Новите неизвестни: Ваксиниране на онкоболни и кръводаряване след имунизация
Все по-устойчиво думата, с която описваме процеса по имунизация против Covid-19 в България, е безпорядък. Хаос по всички равнища, етапи и коридори. Масовата имунизация бе спряна 6 дни след началото й заради липса на ваксини, а след това възобновена. От през вчерашния ден още веднъж има " зелени коридори ", само че не на всички места и не за всички. Някои лечебни заведения и персонални лекари разполагат с ваксини, други – не. Това е.
Според министъра на опазването на здравето Костадин Ангелов обаче безпорядък няма, той назовава това, което се случва напор и предпочитание за имунизация. Просто лечебните заведения не са съобразили с това да качат на видно място информация за работното време на имунизационните пунктове. " Зелените коридори " пък били стартирани, защото е имало доста налични ваксини, а хората, които са били записани за имунизация, не са се подложили на нея. Проблемът към този момент съгласно него към момента е неналичието на задоволително дози.
Паралелно въпросите към имунизирането не стопират. Често отговорите са спорни и неналичието на единогласие от страна на лекари и виновни лица в допълнение обърква и обезсърчава. Могат ли да се имунизират онкоболните? Може ли да се подарява кръв след слагане на ваксина? Това са новите незнайни, чиито отговори ще се опитаме изясним.
Ваксиниране на онкоболни
През миналата година имаше забавяния в диагностиката на онкоболни заради сериозния трус, който претърпя здравната система към старта и развиването на пандемията. Сега това е контролирано по-добре, само че мъчно се доближава до консенсус във връзка с имунизирането на хора с туморни болести.
В края на януари Проф. Кантарджиев изрично съобщи, че онкоболни на химиотерапия и хора с потисната имунна система не е добре да се имунизират, защото няма да имат нужния имунен отговор.
" Ваксината не е нездравословна за тях, а просто няма да има нужния резултат. Затова обществото би трябвало да ги пази като се доближи колективен имунитет. "
В началото на февруари Проф. доктор Асен Дудов сподели в изявление за Капитал следното:
" За мен не съществува безусловно никакво подозрение, че здравият разсъдък и получените дотук доказателства в медицината приказват безусловно в интерес на имунизацията на раковоболните, защото това е методът те, без да се тормозят, да продължат лекуването на своето онкологично страдалчество, тъй че то да бъде оптимално дейно и да не бъде в техен ущърб. "
Той е шеф на Клиниката по здравна онкология към " Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост ", медицински шеф на лечебното заведение и ръководител на Българското онкологично научно сдружение и макар експертното му мнение, въпросите и неяснотите на онкоболните продължиха.
Ако има добра вест в тази тенденция, то това е, че що се отнася до смъртните случаи, те са доста по-малко при пациенти с рак, в сравнение с при пациенти с други заболявания.
Изключително значимо е да се знае в кой етап е пациентът и по кое време е сложена диагнозата. Защото пациенти с диагноза рак, сложена преди 10 години, към днешна дата са като другите хора и това, че имат диагноза, по никакъв метод не ги заплашва. Малко по-особена е обстановката с пациентите, които организират химиотерапия, имунотерапия или таргетна терапия. Тогава те би трябвало да обсъдят слагането на имунизацията с химиотерапевта, който води лекуването им.
Всеки пациент с такава диагноза, било то преди 5, 10 или 15 години, който има терапевт, е редно да разиска слагането на имунизацията с него.
Според доктор Росица Кръстева, началник на Отделението по здравна онкология в Онкологичен център към МБАЛ " Уни Хоспитал ", Панагюрище, когато се организира едно интензивно лекуване, химиотерапевтът, който води лекуването, би трябвало да бъде известен за желанието за имунизиране. Да се знае първо какви са страничните резултати на лекуването и по кое време е точният миг да се сложи ваксина.
" Пациентите с диагноза рак би трябвало да знаят, че те могат да се имунизират в подтекста на всички събития, които се случват. Те не са най-рисковата група. На първо място са пациентите с белодробни болести, след това със сърдечно-съдови болести, с диабет и с ендокринни болести ", добавя доктор Кръстева пред Монитор.
