Будността умира. Може да го пропуснем.
В новата си книга „ Сутрин след революцията: Изпращания от неверната страна на историята “, Нели Боулс, някогашна журналистка на New York Times, разочарована от както мейнстрийм медиите, по този начин и левите, написа за 2020 година, когато запалимото обединение на пандемията, убийството на Джордж Флойд и вероятността за преизбирането на Доналд Тръмп накараха политиката и културата да „ побеснеят “. Тя разказва една демократична интелигенция, „ подивяла от гняв и оптимизъм “, преливаща от „ свежи хрумвания от университетските среди, които започнаха да трансформират всяка част от обществото “. Нейното име за това събитие, постоянно осмивано като „ бодрост “, е „ новият прогресивизъм “ и книгата й се пробва, с друга степен на триумф, да го опровергае.
Има доста за този напрегнат миг, който си заслужава да бъде сатиризиран, в това число сесиите за битка на бели дами, въодушевени от смешния Робин Ди Анджело и неизбежната имплозия на анархистката самостоятелна зона на Капитолийския х...
Прочетете целия текст »
