Защо е потънал щастливият град Винета?
Всеки, който е чел превъзходния баснословен разказ на шведската писателка Селма Лагерльоф „ Пътешествието на Нилс Холгерсон с дивите гъски “, безспорно си спомня легендата за старинния град Винета.
Селма Лагерлоф, която дълго време изучавала античните митове, разказва Винета като прелестен град с огромни къщи, голям брой пазари със скъпи артикули, и поданици, облечени в богати облекла. Трябва да се каже, че тези описания може би не са надалеч от истината. Известно е, че Винета била учредена в Ранното Средновековие от западното славянско племе венеди и доста бързо се трансформирала в едно от най-големите балтийски пристанища, приемащи кораби от цялостен свят. Богатството на града нараствало ден след ден, поради което му завиждала цяла Европа. Старите летописи пишат, че къщите във Винета били доста високи и украсени с цветно стъкло, мраморни колони и златни керемиди, които изпълвали всички улици с жълт искра. Мъжете и дамите се разхождали в първокласни копринени и кадифени дрехи, носели скъпи декорации от злато и скъпоценни камъни, а девойките лимити със златни хурки. Всеки чужденец бил уважаван и почитан, само че единствено в случай че се покланял на езически богове, тъй като във Винета не обичали християните. Градът имал 12 врати, а в пристанището му можело по едно и също време да стоят 360 дълги ладии, чийто път нощем се осветявал от фар във висока кула.
Записите на немския хронист се удостоверяват от свидетелствата на пътешественика от Кордовския халифат Ибрахим ибн-Якуб, който запомнил Винета като свободен град – същински земен парадайс. Той написа, че всички поданици на града са свободни и богати, няма плебеи (което за мохамеданин от Средновековието било доста странно), а реколтата от плодородните ниви се събирала два пъти годишно.
Във Винета нямало нито цар, нито княз, само че управлявали старейшин, избирани от всички възрастни поданици на общо заседание един път годишно. То се провеждало на централния площад. Данъци не се събирали и всеки живеел за лично наслаждение.
Според откривателите, Винета изчезнала към 1170 година, защото по-късно към този момент не се загатва в нито един исторически документ. Но при какви условия умрял островът, където бил ситуиран щастливият град? По въпроса има разнообразни хипотези.
Селма Лагерлоф написа, че жителите на Винета се скарали с Царя на морето, той разрушил градските стени и морските талази залели града. Други митове описват, че жителите на Винета навлекли върху себе си Божия яд, като не желали да одобряват същинската християнска религия, а се кланяли на златен кумир в голям храм, извисяващ се в центъра на града. Носели се клюки, че венедите принасяли човешки жертви, прерязвайки гърлата на хора пред своя тотем – който в подмяна ги награждавал със злато и благосъстояния. Като наказване за тези жестокости Господ потопил острова дружно с Винета и всички негови поданици на дъното на морето. Веднъж в годината, единствено за една нощ, градът се издигал на повърхността. Смятало се, че единствено християнин с чиста душа може да избави Винета от това наказване. Условието е да влезе през тази нощ в града и да купи нещо, въпреки и единствено за една дребна медна монета, от някой търговец.
Това са легендите. Историците обаче имат лично мнение по този въпрос. Според тях датският крал Кнут IV, който от дълго време завиждал за благосъстоянието на езическите си съседи, изпратил голяма войска, с цел да завладее свободния град. Отначало датските викинги завладяли дребна, само че добре укрепена цитадела, която се намирала на Сребърната планина покрай Винета – а след това нахлули в самия град.Клането било извънредно, никой от жителите не оживял. За да скрият своите жестокости, датчаните разрушили градските насипи. Разграбената Винета три дни потъвала в морето.
Възможно местонахождение на Винета. Източник – Уикипедия
И до ден-днешен откривателите не могат да дефинират точното местонахождение на тогавашния богат град. Смята се, че е било близо до устието на Одер. Но мненията са разнообразни, по тази причина не може да се стартира пълноценно търсене.
Опитите да бъде открита Винета, която постоянно привличала хората със своите именити съкровища, почнали още през XVI-ти век. Но изключително съществено с това се заели водачите на нацистка Германия. За задачата отпуснали обилно финансиране. Ръководителите на Третия райх се интересували не толкоз от благосъстоянията на Винета, колкото от техническите достижения, с помощта на които още през Ранното Средновековие били издигнати многоетажни къщи и фар – до момента в който останалите племена в Северна Европа по това време живеели в жалки полуземлянки. Дори Хитлер посещавал персонално мястото на разкопките, само че, уви, планът не донесъл позитивни резултати – подводният град в никакъв случай не бил открит.
Суеверните езотерици считат, че е невероятно да се откри Винета, тъй като срокът на наказването към момента не е изминал. Очевидно жителите на града не се покаяли за своите езически жестокости и нито един правоверен християнин не е купил нищо в някой от магазините на Винета.
Легендите настояват още, че градът имал късмет да възкръсне. Едно пастирче задрямало един път на морския бряг, а когато се събудило, видяло голям прелестен град. Търговците там го молели да купи всичко, което си пожелае, единствено против една-единствена дребна монета. Момчето се втурнало към дома си за монетата, само че до момента в който я откри, изгряло слънцето и градът липсващ.
До ден-днешен туристи, които си почиват на брега на Балтийско море, настояват, че от време на време чуват звъна на градска камбана, който долита откъм морските талази.
