AI филм за Васил Левски разбуни мрежата още преди премиерата
„ Агенти на времето: Васил Левски “ е ориентиран към деца, само че филмовият откъс отприщи спор дали изкуственият разсъдък може да споделя българската история
Нов български пълнометражен анимационен филм за Васил Левски, основан благодарение на изкуствен интелект, провокира бурни реакции още преди да стигне до кината. Продукцията носи заглавието „ Агенти на времето: Васил Левски “ и би трябвало да излезе на огромен екран на 11 септември. Първият филмов откъс обаче към този момент раздели обществените мрежи на два лагера.
Филмът е ориентиран към деца сред 4 и 12 години и показва Апостола в границите на фантастично премеждие, което свързва предишното с сегашното. Според основателите концепцията е българската история да бъде разказана по-достъпно, цветно и увлекателно за новото потомство. Част от феновете виждат в това късмет децата да се приближат до Левски посредством езика на актуалните технологии, написа dariknews.bg.
Други обаче реагираха остро против използването на AI в сходна тематика. Критиците считат, че обликът на Васил Левски не трябва да бъде превръщан в пробен артикул на логаритми, изключително когато става дума за детска аудитория. В обществените мрежи се появиха мнения, че историята не би трябвало да бъде „ смилаема “ непременно, в случай че това става за сметка на художествената стойност и уважението към националната памет.
Официалното изложение на филмовия откъс показва плана като огромна фамилна анимация за приключението, другарството, силата на избора и героите, които свързват предишното с бъдещето. Според създателите Левски е показан като въодушевяващ воин, лидер и съдружник в огромна задача. Именно този опит да се преведе историческата фигура на езика на днешните деца обаче се оказа най-спорният детайл.
Недоволството не е единствено естетическо. Част от реакциите слагат въпроса дали AI наличието може да размени труда на режисьори, сценаристи, художници, аниматори и артисти. В мненията се появява и терминът „ AI slop “, употребен за бързо генерирано наличие, което съгласно критиците имитира кино, само че не носи същинска креативна концепция.
Спорът докара и до петиция с искане за възбрана на филми, основани напълно с изкуствен интелект, в българските кина. По данни от обявата тя към този момент е събрала над 1300 подписа. Така тематиката излезе отвън съответния филмов откъс и се трансформира в по-широк спор за границите на изкуствения разсъдък в културата.
Поддръжниците на плана показват, че децата през днешния ден порастват в среда на къси видеа, филтри, гейминг облици и бърза образна връзка. Според тях, в случай че историята бъде показана по този език, шансът тя да доближи до най-малките е по-голям. За тях AI е инструмент, а не безусловно опасност.
Критиците дават отговор, че тъкмо при фигура като Левски методът би трябвало да бъде изключително деликатен. Според тях детската публика не значи опростяване до атракция, а изисква още по-голяма отговорност. Образът на Апостола е част от националната еднаквост и всяко художествено пресъздаване неизбежно ще бъде подложено на по-високи упования.
Любопитен акцент в материала е мнението на предстоящ шестокласник, който учи в чужбина. Той споделя, че към този момент са му прожектирали къси AI видеа за български революционери, само че съучениците му ги възприели по-скоро като смешни, в сравнение с като просветителни. По думите му сходен филм може да бъде забавен, само че надали ще размени сериозното учене за Левски.
Случаят демонстрира, че изкуственият разсъдък към този момент не е единствено софтуерна тематика. Той навлиза в паметта, образованието, културата и метода, по който описваме националните си герои. А „ Агенти на времето: Васил Левски “ се оказа първият огромен тест дали българската аудитория е подготвена да одобри AI като съавтор на исторически роман за деца.
Нов български пълнометражен анимационен филм за Васил Левски, основан благодарение на изкуствен интелект, провокира бурни реакции още преди да стигне до кината. Продукцията носи заглавието „ Агенти на времето: Васил Левски “ и би трябвало да излезе на огромен екран на 11 септември. Първият филмов откъс обаче към този момент раздели обществените мрежи на два лагера.
Филмът е ориентиран към деца сред 4 и 12 години и показва Апостола в границите на фантастично премеждие, което свързва предишното с сегашното. Според основателите концепцията е българската история да бъде разказана по-достъпно, цветно и увлекателно за новото потомство. Част от феновете виждат в това късмет децата да се приближат до Левски посредством езика на актуалните технологии, написа dariknews.bg.
Други обаче реагираха остро против използването на AI в сходна тематика. Критиците считат, че обликът на Васил Левски не трябва да бъде превръщан в пробен артикул на логаритми, изключително когато става дума за детска аудитория. В обществените мрежи се появиха мнения, че историята не би трябвало да бъде „ смилаема “ непременно, в случай че това става за сметка на художествената стойност и уважението към националната памет.
Официалното изложение на филмовия откъс показва плана като огромна фамилна анимация за приключението, другарството, силата на избора и героите, които свързват предишното с бъдещето. Според създателите Левски е показан като въодушевяващ воин, лидер и съдружник в огромна задача. Именно този опит да се преведе историческата фигура на езика на днешните деца обаче се оказа най-спорният детайл.
Недоволството не е единствено естетическо. Част от реакциите слагат въпроса дали AI наличието може да размени труда на режисьори, сценаристи, художници, аниматори и артисти. В мненията се появява и терминът „ AI slop “, употребен за бързо генерирано наличие, което съгласно критиците имитира кино, само че не носи същинска креативна концепция.
Спорът докара и до петиция с искане за възбрана на филми, основани напълно с изкуствен интелект, в българските кина. По данни от обявата тя към този момент е събрала над 1300 подписа. Така тематиката излезе отвън съответния филмов откъс и се трансформира в по-широк спор за границите на изкуствения разсъдък в културата.
Поддръжниците на плана показват, че децата през днешния ден порастват в среда на къси видеа, филтри, гейминг облици и бърза образна връзка. Според тях, в случай че историята бъде показана по този език, шансът тя да доближи до най-малките е по-голям. За тях AI е инструмент, а не безусловно опасност.
Критиците дават отговор, че тъкмо при фигура като Левски методът би трябвало да бъде изключително деликатен. Според тях детската публика не значи опростяване до атракция, а изисква още по-голяма отговорност. Образът на Апостола е част от националната еднаквост и всяко художествено пресъздаване неизбежно ще бъде подложено на по-високи упования.
Любопитен акцент в материала е мнението на предстоящ шестокласник, който учи в чужбина. Той споделя, че към този момент са му прожектирали къси AI видеа за български революционери, само че съучениците му ги възприели по-скоро като смешни, в сравнение с като просветителни. По думите му сходен филм може да бъде забавен, само че надали ще размени сериозното учене за Левски.
Случаят демонстрира, че изкуственият разсъдък към този момент не е единствено софтуерна тематика. Той навлиза в паметта, образованието, културата и метода, по който описваме националните си герои. А „ Агенти на времето: Васил Левски “ се оказа първият огромен тест дали българската аудитория е подготвена да одобри AI като съавтор на исторически роман за деца.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