Всеки, който е преглеждал дори набързо вестниците през последния половин

Сънят на разума ражда чудовища ~ Франсиско ГОЯ

„ Всеки, който е преглеждал даже небрежно вестниците през последния половин век ще откри, че най-важните вести са били илюстрирани от Гоя още преди повече от 100 и петдесет години “

~ Фред Лихт, 1979 г.

(Self Portrait, Francisco Goya, 1815)

На 30 март се навършват 270 години от рождението на Франсиско Гоя. Творчеството му обгръща, както портрети на персони от испанския кралски двор, по този начин и ужасяващи подиуми на войни, мъчения, човешки премеждия и надълбоко религиозни сюжети. През 46-тата година от живота му застига тежка болест: страда от световъртеж и странни шумове в главата. Известно време живее неподвижен и съвсем кьорав. След година е към този момент оздравял, само че остава изцяло ням.

Решаващата преживелица в еволюцията на Гоя е решението му да раздели творчеството си на две, да одобри разкола сред персоналното и общественото изкуство – едно изцяло непознато дотогава раздвояване. В единия от животите си той продължава да рисува съгласно канона на разрешеното в обществото и да печели пари от картините си; в другия продължава търсенето си без ни минимум да го е грижа за публичното мнение. Първоначалната причина за това разделяне е заболяването му и глухотата, която следва от нея, само че това развиване въобще не е предвидимо: различен човек, различен художник би реагирал напълно друго. Слабостта кара Гоя да не се интересува единствено от условията на обществото към него, а да показва – в годините, които му остават – чувствата, виденията и страстите, които са му присъщи, да не реагира под натиска на външните условия, а на вътрешните потребности.

Причината облиците на Гоя да ни допират и през днешния ден, да чуваме в тях ехтене, което изяснява скорошни събития, настъпили доста след гибелта на художника, е, че той е опитал с всички сили да разбере държанието, отношението, жестовете на хората и да ги показа по допустимо най-достоверния метод. Истината, към която се стреми Гоя не е тази на формите пред очите му, той не цели да възпроизведе тъкмо предметите към него. Истината, която търси е тази на пристрастеностите, на любовта, на насилието, на войната, на лудостта; и с цел да доближи до нея е подготвен да скъса с това, което научава от директните данни на сетивата. Като показва разнообразни персонажи – разбойници, бойци, канибали, луди, тълпи в транс, – той търси не цветистото, не смешното в събитията, а непознатите страни на човешкото създание.

За него индивидът не е напълно рационално създание, в смисъла на това, че държанието постоянно се води от разсъдъка и съзнанието, а е вътрешно многообразен, откъслечен, разкъсван от инстинкти и спорни стремежи. Разбира се, от време на време се подчинява на съзнанието си, само че по-често на несъзнателните сили, които са отвън неговия надзор.

Самият разсъдък не е отвън всякакво съмнение. Не единствено тъй като кошмарите и лудостта са основани от него, раждат се по-скоро от сънищата му, в сравнение с от неналичието му; само че също тъй като в самата си същина разсъдъкът е инструмент, който разрешава намирането на оправдания и за най-спорните действия. Нищо не може да оправдае убийството, изнасилването, мъченията, в случай че ги съдим сами по себе си. Но с помощта на разсъдъка можем да свързваме закононарушенията с далечни цели. Връзката сред тези далечни същности, която единствено разсъдъкът може да направи, разрешава да извиним непростимото. Гоя знае това, въпреки да не се лимитира само с разкриването на заплахите, които крие разсъдъка. Той предизвестява за един от неговите режими, само че в това време го пази: към момента „ висшият разсъдък “ разрешава освобождението на всички и на всеки един.

Живописта e да представиш всичко основано от Бог и да успееш да създадеш реплика на истината.

Фантазията, лишена от разсъдък, основава чудовища; съюзена с него, тя е майка на изкуството и извор на прелестното.

Изкуството е метод едно сърце да покаже на друго сърце къде е намерило избавление.

Първо бъди великолепен художник, след което можеш да правиш каквото си поискаш, само че изкуството би трябвало да стои преди всичко.

Виждам единствено форми, които са осветени, и такива които не са. Има единствено светлина и сенки.

Сънят на разсъдъка ражда чудовища.

Имам трима учители – Природата, Велазкез и Рембранд.