Все по-малко българи декларират, че ще упражнят правото си на

„ Все по-малко българи заявяват, че ще упражнят правото си на глас при нови парламентарни избори. Това е оценката на българите за миналите няколко месеца “. Това разяснява пред  социологът Димитър Ганев, който разяснява последното проучване на организация „ Тренд “.
Той проучва, че електоралната картина сега се образува единствено от твърдите ядра – същите, които видяхме и на изборите през април.
„ Разбира се, след „ сглобката ” на ПП-ДБ бе нанесена вреда от 4-5%. Но към този момент са останали най-твърдите електорати и при ГЕРБ, и при „ Продължаваме промяната ”- „ Демократична България ” и при Движение за права и свободи, и при „ Възраждане ”. Трябва да стане някакво доста огромно събитие, с цел да забележим разбъркване. Хората се отдръпват от ден на ден от присъединяване в изборите. Това е знак за голямото съмнение, което се натрупа към целия политически хайлайф, към всички партии. Това го виждахме като наклонност последните години – по какъв начин пада интензивността, а на последните два избора тя бе рекордно ниска. Ако в този момент има нови парламентарни избори, интензивността ще бъде дори още по-ниска “, демонстрира изследването.
Според Ганев, хората просто не виждат опция, която да може да натрупа поддръжка от възходящото съмнение към водещите сега партии.
„ Ако не харесваш ПП-ДБ, не отиваш към ГЕРБ и назад. „ Възраждане ” от своя страна не е опция или най-малко с не повече от 15-16%. Българска социалистическа партия си стои на едни и същи равнища на поддръжка. Няма индивид, който да печели от засилващото се съмнение към останалите обединения. Средната изборна интензивност през последните години е към 3,5 милиона. Т.е. имаме близо 1 милион гласоподаватели, които пасуват, не харесват никого. Огромна маса от гласоподаватели не припознават някоя групировка като опция на „ сглобката ”. Те евентуално биха показали интерес към нова групировка, само че такава не се вижда на сцената “, сподели той.
„ С непрекъснатия си спор с държавното управление Румен Радев се пробва да се нарежда тъкмо като подобен вид опция на „ сглобката ”. Той натрупа политически капитал. Зависи дали и по кое време ще има обстановка да го употребява. Не мисля обаче, че на този стадий може да приказваме за партия на Радев. Това, което се случва към инициативния комитет за 3 март, не считам, че води към партия на Радев, тъй като съгласно мен президентът добре си дава сметка, че в случай че има някакъв късмет да направи сериозен политически пробив, би се получило единствено в случай че той е отпред, а не посредством легитимиране на други хора “, счита анализаторът.
Димитър Ганев предвижда, че на локалните избори интензивността евентуално ще е по-висока от тази, която бе на парламентарните, тъй като там има други претекстове да гласуваш – да вземем за пример харесваш кмета или назад – искаш да го накажеш.
„ Местните избори ще са борба сред двете съществени обединения, които съставляват обединението ГЕРБ и ПП-ДБ. Това ще обостри мощно връзките сред сътрудниците в кабинета и ще увеличи градуса на напрежението. Но да не го хиперболизираме – това няма да докара до раздробяване на конфигурацията. Не толкоз акцията, а резултатите от изборите могат да са основа за диалог сред сътрудниците какво ще се прави оттова нататък. Балансът сред резултатите на двете обединения може да докара до нова държавна настройка още преди ротацията – при резултати, които посочат, че някой е осъден, а различен привилегирован от гласоподавателите. Това ще даде самочувствие на едни и ще натисне надолу други “, счита той.