Валерия Велева: ПП-ДБ падна в капана! Денков, Киро и Асен чакат знак от Пеевски за решенията
Всеки ден в последно време чуваме от водещите на политическите излъчвания в другите телевизионни и радио-канали непроменяемо един и същи въпрос – за какво Пеевски оповестява всички вести в задатък, които след това се случват. Така заложен самият въпрос към този момент е самопризнание за ролята на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, който в последните три месеца се трансформира във водещата фигура на българския политически живот. При това с безмълвното единодушие на всички участници в този развой.
ПЕЕВСКИ “СНАСЯ ” НОВИНИТЕ
Искате да научите какво ще стане в страната – слушайте Пеевски. И това към този момент се постанова като аксиома – публицистите си откриха точния човек, който по един съответен, последователен и понятен метод цялостни наличието на медиите. Изпреварва събитията, тъй като умее да следва логиката им, нерядко тъй като е част от тях и в този смисъл е притежател на информация.
От Пеевски научаваме за конституционната и правосъдната промяна, за мястото на основния прокурор, за антикорупционния закон, за измененията в службите, за военната помощ за Украйна, за ДДС-то, за ресторантьорите, за националния празник, за „ Лукойл “, за Руската черква, за бонус-донос…, а когато една заран заяви, че земеделските митинги ще спрат до обяд и това се случи – медиите безусловно изпаднаха в ступор. И изплува резонният въпрос – Денков или Пеевски е министър председателят в страната. Разбира се и за Пеевски, и за Денков подобен въпрос не стои.
Но пък към този момент е традиция подписът на Пеевски да стои паралелно до този на Кирил Петков, Христо Иванов и Бойко Борисов под най-важните законопроекти – нещо, което даже и в кошмарите си Политическа партия и Демократична България не са сънували.
ОТРЕДЕНА МУ Е СПЕЦИАЛНА РОЛЯ
За да разберем и проучваме този феномен, би трябвало да се върнем в деня на избирането на държавното управление на акад. Денков (06.06.2023), когато изненадващо водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ и депутатът Делян Пеевски гласоподаваха „ за “, изтъквайки, че е това не е поддръжка за състава на кабинета, а за обещаната конституционна промяна. И до в този момент не са отстъпили от тази позиция. Още тогава от Движение за права и свободи дадоха знак, че на Пеевски е отредена специфична роля. В първия миг в дясно одобриха тази непоискана поддръжка като провокация към гласоподавателите. Мнозина и през днешния ден не престават да мислят по този начин.
В Народното събрание обаче Пеевски последователно изплува от зоната на безмълвие, в което бяхме привикнали да го виждаме, и пое безшумно и добродушно диригентските функционалности. Самото конструиране на това необичайно Народно заседание мина през кабинета на Движение за права и свободи и с невидимата, само че решаваща роля на Пеевски. Изведнъж всички видяха качествата му на пратеник, на парламентарист, на общественик, на диалогичен човек, който умее да тушира антагонизми. И най-важното – да дава решения, да сочи излаз. Пред кабинета му се заредиха на опашка депутати, които схванаха, че в случай че желаят даден проблем да бъде решен, би трябвало да почукат навръх тази врата.
За мнозина анализатори това е обезличаване на Политическа партия и Демократична България, дискредитиране на ръководещата коалиция. Боряна Димитрова от Алфа Рисъч акцентира: „ Колкото по-видима е поддръжката на Движение за права и свободи, толкоз по-висока цена заплащат ПП-ДБ, колкото по-явно Пеевски поддържа всеки един от законопроектите, толкоз повече електоралната тежест на ПП-ДБ олеква. “ В такива случаи хората споделят – който не знае стъпките, не се хваща на хорото…
„ Пеевски беше стигматизиран като неприятното дете, само че пред очите ни ролята му стана доста по-патриархална, държи се като доста зрял човек, който схваща, управлява, дирижира голямата част от комплицираните процеси в обществото “, е оценката на антрополога Харалан Александров, която дава точна картина на това, което следим.