Пациенти, които организират химиотерапия, са малко по-застрашени спрямо пациентите на таргетна или имунотерапия, защото при химиотерапията може да има странични резултати – понижаване на броя на левкоцитите, което се свързва с по-висок риск от инфекции. В тези случаи би трябвало да се балансира доста добре сред курсовете на лекуване. Ако е належащо, може да се отсрочи с една седмица курсът химиотерапия, защото имунизациите изискват първа и втора имунизация и химиотерапията може да се съобрази с това.
Кръводаряване след имунизация
Един проблем обиколи обществените мрежи през уикенда, а точно – за какво на някои места не разрешават на имунизирани хора да дарят кръв?
Болница в Севлиево отхвърли да одобри кръв от фамилията на болен човек, тъй като всички родственици са прясно имунизирани. В общ проект – след началото на пандемията броят на кръводарителите е намалял в пъти.
Д-р Анета Иванова от центъра по трансфузионна хематология приказва по този проблем: " Наблюдаваме отлив от безвъзмездното кръводаряване. Това без подозрение се дължи на ситуацията към международната пандемия. Спирането на плановите интервенции също способства за по-малкия брой кръводарители. "
Д-р Иванова е безапелационна – няма заплаха от предаване на коронавируси посредством трансфузия или трансплантация.
" Научните проучвания в международен мащаб по тази тематика са плод на непрекъсната работа. До този миг, заключението е, че искащите да дарят кръв могат да го създадат при нулев риск за здравето им. Ние отхвърляме като вероятни кръводарители, хора, при които се следят респираторни признаци, били са контактни на заболели и така нататък Тук не става въпрос единствено за Covid-19, това е одобрено наше условие. "
" С настъпване на всеобщата имунизация имаме признати стандарти. Кръводарител може да бъде човек, който се е ваксинирал с втора ваксина и е минал интервал от 14 дни. "
Ето какво са формалните препоръки на Експертния съвет по здравната компетентност " Трансфузионна хематология ":
" Масовото имунизиране на популацията е единствения научно потвърден способ за справяне с пандемията от Covid-19. Информацията за датата на имунизиране и типа на приложената ваксина има директно отношение към подбора на донорите на кръв и кръвни съставки и периодите за отсрочване от даряване. При липса на такава опция се ползва оптималния период за отсрочване след имунизиране – 28 дни. "
" Нямаш ваксина – нямаш работа "
Според министъра на опазването на здравето Костадин Ангелов обаче безпорядък няма, той назовава това, което се случва напор и предпочитание за имунизация. Просто лечебните заведения не са съобразили с това да качат на видно място информация за работното време на имунизационните пунктове. " Зелените коридори " пък били стартирани, защото е имало доста налични ваксини, а хората, които са били записани за имунизация, не са се подложили на нея. Проблемът към този момент съгласно него към момента е неналичието на задоволително дози.
Паралелно въпросите към имунизирането не стопират. Често отговорите са спорни и неналичието на единогласие от страна на лекари и виновни лица в допълнение обърква и обезсърчава. Могат ли да се имунизират онкоболните? Може ли да се подарява кръв след слагане на ваксина? Това са новите незнайни, чиито отговори ще се опитаме изясним.
Ваксиниране на онкоболни
През миналата година имаше забавяния в диагностиката на онкоболни заради сериозния трус, който претърпя здравната система към старта и развиването на пандемията. Сега това е контролирано по-добре, само че мъчно се доближава до консенсус във връзка с имунизирането на хора с туморни болести.
В края на януари Проф. Кантарджиев изрично съобщи, че онкоболни на химиотерапия и хора с потисната имунна система не е добре да се имунизират, защото няма да имат нужния имунен отговор.
" Ваксината не е нездравословна за тях, а просто няма да има нужния резултат. Затова обществото би трябвало да ги пази като се доближи колективен имунитет. "
В началото на февруари Проф. доктор Асен Дудов сподели в изявление за Капитал следното:
" За мен не съществува безусловно никакво подозрение, че здравият разсъдък и получените дотук доказателства в медицината приказват безусловно в интерес на имунизацията на раковоболните, защото това е методът те, без да се тормозят, да продължат лекуването на своето онкологично страдалчество, тъй че то да бъде оптимално дейно и да не бъде в техен ущърб. "
Той е шеф на Клиниката по здравна онкология към " Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост ", медицински шеф на лечебното заведение и ръководител на Българското онкологично научно сдружение и макар експертното му мнение, въпросите и неяснотите на онкоболните продължиха.
