Всеизвестно е, че Наско Сираков е обожател на покера. Това пролича и от много негови ходове в " Левски ", само че в тях не му провървя. И няма изгледи рисковият му метод да го докара до някакъв успех. А в началото всичко изглеждаше толкоз обнадеждаващо, откакто акциите се оказаха у Сираков.
Пътища, постлани с положителни планове Признаване на сложната обстановка с задълженията (23.94 млн. лева.), липса на главен спонсор след насилственото отдръпване на " Национална
лотария ", съвсем цялостен тим за замяна, каузи против клуба.
Публичното споделяне на тежкото състояние от страна на Сираков по едно и също време трябваше да събуди съчувствие и спомагателни благосклонности към новото управление, да му обезпечи по-голям кредит на доверие и да консолидира още повече почитателите. Привържениците видяха най-накрая вяра, че се откри човек и може би даже точните хора, които да оползотворят стихийните старания, които бяха положени от февруари 2020 година да се избави клубът.
Големи (и напразни) очаквания и обещания
Следват единствено цитати на притежателя:
- " Дълговете както сме си ги натрупали, по този начин и ще си ги почистим сами. Убеден съм, че ще се оправим "
- " 35% от акциите ще бъдат владеене на баскетболния треньор Константин Папазов "
- " Ако би трябвало, " Левски " ще играе единствено с юноши и лични фрагменти, само че " Левски " ще го бъде "
- " Най-важната цел е да вдигнем спортно-техническото равнище на първия тим "
- " Амбициозната ми цел е да имаме най-малко 100 000 членове в акцията " Аз съм " Левски " и по този метод ФК „ Левски “ ще се подреди измежду 5-те клуба в Европа с най-вече публични членове. "
- " Сега е моментът да Ви уверя, че ще изградим мощен и боеспособен тим от млади българи (предимно наши юноши) и не доста на брой положителни и опитни задгранични футболисти. Те би трябвало да играят пред цялостни трибуни, на осъвременен стадион, отговарящ на стандартите на любящата и взискателна синя аудитория. "
А в действителност...
Под управлението на Сираков фактически бяха свършени значими неща - клубът съумява някак да се избави от процедура по оповестяване в неплатежоспособност, бюджетът за заплати е скъсен (двойно, по думите на собственика), към този момент най-малко вноските към Национална агенция за приходите (по 143 000 лева на месец) се погасяват постоянно, подписаха се и спонсорски контракти с " Щрабаг " и " Палмс бет ".
Но положението никак не е розово - намирането на други нови рекламодатели все се отсрочва, оттова и намаляването на задължения. Побългаряването (и подмладяването) на състава отиде на кино с привличането през зимната пауза на шестима чужденци, чиято междинна възраст бе 27.3 години...
Това обаче не докара до обещаното повдигане на равнището на тима. По-зле - за първи път от въвеждането на новия формат на шампионата " Левски " се оказа във втората осмица! Загуби и два пъти от " ЦСКА-София ", изключително втория път (0:2) бе доста мъчително поради слабата игра. А купата на България и този сезон се оказа мираж.
Константин Папазов пък към момента май не се е сдобил с обещания му дял от клуба. Ако бе станало, щеше да се чуе. Гарантирано! А поставената амбициозна цел за членските карти наподобява неимоверно надалеч - досега не са достигнати даже 19 000 бройки... Нещо повече - вместо замисленото консолидиране на почитатели разцеплението е в цялостна мощ.
Липса на ясна визия
Това натрапчиво чувство се прокрадна още от първите изказвания на Сираков. Той нито един път не даде ясна идея за стабилно финансиране на клуба. От думите му при всяко питане по тематиката се разбра, че няма повече да има модел " бащица ", а ще се търсят голям брой дребни спонсори. Плюс уповаването, че почитателите ще продължат да оказват помощ. Последните две величини в проектите му (спонсорите и привържениците) обаче са прекомерно променливи, както се вижда. И като цяло мантрата " ще видите, имайте самообладание, зная по какъв начин да спася " Левски " звучи доста несериозно за клуб с искания.