ВЪРНА Движение за права и свободи В ИГРАТА
В безспорната си политическа неплатежоспособност Кирил Петков и компания се оказаха неспособни да овладеят механизмите, по които да се завърти ротационното кормило на страната. Пеевски им оказа помощ. При това умерено, без суматоха и надменност – влязоха в договаряния с него, без въобще да се тормозят какво мислят гласоподавателите им за това “греховно съешаване ” и с какъв брой ще олекне електоралната им тежест. Те просто нямаха различен излаз. А той пък употребява тази обстановка, с цел да върне Движение за права и свободи в играта, да нарежда Движението тъй че, без да е участник в изпълнителната власт, да бъде в основата всички национално-отговорни решения предвид на новото позициониране на България на геополитическата карта. Пеевски извоюва и уважителното отношение към Движение за права и свободи, изтъквайки: “Когато се дава някаква концепция, за нас е разумно да се съветва, в случай че желаят поддръжка ”. И сътрудниците към този момент знаят – с цел да мине нещо в Народното събрание, би трябвало да получи глоба от Движение за права и свободи. И това става обществено, не скрито, не подмолно. Движение за права и свободи минава през парадния вход и заслугата за това е на Пеевски.
ПП-ДБ В КАПАНА НА СГЛОБКАТА, А ПЕЕВСКИ ДА ХВЪРЛЯ ШАПКА
Христо Иванов, който построи цялата си политическа кариера върху анатемата на Движение за права и свободи, Доган и Пеевски, стимулира сегашния си “достлук ” с Пеевски по този начин: “Започнахме нов политически преход, би трябвало ни необятна поддръжка. Задачата на този парламент е да рестартира парламентарната република ”. Така умишлено или не, съпредседателят на Демократична България обществено сложи Движение за права и свободи на пиедестала на реформаторската партия, без която новият преход е неизпълним. А дружеските му контакти с Пеевски, за които свидетелстват депутати, и новото му почтително отношение към Ахмед Доган, потвърждават правилото на лорд Палмерстън, което обобщава механизмите и в политиката: Англия няма безконечни врагове или безконечни другари, а единствено безконечни ползи. (Да напомня, че първият, който заприказва за рестарт на страната бе точно Ахмед Доган. “Рестартът на демократичния модел, комбиниран с моралния императив, е нежният, само че неминуем излаз от тази обстановка. Кога и по какъв начин ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия хайлайф и на гражданското общество “, сподели Доган в края на 2019 година. Сега излиза, че концепциите му са прегърнати от оня, който преди три години висеше на оградата му в „ Росенец “.)
Не-коалицията не може да съществува без ГЕРБ, а пък ГЕРБ не желае да играе без Движение за права и свободи. Така ПП-ДБ падна в клопката на евроатлантическата сглобка и към този момент няма мърдане. За Денков, Василев и Петков остава да чакат знак от Пеевски дали обещано тяхно решение ще получи действителен живот или не.
В медиите на Прокопиев към този момент няма нищо отрицателно за депутата, който до скоро обливаха с кални потоци.
Във форума на „ Дневник “ чета:
“Видно е за всички, че без господин Пеевски десните демократични сили няма да могат да проведат сполучлива правосъдна промяна, рестарт на парламентарната република, премахване на Гешев и така нататък и тъй наречените
В края на краищата от господин Пеевски зависи дали ще победим оня зелен чорап, онази ушанка пРезидентът Радев!
Затова, апелирам! Крайно налага се форумното гражданско общество да не помни думи като Шиши, въпроси като КОЙ? и така нататък, тъй като те обслужват путинската агитация! ”
Е, Пеевски може да хвърля шапка.
В Движение за права и свободи НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО
И в този момент стигаме до въпроса за какво навръх Пеевски беше поверена тази роля?
В Движение за права и свободи няма нищо инцидентно. Това е безусловно обмислен ход, подхванат в точното време, от точния човек за точния реализатор. За някои може да е провокативен, само че който познава механизмите на деяние в Движение за права и свободи е наясно, че това е умишлено наложено държание.
От една страна Движение за права и свободи споделя: Искате да работите с нас, ще приемете нашите представители като равни.
От друга страна Движението показва поредност по отношение на от един главен принцип – то не предава фрагментите си и държи на тях изключително, когато са атакувани. По време на цялата сага “Магнитски ” Движение за права и свободи отстоя позицията си – за нас Пеевски няма проблем със правосъдната система. Това и до през днешния ден е по този начин.
