Всеизвестно е, че детето има нужда от два авторитета в

Всеизвестно е, че детето има потребност от два престижа в живта си, с цел да израстне пълноценно, решително и щастливо. Бащиният и майчиният са еднообразно значими, когато се допълват и получават собствен превес в избрани интервали от израстването. Когато детето е малко, то има потребност от закрилата, нежността и поддръжката на майка си. За да се усеща обичано и несъмнено. Има моменти, в които бащите участват повече от положително и в по-ранните години - с необъзаданата игра, в разчупването на еднообразието. Но с израстването бащиното наличие става повече от належащо - става сериозно значимо.

Един подобен случай е когато детето става обект на тормоз в учебно заведение. Тормозът може да е физически, само че може да е устен (обиди, подигравателни звуци, крещене), може да е душевен (унизяващо държание или думи, които влияят отрицателно върху самочувствието и психическата непоклатимост на детето).

Министерство на вътрешните работи:

Как може да помогне бащата при положение на тормоз:

Бащите са по-склонни да се абстрахират от страстите и да разсъждават разумно и рационално. Те могат да видят обстановката такава, каквато е, до момента в който преценката на майката нерядко е пристрастна.

Бащите дават на детето възприятие, че са предпазени, само че по друг метод от отбраната на майката. Майките се свързват с физическото оцеляване и обгрижване, до момента в който бащите - със общественото. Бащата застава с престижа си зад детето с тежест, каквато майката няма. Дори в противен случай - майчината протекция в учебната възраст може да изиграе тъкмо противоположната роля.

Бащите са мощни физически и даже да не имаме вяра, че силата взема решение спора, в очите на децата те просто могат да ги защитят от физическо посягане, даже единствено с наличието си в близост. Ако майката води детето на учебно заведение е едно, в случай че го прави бащата и показва непосредственост с детето пред всички - напълно друго.

Бащите са по-лесни за диалог, когато решат да слушат децата си и същински им обръщат внимание. Майките повече нищят хиляди гледни точки, разсейват се, двоумят се, прочувствени са, до момента в който бащите по-рядко прекъсват, слушат деликатно и стигат до задачата на диалога без многословия. Децата от време на време избират тъкмо това, тъй като не ги напряга.

“Ако забележите, че детето ви минава през нещо, само че не споделя с вас, потърсете помощта на бащата или на някого с изразен бащин престиж. ”

Поощрявайте таткото да поддържа връзка с детето от самото начало, без да се месите и критикувате. Не е значимо да показа на вас, а на някого. Ако тяхното другарство е доброволно и постоянно, може би ще се довери на него.

Разговаряйте и вие за детето си в негово неявяване. Сверявайте информация, като пазите тайните и доверието, в случай че то е изискало от вас това. Обсъждайте триумфа, приятелите, по какъв начин прекарва свободното си време.

Когато детето има проблем, застанете зад него като семейство, споделяйте тази отговорност. Нека то усеща вашата поддръжка. Възможно е да се съпротивлява първоначално, да си мисли, че го излагате, само че то в действителност желае тъкмо това. Винаги ще го желае.

А в случай че отглеждате сама детето си и усетите тревожни признаци, потърсете някой ваш другар, комшия, родственик от мъжки пол, който да поговори с детето. На който то има доверие. Не се обвинявайте, че сте лишили детето си от непрекъснато бащино наличие, само че това, че възрастните имат спор не би трябвало да се му отразява.

“Безопасността на децата е от първостепенно значение и главен приоритет ”