.
„ Тази работа е забележителна на няколко равнища - споделя Дейвид Рийд, биолог от Музея по естествена история във Флорида, който не е взел участие в проучването. - Първо, създателите съумяха да секвенират генома от толкоз дребен и видимо нищожен първоначален материал, и второ, въшките по тези глави способстваха за нашето схващане за човешките миграции. “
Мумия, овързана с въжета, откриха в Перу (ВИДЕО)
Музейните и частните сбирки са цялостни с въшки, разпръснати по коси, тъкани и облекла. Много от тези археологически материали са събрани преди няколко генерации и не са свързани с съответни места или времена. Но гнидите, които не престават да съществуват върху тези артефакти даже дълго откакто притежателите им са били забравени, в този момент се трансформират в скъп запас, който разрешава да се научи доста повече за античните им притежатели.
„ Красотата на събирането на информация от гниди е, че те се резервират в продължение на хиляди години, прикрепени към косата или облеклата - споделя Пероти.- И в този момент можем да ги свържем непосредствено с съответен човек. “
Резултатите от проучването са оповестени в изданието Molecular Biology and Evolution.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Тайната се крие в лепилото, което въшките отделят от жлезите в техните репродуктивни органи, с цел да закрепят яйцата на място. Изследователи са разкрили, че то е толкоз дейно, че яйцата на въшките се задържат по главите на мумиите след 10 000 години, написа Smithsonian Magazine.
Снимка: University of Reading
Още едно изобретение се състои в това, че това лепило чудесно улавя и съхранява всичко, което покрива, в това число човешката ДНК. Изследователите съпоставят това със сцена от кино лентата „ Джурасик Парк “, в която ДНК на динозавър е била съхранена от комари, които след това били запечатани в кехлибар.
Изследователите разкрили гниди в косите на мумии от аржентинските Анди на възраст сред 1500 и 2000 години. Тъй като въшките улавяли в лепилото кафези от скалпа на хората, учените съумели да секвенират геномите на кожните кафези и да изяснят, че тези южноамериканци в началото са пристигнали от тропическите гори на Южна Венецуела и Колумбия.
Освен това те открили, че лепилото съдържа даже повече ДНК, в сравнение с нормално се извлича от зъбите, и доста повече, в сравнение с се извлича от други източници, като да вземем за пример костта на черепа. Това значи, че образците от антични коси, облекла и други тъкани в последна сметка биха могли да дадат скъпа ДНК, която разпознава техните притежатели, даже в случай че останките им са изчезнали. Достатъчно е просто да се намерят въшки, които са били необятно публикувани по целия свят.
Денисовата пещера е цялостна с ДНК на антични хора
„ Ако имате коса или облекла, можете да откриете гниди. Можем да учим хиляди години на гостоприемниците, както и естествената и еволюционната история на въшките, единствено като изследваме ДНК, запечатана в лепилото “, споделя Алехандра Пероти от Университета в Рединг (Великобритания), водещ създател на проучването.
Важно е да отбележим, че този способ разрешава на учените да учат ДНК без инвазивни или разрушителни способи като отваряне на черепа, което постоянно провокира културни опасения при проучване на ДНК в антични човешки остатъци.
Двете мумии, които са дали материала за това проучване, са били заровени преди към две хиляди години в пещерите Калингаста и скалните убежища на високите Анди в актуалната провинция Сан Хуан в Западна Аржентина. В този леден и изсъхнал район, където даже долините се издигат на съвсем три километра над морското ниво, мумиите са се съхранили чудесно дружно с техните ектопаразити.
Снимка: Universidad Nacional de San Juan
ДНК е посочила генетични връзки сред тези мумии и хората, живели в Амазонка преди 2000 години. Планинските поданици на региона, представители на културата Ансилта, са пристигнали от регионите на тропическите гори на днешна Южна Венецуела и Колумбия. Подобна информация оказва помощ да се пресъздаде праисторията на Южна Америка, което е изключително мъчно в Аржентина, където доста коренни нации са били изкоренени, асимилирани или депортирани преди епохи.
За да потвърдят своите заключения, учените са анализирали и ДНК на самите гниди и го сравнили с други известни популации въшки. Те разкрили, че историята на миграцията на паразитите отразява миграцията на техните човешки гостоприемници от Амазонка в Андите.
Учени " разопаковаха " мумията на Аменхотеп I. Ето какво откриха
Тъй като лепилото от въшките резервира всичко, което покрива, екипът е разкрил и източници на ДНК от околната среда, които не са нито на хора, нито на въшки. Наред с разнообразни варианти бактерии те разкрили най-ранните доказателства за съществуването на полиомавируса на клетките на Меркел. Вирусът, открит през 2008 година, може да аргументи рак на кожата и в този момент откривателите считат, че въшките може да играят роля в неговото разпространяване.
Но и това не било последното изобретение в проучването на учените. Известно е, че при по-студени условия въшките снасят яйцата си по-близо до скалпа, с цел да получават топлота от кожата му. В дадените случаи въшките са снесли яйца съвсем върху самата глава, което допуска, че тези хора са били изложени на извънредно ниски температури. Може би това е изиграло някаква роля в гибелта им.
„ Тази работа е забележителна на няколко равнища - споделя Дейвид Рийд, биолог от Музея по естествена история във Флорида, който не е взел участие в проучването. - Първо, създателите съумяха да секвенират генома от толкоз дребен и видимо нищожен първоначален материал, и второ, въшките по тези глави способстваха за нашето схващане за човешките миграции. “
Мумия, овързана с въжета, откриха в Перу (ВИДЕО)
Музейните и частните сбирки са цялостни с въшки, разпръснати по коси, тъкани и облекла. Много от тези археологически материали са събрани преди няколко генерации и не са свързани с съответни места или времена. Но гнидите, които не престават да съществуват върху тези артефакти даже дълго откакто притежателите им са били забравени, в този момент се трансформират в скъп запас, който разрешава да се научи доста повече за античните им притежатели.
„ Красотата на събирането на информация от гниди е, че те се резервират в продължение на хиляди години, прикрепени към косата или облеклата - споделя Пероти.- И в този момент можем да ги свържем непосредствено с съответен човек. “
Резултатите от проучването са оповестени в изданието Molecular Biology and Evolution.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