ДОГАН Гражданско отделение ПУСНА САМ ДА съдебна експертиза ДОКАЗВА
Да, казусът на Пеевски не бе правосъден, а репутационен. И Доган реши да го пусне да реши самичък този проблем с тези, които унищожиха репутацията му пред последните 10 години. Заложи на работохолизма му (Пеевски идва в Народното събрание заран в 7.00 и си потегля последен), на организаторските му качества и на постоянните му знания по действието на държавната машина. Даде му късмет да се потвърди, да показва пред всички на какво е кадърен. И не сбърка.
Само за два месеца “репутацията на Пеевски бе „ избелена “ от същия този политически хайлайф, който преди този момент обществено го заклеймяваше ”, написа Петър Чолаков в коментар за Дойче Веле. А това значи, че Пеевски към този момент е признат и от евроатлатническите ни сътрудници. От неговите уста най-често чуваме безапелационното: “Евроатлантическият път на България е необратим ”.
Така Пеевски написа личната си политическа история, оправдан, въз основата на качествата си, от някогашните си политически палачи.
От психическа позиция е забавно да се следи, че той не демонстрира реваншизъм към тях. Не се виждат даже първи проблясъци на някакъв тип възмездие за това, което са му предизвикали. Те пък си мълчат за “греховете ” към него, за доносите, пращани на „ Козяк “ и в Съединени американски щати. Това неписано обществено помиряване балансира политическите процеси, отваря благоприятни условия за търсене на излаз и от най-заплетените обстановки. Пеевски се оказа квалифицираният човек точно за ръководство на тези салда.
Американците залагаха на харвардците, а събитията постановиха Пеевски като техния човек. Игра на съдбата…
А КЪДЕ Е КАРАДАЙЪ
Журналистите постоянно питат – а къде е Карадайъ, пробвайки се да ги опълчват. Движение за права и свободи е строго йерархична партия. Както при избора на кандидат-кметовете се видя безпрекословната воля на почетния ръководител Ахмед Доган, по този начин и във действието на партийното управлението работи основаното от него равновесие – Пеевски ще работи в Народното събрание, а Карадайъ – измежду структурите в партията. Това не е двувластие, а осъществяване на макс на дилемите и отговорностите, които Движение за права и свободи си е сложило като цел.
Доган обича да споделя, че в политиката нищо не се дава безплатно. И поучава своите: “Бъдете търпеливи, само че не до степен да губите свободата си ”. Умните, които са разчели вярното този код, знаят по какъв начин да работят.
И го вършат.
Валерия Велева, Епицентър
ПЕЕВСКИ “СНАСЯ ” НОВИНИТЕ
Искате да научите какво ще стане в страната – слушайте Пеевски. И това към този момент се постанова като аксиома – публицистите си откриха точния човек, който по един съответен, последователен и понятен метод цялостни наличието на медиите. Изпреварва събитията, тъй като умее да следва логиката им, нерядко тъй като е част от тях и в този смисъл е притежател на информация.
От Пеевски научаваме за конституционната и правосъдната промяна, за мястото на основния прокурор, за антикорупционния закон, за измененията в службите, за военната помощ за Украйна, за ДДС-то, за ресторантьорите, за националния празник, за „ Лукойл “, за Руската черква, за бонус-донос…, а когато една заран заяви, че земеделските митинги ще спрат до обяд и това се случи – медиите безусловно изпаднаха в ступор. И изплува резонният въпрос – Денков или Пеевски е министър председателят в страната. Разбира се и за Пеевски, и за Денков подобен въпрос не стои.
Но пък към този момент е традиция подписът на Пеевски да стои паралелно до този на Кирил Петков, Христо Иванов и Бойко Борисов под най-важните законопроекти – нещо, което даже и в кошмарите си Политическа партия и Демократична България не са сънували.
ОТРЕДЕНА МУ Е СПЕЦИАЛНА РОЛЯ
За да разберем и проучваме този феномен, би трябвало да се върнем в деня на избирането на държавното управление на акад. Денков (06.06.2023), когато изненадващо водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ и депутатът Делян Пеевски гласоподаваха „ за “, изтъквайки, че е това не е поддръжка за състава на кабинета, а за обещаната конституционна промяна. И до в този момент не са отстъпили от тази позиция. Още тогава от Движение за права и свободи дадоха знак, че на Пеевски е отредена специфична роля. В първия миг в дясно одобриха тази непоискана поддръжка като провокация към гласоподавателите. Мнозина и през днешния ден не престават да мислят по този начин.