Хазартни ходове
Започва да се основава усещане, че от управлението на клуба, и по особено Сираков, са заложили авансово на няколко коня и те са се оказали губещи.
" Спонсори, които сами ни търсеха, се оказват внезапно със съществени проблеми в бюджета за реклама. Не желая да влизам в режим на пояснение - всяка компания си има лична политика, не желая да упреквам който и да е ", съобщи разочарован собственикът. Призна също, че няма да откаже и помощ от Делян Пеевски, в случай че е в името на " Левски ". Примоли се и на Бойко Борисов, до момента в който бе министър председател - да помогне за стадиона, както го направи за пловдивските " Ботев " и " Локомотив ".
Сигурно и други сметки си е правил голмайстор №1 в историята на " Левски ", само че всички те очевидно излязоха без кръчмар. Осигурените 3 млн. годишно от " Щрабаг " и по-малките суми от останалите рекламодатели засега се оказват капка в морето. Налага се мятане на масата на валета - Стайн Спиерингс в " Тулуза ", Паулиньо в ОАЕ, Найджъл Робърта в " Ди Си Юнайтед ". Но и тези козове са на изчерпване...
Обективни спънки...
Не може да се отхвърли, че миналата година беше още по-кошмарна поради икономическата рецесия, обвързвана с пандемията от COVID-19. Фирмите мъчно се вземат решение да дадат пари. Няма доходи от продажби на билети, респективно всевъзможни останали приходи, свързани с почитателите, внезапно са спаднали. А и непознатите клубове към този момент не отделят толкоз доста пари за прехвърляния.
... само че и груби неточности
На фона на тези трудности, които обаче са и пред съвсем всички останали клубове, Сираков позволи три доста груби неточности, с които утежни в допълнение положението на " Левски ".
Недоглеждане докара до недомислената раздяла с Петър Хубчев и екипа му. Това си има цифрово изражение - към 1 млн. лева наказателна клауза, доказана и от ФИФА. Решение, от което няма мърдане. Вторият огромен гаф е методът, по който беше преустановен договорът с компанията за екипировка " Макрон ". Сираков и Папазов се надпреварваха да се хвалят кой от тях е взел решението, а то докара до дело против клуба с иск за към 130 000 лева
Третата грешка бе привличането на толкоз доста чужденци през зимата. Извън обстоятелството, че това наруши обещанието за тим от млади българи, в действителност Сираков и сие тръгнаха по стъпките на предходните управления, които взимаха чужденци на кг и след това се чудеха по какъв начин да ги разкарат на загуба (лично Сираков даваше това като образец за неприятни практики през миналото лято). В случая тези попълнения бяха привлечени през тази зима, без да има подсигурен бюджет. Което докара до съвсем четири цялостни месеца без заплати и сигнали до ФИФА. А четирима от чужденците (или общо половината) - Ребин Сулака, Тома Даске, Фейсал Рерас и Насиру Мохамед, към този момент си взеха шапките. Обяснимо, откакто е позволена такава обстановка. А сякаш клубът щеше да се простира според чергата...
Перспективите
Засега не са розови. Лицензът за сезон 2021/22 ще бъде обезпечен някак. За сезон 2022/23 обаче по никакъв начин не е несъмнено, защото се взима поради и финансовият баланс през 2021 година Неслучайно е било обсъждано клубът да разкара всички чужденци и непринудено да отиде в Трета лига с най-малък бюджет. Засега концепцията е стопирана... Засега. Вместо това - нови и нови приказки как се прави всичко по силите...
Но почитателите също имат своята граница на толерантност и го демонстрираха в неделя на мача против " ЦСКА-София ". Те надали имат вяра към този момент на красивите приказки и безпочвения оптимизъм. В своите рискови опити да направи нещо Сираков към този момент слага на карта реномето си на безусловна легенда. И би трябвало да е наясно, че в случай че продължи да я кара без ясна визия и ден за ден, ще си осигури нещо повече от освиркванията, които от " сините " трибуни към този момент са звучали по негов адрес преди години. 
