Все повече българи търсят специализирана помощ от психиатри, увеличава се

Все повече българи търсят профилирана помощ от психиатри, усилва се броят на хората с невротични и психиатрични проблеми, коментираха водещи психиатри, написа Труд бг. Със Стратегия за психологичното здраве на жителите на Република България 2020-2030 година, пусната за публично разискване, здравното министерство прави опит да реши част от проблемите в тази сфера.

По данни на Национален център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към 20% от българите, или близо 1,5 млн. души, са имали най-малко един път в живота си психологичен проблем. Над 126 хиляди заболели българи са под наблюдението на психиатрични заведения и структури. От тях 25 849 души страдат от шизофрения, други близо 32 хиляди от поведенчески проблеми и шизоидни епизоди в резултат на корист с алкохол или опиати, а 21 хиляди пациенти имат афективни разстройства.

В Стратегията се показва, че по данни на Евростат България е на последно място в Европа по разноски за опазване на здравето на глава от популацията.

" По отношение психологично здраве нещата са влошени в геометрична градация, защото разноските за психиатрична помощ са към 2% (около 80 млн. лева.) от общите разноски за опазване на здравето което прави несравними данните за разноски на глава от популацията с други страни ", написа в тактиката. Там се показва и че разноските за едно легло в държавните психиатрични лечебни заведения са от два до пет пъти по-ниски спрямо другите многопрофилни и профилирани лечебни заведения.

В България пожизнената болестност от чести психологични разстройства е 14,54%. Делът на тревожни разстройства е 8,4%, на разстройства на настроението -4,5%, корист и взаимозависимост от алкохол и опиати -4,76% (като делът на злоупотребата и зависимостта към алкохол е 4,4%). Представително проучване за България измежду популацията възпитаници (9-12 клас) сочи, че над една четвърт от интервюираните са пробвали някакво наркотично вещество през живота си, като немалка част от тях са го употребявали относително постоянно.

Психиатричните болести имат растеж в целия свят, България не прави изключение. Хората, за благополучие, към този момент станаха много по-грамотни и търсят профилирана помощ. Това, което сме заложили като промени в Стратегията за психологично здраве 2020-2030 година планува хората с психологични разстройства да бъдат доста по-добре обслужвани и обгрижвани, което ще докара до възстановяване на психологичното здраве. Сега един огромен публичен запас се похабява по обгрижването на такива хора по системата “кой както може да се избавя ". Цели фамилии се инвалидизират, когато имат човек с тежка неуравновесеност, който не може да върви на работа.

В Европа към 10% от парите за здраве се отделят за психиатрична помощ, а в България процентите са два. Затова не е учудващо положението, в което виждаме по улиците нашите заболели - голи, боси, необгрижени. Борбата ни е да стигнем до 5-8% от средствата за опазване на здравето да се дават за психиатрична помощ.

Центърът за психологично здраве в Пловдив ще се реалокира в университетската болница “Св. Георги ", а психиатричното поделение в Хърсово - в центъра в Благоевград. Държавната психиатрична болница “Нови Искър " ще бъде преместена в някогашна постройка на Транспортна болница. За превъзмогване на големия проблем с неналичието на фрагменти се планува растеж на заплащането. До 3 години заплатата на новак доктор би трябвало да е 2000 лв., на доктор със компетентност - 2500 лв., на здравна сестра - 1200 лв., а санитарите да получават най-малко 20% над минималната работна заплата.