В Народното събрание обаче Пеевски последователно изплува от зоната на безмълвие, в което бяхме привикнали да го виждаме, и пое безшумно и добродушно диригентските функционалности. Самото конструиране на това необичайно Народно заседание мина през кабинета на Движение за права и свободи и с невидимата, само че решаваща роля на Пеевски. Изведнъж всички видяха качествата му на пратеник, на парламентарист, на общественик, на диалогичен човек, който умее да тушира антагонизми. И най-важното – да дава решения, да сочи излаз. Пред кабинета му се заредиха на опашка депутати, които схванаха, че в случай че желаят даден проблем да бъде решен, би трябвало да почукат навръх тази врата.
За мнозина анализатори това е обезличаване на Политическа партия и Демократична България, дискредитиране на ръководещата коалиция. Боряна Димитрова от Алфа Рисъч акцентира: „ Колкото по-видима е поддръжката на Движение за права и свободи, толкоз по-висока цена заплащат ПП-ДБ, колкото по-явно Пеевски поддържа всеки един от законопроектите, толкоз повече електоралната тежест на ПП-ДБ олеква. “ В такива случаи хората споделят – който не знае стъпките, не се хваща на хорото…
„ Пеевски беше стигматизиран като неприятното дете, само че пред очите ни ролята му стана доста по-патриархална, държи се като доста зрял човек, който схваща, управлява, дирижира голямата част от комплицираните процеси в обществото “, е оценката на антрополога Харалан Александров, която дава точна картина на това, което следим.
ВЪРНА Движение за права и свободи В ИГРАТА
В безспорната си политическа неплатежоспособност Кирил Петков и компания се оказаха неспособни да овладеят механизмите, по които да се завърти ротационното кормило на страната. Пеевски им оказа помощ. При това умерено, без суматоха и надменност – влязоха в договаряния с него, без въобще да се тормозят какво мислят гласоподавателите им за това “греховно съешаване ” и с какъв брой ще олекне електоралната им тежест. Те просто нямаха различен излаз. А той пък употребява тази обстановка, с цел да върне Движение за права и свободи в играта, да нарежда Движението тъй че, без да е участник в изпълнителната власт, да бъде в основата всички национално-отговорни решения предвид на новото позициониране на България на геополитическата карта. Пеевски извоюва и уважителното отношение към Движение за права и свободи, изтъквайки: “Когато се дава някаква концепция, за нас е разумно да се съветва, в случай че желаят поддръжка ”. И сътрудниците към този момент знаят – с цел да мине нещо в Народното събрание, би трябвало да получи глоба от Движение за права и свободи. И това става обществено, не скрито, не подмолно. Движение за права и свободи минава през парадния вход и заслугата за това е на Пеевски.
ПП-ДБ В КАПАНА НА СГЛОБКАТА, А ПЕЕВСКИ ДА ХВЪРЛЯ ШАПКА
Христо Иванов, който построи цялата си политическа кариера върху анатемата на Движение за права и свободи, Доган и Пеевски, стимулира сегашния си “достлук ” с Пеевски по този начин: “Започнахме нов политически преход, би трябвало ни необятна поддръжка. Задачата на този парламент е да рестартира парламентарната република ”. Така умишлено или не, съпредседателят на Демократична България обществено сложи Движение за права и свободи на пиедестала на реформаторската партия, без която новият преход е неизпълним. А дружеските му контакти с Пеевски, за които свидетелстват депутати, и новото му почтително отношение към Ахмед Доган, потвърждават правилото на лорд Палмерстън, което обобщава механизмите и в политиката: Англия няма безконечни врагове или безконечни другари, а единствено безконечни ползи. (Да напомня, че първият, който заприказва за рестарт на страната бе точно Ахмед Доган. “Рестартът на демократичния модел, комбиниран с моралния императив, е нежният, само че неминуем излаз от тази обстановка. Кога и по какъв начин ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия хайлайф и на гражданското общество “, сподели Доган в края на 2019 година. Сега излиза, че концепциите му са прегърнати от оня, който преди три години висеше на оградата му в „ Росенец “.)
