Всеки ден бързаме ли, бързаме – сутрин за работа, на

Всеки ден бързаме ли, бързаме – заран за работа, на обяд да се нахраним, вечер да приберем детето от детска градина, да сготвим, през уикендите да почистим и изперем. Искаме да отслабнем с не повече от 3-дневна диета и да научим британски на натоварен двуседмичен курс. И шефовете ни желаят дилемите да са свършени, в случай че може... за през вчерашния ден. Все ни се коства, че 24 часа не са задоволително за всички задания, които имаме. А в това време край нас порастват децата ни. И в случай че не за друго, за тях постоянно би трябвало да намираме задоволително време. Сутрин може и да не сме гримирани, само че би трябвало да изслушаме описа им за страшния сън, и даже с риск да позакъснеем, да изгладим розовата дребна поличка, тъй като определената зелена не се харесва, да стоплим чашата с мляко... На процедура обаче нещата стоят доста по-различно.

Вечното бързане на родителя непроменяемо се отразява и върху живота на децата. Липсата на време е една от аргументите майчината кърма да бъде сменена с приспособено мляко. На процеса на кърмене, несъмнено, въздействат още доста и разнообразни фактори. Но постоянно майката избира да носи в чантата си шишета с авансово приготвено изкуствено мляко, в сравнение с да отделя време, с цел да храни и успокоява бебето си с кърмене.

Малко по-късно измежду всички купени или подарени играчки се появява и плюшка, която издава разнообразни звуци. Един от тях прилича биенето на майчиното сърце. Слушайки този тон, детето се успокоява и заспива. А какъв брой по-лесно и естествено е майката просто да легне и да гушне детето си. И то да чува биенето на нейното същинско сърце, да усеща топлината от кожата й, а не изкуствените нишки и кадифе.

Заради изчезнало време не беседваме с децата си, а научаваме за възприятията им от статуса им във Фейсбук. Или пък вместо да отделим час за топло приготвена храна, им даваме пари, с цел да си поръчат пица.

„ Нямам време ” не може и не би трябвало да бъде опрощение. Ако не намираме време за децата си, до момента в който те са още деца, по кое време ли? Трябва ли да чакаме това заветно пенсиониране, когато няма да сме заети в работата си, с цел да отделим от скъпоценното си време за най-близките?

Пестенето на време е като пестенето на пари – изисква дисциплинираност. Ако родителят си наложи избрани правила, които прецизно да следва, даже и при най-натовареното всекидневие той ще откри време за децата си. Има доста неща, които родителят може да направи, тъй че детето да се почувства особено и обгрижено. Повечето от тези неща не са сложни, не изискват обособяване на доста средства, нито специфични познания и умения, а единствено малко време.

Има доста забавни способи да прекарваме времето дружно с детето си, като по едно и също време с това то опознава света и го възпитаваме.

- да порисуваме дружно, вместо единствено да изваждаме книжката за оцветяване и моливите и да го караме да се забавлява единствено. И в това време детето може да научи от нас по какъв начин от алено и синьо става лилаво, а рисунките с пастел не могат да се скрият с водни бои;
- да организираме избавителна интервенция за изгубените от чифта чорапи и разпилените по пода облекла и по този начин в действителност да съберем мръсното пране;
- да погледаме дружно с него обичаните му детски филмчета и по този начин да се срещнем по-отблизо и с усета му, и с предаваното по телевизията;
- да превърнем съботните или неделните следобеди в персонално време и на чаша чай, кафе, какао, да обсъдим проблемите и насладите на младежа. Изграждането на обичаи съхранява връзката дете-родител, която е най-силно застрашена от разкъсване точно в пубертета.