Все повече хора се спасяват с бягство в чужбина, докато

Все повече хора се избавят с бягство в чужбина, до момента в който президентът на страната Каис Сайед затвърждава властта си с властнически закони. Какво тъкмо се случва в Тунис 12 години след " Арабската пролет "?

Недоволство в Тунис: митинги против референдума за Конституцията предишния юли

Галопиращи цени, политическа неустойчивост, все по-малко права за елементарните хора: за какво Тунис, който беше модел за останалите страни от, се трансформира в нестабилна и непредсказуема страна?

Все повече поданици на северноафриканската страна явно, даже и без трудов контракт или друга постоянна финансова основа в чужбина. Тунизийският конгрес за стопански и обществени права заяви неотдавна, че единствено в интервала сред януари и септември тази година към 13 500 мигранти от Тунис са отпътували в Италия - 23% повече, в сравнение с през 2021 година.
Редакцията предлага
47-годишният Каис Алауи към този момент се е отказал да си търси работа. Той е останал незает през 2020 година при пандемията от ковид. Спестяванията му са свършили. Но даже и да го вземат на работа някъде, той няма да успее да печели задоволително, с цел да може да се устоя. " При междинна заплата от 500 тунизийски динара (около 155 евро - бел. ред.) не може да се живее повече при ", споделя той за ДВ. Мечтата на Алауи е да създаде семейство, само че към този момент е заставен да я отсрочва. Вместо това кандидатства за работа в чужбина и се надява да замине за Северна Ирландия, с цел да си опитва шанса.

И Мохамед Денгезли не може да изхранва фамилията си, въпреки да разполага със относително добре платена работа, както сам посочва.  " Ситуацията се промени фрапантно ", споделя 38-годишният механик. Цените на храните в Тунис са се повишили с съвсем 12% единствено през август - най-сериозното повишаване от три десетилетия насам. Има дефицит на съществени хранителни артикули, измежду които захарта и олиото, оплаква се Денгезли. 

Авторитарно ръководство

Но не са единствено икономическите проблеми, които основават грижи на хората. Демократичните права в страната последователно се лимитират. Или напряко се отстраняват. Още през юли 2021 година властническият президент на страната Каис Сайед, тогава във втората година от петгодишния си мандат, суспендира Народното събрание и уволни премиера. През февруари тази година той в профил и Висшия правосъден съвет, а в края на март разпусна и към този момент суспендираната законодателна институция. През юни Сайед уволни 57 съдии и прокурори. Последваха зрелищни арести и полицейски разпити на известни политици.

Твърд курс към авторитаризъм: президентът на страната Каис Сайед

Широки пластове от популацията поддържаха в Тунис, най-малко в първите му дни. Опозицията, въпреки това, подлага на критика остро президентската политика. Алиансът на опозиционните партии в страната прикани референдумът за новата конституция през юли да бъде бойкотиран. Основният закон предвиждаше усилване на пълномощията на президента. И въпреки всичко допитването мина с 96 на сто от гласовете, само че при доста ниска изборна интензивност от около 30 % от имащите право на глас.

" Най-популярната политическа фигура "

Сайед остава най-популярната политическа фигура в страната, ползваща се с най-голямо доверие, твърди политологът Антъни Дворкин от мозъчния концерн " Европейски съвет за външна политика ". " Много жители в Тунис няма към кого да се извърнат. И явно мнозина не престават да се надяват, че президентът ще се погрижи за техните стопански и обществени проблеми ", споделя той за Дъждовни води.

Опозиционното съдружие " Национален фронт за избавление " напряко прикани за протест на идните парламентарните избори през декември тази година. " Ние не признаваме тези нелегитимни избори, защото те съставляват извращение на демократичния развой ", съобщи главният координатор на сдружението Джохар бен Мобарак. Вотът служи единствено за легализиране на " преврата " на президента, твърди той и подчертава, че " присъединяване в изборите би означавало утвърждение за Сайед ".

Празни лавици в магазините поради неналичието на захар

Но не всички са съгласни, че единствените проблеми са в президентската институция. Инерционната поддръжка за опозиционните партии е намаляла, разяснява Сами Хамди от английската компания за разбори The International Interest. " Те не са съумели да убедят популацията в своята позиция. Много хора не престават да упрекват политическите партии за рецесията ", добави специалистът. 

Журналисти стачкуват против нов медиен закон

Новият медиен закон, публикуван с декрет на президента, също провокира, този път главно измежду публицистите. Той планува разпространяването на погрешна информация или клюки в интернет да се санкционира с отнемане от независимост до 5 години. А в случай че изказаните лъжливи изказвания са против представители на страната, присъдата може да доближи и 10 години.