Не-коалицията не може да съществува без ГЕРБ, а пък ГЕРБ не желае да играе без Движение за права и свободи. Така ПП-ДБ падна в клопката на евроатлантическата сглобка и към този момент няма мърдане. За Денков, Василев и Петков остава да чакат знак от Пеевски дали обещано тяхно решение ще получи действителен живот или не.
В медиите на Прокопиев към този момент няма нищо отрицателно за депутата, който до скоро обливаха с кални потоци.
Във форума на „ Дневник “ чета:
“Видно е за всички, че без господин Пеевски десните демократични сили няма да могат да проведат сполучлива правосъдна промяна, рестарт на парламентарната република, премахване на Гешев и така нататък и тъй наречените
В края на краищата от господин Пеевски зависи дали ще победим оня зелен чорап, онази ушанка пРезидентът Радев!
Затова, апелирам! Крайно налага се форумното гражданско общество да не помни думи като Шиши, въпроси като КОЙ? и така нататък, тъй като те обслужват путинската агитация! ”
Е, Пеевски може да хвърля шапка.
В Движение за права и свободи НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО
И в този момент стигаме до въпроса за какво навръх Пеевски беше поверена тази роля?
В Движение за права и свободи няма нищо инцидентно. Това е безусловно обмислен ход, подхванат в точното време, от точния човек за точния реализатор. За някои може да е провокативен, само че който познава механизмите на деяние в Движение за права и свободи е наясно, че това е умишлено наложено държание.
От една страна Движение за права и свободи споделя: Искате да работите с нас, ще приемете нашите представители като равни.
От друга страна Движението показва поредност по отношение на от един главен принцип – то не предава фрагментите си и държи на тях изключително, когато са атакувани. По време на цялата сага “Магнитски ” Движение за права и свободи отстоя позицията си – за нас Пеевски няма проблем със правосъдната система. Това и до през днешния ден е по този начин.
ДОГАН Гражданско отделение ПУСНА САМ ДА съдебна експертиза ДОКАЗВА
Да, казусът на Пеевски не бе правосъден, а репутационен. И Доган реши да го пусне да реши самичък този проблем с тези, които унищожиха репутацията му пред последните 10 години. Заложи на работохолизма му (Пеевски идва в Народното събрание заран в 7.00 и си потегля последен), на организаторските му качества и на постоянните му знания по действието на държавната машина. Даде му късмет да се потвърди, да показва пред всички на какво е кадърен. И не сбърка.
Само за два месеца “репутацията на Пеевски бе „ избелена “ от същия този политически хайлайф, който преди този момент обществено го заклеймяваше ”, написа Петър Чолаков в коментар за Дойче Веле. А това значи, че Пеевски към този момент е признат и от евроатлатническите ни сътрудници. От неговите уста най-често чуваме безапелационното: “Евроатлантическият път на България е необратим ”.
Така Пеевски написа личната си политическа история, оправдан, въз основата на качествата си, от някогашните си политически палачи.
От психическа позиция е забавно да се следи, че той не демонстрира реваншизъм към тях. Не се виждат даже първи проблясъци на някакъв тип възмездие за това, което са му предизвикали. Те пък си мълчат за “греховете ” към него, за доносите, пращани на „ Козяк “ и в Съединени американски щати. Това неписано обществено помиряване балансира политическите процеси, отваря благоприятни условия за търсене на излаз и от най-заплетените обстановки. Пеевски се оказа квалифицираният човек точно за ръководство на тези салда.
Американците залагаха на харвардците, а събитията постановиха Пеевски като техния човек. Игра на съдбата…
А КЪДЕ Е КАРАДАЙЪ
Журналистите постоянно питат – а къде е Карадайъ, пробвайки се да ги опълчват. Движение за права и свободи е строго йерархична партия. Както при избора на кандидат-кметовете се видя безпрекословната воля на почетния ръководител Ахмед Доган, по този начин и във действието на партийното управлението работи основаното от него равновесие – Пеевски ще работи в Народното събрание, а Карадайъ – измежду структурите в партията. Това не е двувластие, а осъществяване на макс на дилемите и отговорностите, които Движение за права и свободи си е сложило като цел.
Доган обича да споделя, че в политиката нищо не се дава безплатно. И поучава своите: “Бъдете търпеливи, само че не до степен да губите свободата си ”. Умните, които са разчели вярното този код, знаят по какъв начин да работят.
И го вършат.
Валерия Велева, Епицентър
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