Ако има добра вест в тази тенденция, то това е, че що се отнася до смъртните случаи, те са доста по-малко при пациенти с рак, в сравнение с при пациенти с други заболявания.
Изключително значимо е да се знае в кой етап е пациентът и по кое време е сложена диагнозата. Защото пациенти с диагноза рак, сложена преди 10 години, към днешна дата са като другите хора и това, че имат диагноза, по никакъв метод не ги заплашва. Малко по-особена е обстановката с пациентите, които организират химиотерапия, имунотерапия или таргетна терапия. Тогава те би трябвало да обсъдят слагането на имунизацията с химиотерапевта, който води лекуването им.
Всеки пациент с такава диагноза, било то преди 5, 10 или 15 години, който има терапевт, е редно да разиска слагането на имунизацията с него.
Според доктор Росица Кръстева, началник на Отделението по здравна онкология в Онкологичен център към МБАЛ " Уни Хоспитал ", Панагюрище, когато се организира едно интензивно лекуване, химиотерапевтът, който води лекуването, би трябвало да бъде известен за желанието за имунизиране. Да се знае първо какви са страничните резултати на лекуването и по кое време е точният миг да се сложи ваксина.
" Пациентите с диагноза рак би трябвало да знаят, че те могат да се имунизират в подтекста на всички събития, които се случват. Те не са най-рисковата група. На първо място са пациентите с белодробни болести, след това със сърдечно-съдови болести, с диабет и с ендокринни болести ", добавя доктор Кръстева пред Монитор.
Пациенти, които организират химиотерапия, са малко по-застрашени спрямо пациентите на таргетна или имунотерапия, защото при химиотерапията може да има странични резултати – понижаване на броя на левкоцитите, което се свързва с по-висок риск от инфекции. В тези случаи би трябвало да се балансира доста добре сред курсовете на лекуване. Ако е належащо, може да се отсрочи с една седмица курсът химиотерапия, защото имунизациите изискват първа и втора имунизация и химиотерапията може да се съобрази с това.
Кръводаряване след имунизация
Един проблем обиколи обществените мрежи през уикенда, а точно – за какво на някои места не разрешават на имунизирани хора да дарят кръв?
Болница в Севлиево отхвърли да одобри кръв от фамилията на болен човек, тъй като всички родственици са прясно имунизирани. В общ проект – след началото на пандемията броят на кръводарителите е намалял в пъти.
Д-р Анета Иванова от центъра по трансфузионна хематология приказва по този проблем: " Наблюдаваме отлив от безвъзмездното кръводаряване. Това без подозрение се дължи на ситуацията към международната пандемия. Спирането на плановите интервенции също способства за по-малкия брой кръводарители. "
Д-р Иванова е безапелационна – няма заплаха от предаване на коронавируси посредством трансфузия или трансплантация.
" Научните проучвания в международен мащаб по тази тематика са плод на непрекъсната работа. До този миг, заключението е, че искащите да дарят кръв могат да го създадат при нулев риск за здравето им. Ние отхвърляме като вероятни кръводарители, хора, при които се следят респираторни признаци, били са контактни на заболели и така нататък Тук не става въпрос единствено за Covid-19, това е одобрено наше условие. "
" С настъпване на всеобщата имунизация имаме признати стандарти. Кръводарител може да бъде човек, който се е ваксинирал с втора ваксина и е минал интервал от 14 дни. "
Ето какво са формалните препоръки на Експертния съвет по здравната компетентност " Трансфузионна хематология ":
" Масовото имунизиране на популацията е единствения научно потвърден способ за справяне с пандемията от Covid-19. Информацията за датата на имунизиране и типа на приложената ваксина има директно отношение към подбора на донорите на кръв и кръвни съставки и периодите за отсрочване от даряване. При липса на такава опция се ползва оптималния период за отсрочване след имунизиране – 28 дни. "
" Нямаш ваксина – нямаш работа "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