Все по-категорична заявка за оставането във властта и осъществяването на

Все по-категорична поръчка за оставането във властта и реализирането на промени дава здравният министър Стойчо Кацаров. Само две седмици след поемането на поста, държанието му замязя на това на хиперактивните деца. И в случай че проверката в бранша и кадруването са присъщите отговорности на всеки длъжностен министър, то бурната активност в нормотворчеството е неприсъща. Д-р Кацаров освен трансформира значими правила в системата, само че дава все по-ясна поръчка за промяна, която да направи в идващото държавно управление. Чий интерес ще обслужи тя, е противоречиво.

Идеологията

Тя е във възприемането на опазването на здравето най-вече като комерсиална и икономическа активност. Философията й включва цялостна либерализация на пазара, в който всеки прави, каквото сметне за добре, в случай че покрие минимални условия за практикуването му, а търсенето на пациента дефинира кой ще получи публично финансиране и ще печели. Този непълен контур на промяна здравният министър очерта самичък пред съсловието през предходната седмица, въпреки и под забавна форма – тази на въпросите. Според него има няколко, на които би трябвало да се даде явен отговор:

Първият е дали би трябвало да има една или няколко здравни каси.

Вторият е този за собствеността в опазването на здравето, в региона на медицинските услуги, където съгласно него 95% от сдруженията са частни, само че не 95% от разноските отиват в тях.

Третият е за ролята на страната в тази система, до каква степен тя би трябвало да контролира процесите в нея и до каква степен търсенето и предлагането на услугите би трябвало да са движещ механизъм. Ако сме умни и разберем, че здравната система е стопанска система, нашата страна ще обезпечава освен по-добре здраве, само че и повече доходи, заключи доктор Кацаров. Думите си той към този момент поддържа и с поредност от дейности, колкото и стеснен да е периметърът им от ролята му на длъжностен министър, те претворяват желанията му в действителност.

На дело

Първият камък на мечтаната промяна министърът сложи, като съобщи предпочитание да се поправя механизма на финансиране в болничната помощ. Давайки старт на договарянията за нов анекс към НРД, той настоя пред управленията на БЛС и НЗОК лимитите на лечебните заведения да отпаднат, както и да се вкарат относителни тегла за клиничните пътеки, които да отразяват тежестта на случаите, т.е. едно неподготвено ДСГ. Въпреки че тези промени в този момент не са в пълномощията му, те са поръчка за промяна в един постоянен кабинет с парламент.

Втората стъпка бе проверката му на медицинските стандарти и фрапантното намаляване на критериите в тях за съществуване на фрагменти, инсталация и активност. Това пък автоматизирано води и до третата стъпка – по-слаб надзор в системата, защото няма да има условия в нормативната база за осъществяването му.

Последствия

Ако по този начин обрисуваната идеология на промяна се осъществя, промени в опазването на здравето ни ще настъпят. Изключително противоречиво обаче е дали те ще са в интерес на обществото и пациентите или на група стопански субекти в болничната помощ.

Още няколко въпроса

От години в здравната система у нас не е обществено насочена, а пазарно. Болничната ни система се състои от над 340 лечебни заведения, чийто брой продължава да се усилва годишно, въпреки към този момент и по-бавно – броят на новите лечебни заведения или планове за такива се сведе до 1-2 на година при пет пъти повече преди този момент. С измененията броят на новите лечебни заведения и действия ще нараства.

Въпросът е кой има потребност от още лечебни заведения. Пациентите несъмнено нямат, тъй като проблемите им не са в свързани с някаква липса на лечебни заведения, а с услугата, която получават в тях. За страдание тя не се усъвършенства с роенето на лечебните заведения, в противен случай. Колкото повече стават лечебните заведения, толкоз по-малко сложно, качествено и налично лекуване получават хората в тях. Доплащането, което са принудени да вършат не понижава, а неналичието на медицински фрагменти в клиниките и прегарянето на наличните прави престоя им в лечебните заведения меко котел нелицеприятен. Към това се прибавя и казусът с пренасочването им от болница в болница поради това, че доста лечебни заведения не покриват цялостното портфолио с действия, които са нужни за едно сложно лекуване. Редовите медицински фрагменти също нямат потребност от още места за работа, защото не доближават и за тези, което слага под въпрос, както качеството им на работа и обслужване на пациентите, по този начин и тяхното здраве и сили. Така излиза, че интерес явно имат шепа вложители.

Защо (да) няма надзор

Успоредно с роенето на лечебни заведения в здравната система няма и ефикасен надзор върху активността на лечебните заведения, както и върху ресурса, който те усвояват от здравната каса. С измененията опциите за надзор ще станат още по-малко. Причините за неналичието му в този момент са доста – няма единна електронна система, която да разреши надзор в действително време, има дефицит на добре платени и стимулирани експерти, които да работят в НЗОК, РЗИ и ИАМН, както и толеранс към „ химикалковата медицина ", която се практикува в някои държавни, общински и частни лечебни заведения. В резултат на тези явления лимитите се оказаха единственият механизъм, който да вкара в някакви граници финансовия вкус на не до такава степен добросъвестните търговски сдружения. В същото време обстоятелствата приказват, че те не пречат изключително на частната самодейност. За предходната година договорните сътрудници на здравната каса за болнична помощ са малко над 400, а частните лечебни заведения измежду тях са съвсем 50%. Единствената причина да не са акумулирали 50% от ресурса от касата за болнична помощ е, че множеството от тях са дребни структури с бутикови услуги за по-леки случаи. И сега никой не стопира пациентите да ги изберат, казусът, е, че тези лечебни заведения нямат огромно портфолио, а оттова и висока пазарна стойност, да не приказваме за обществена. Сред частните лечебни заведения обаче има и огромни, които оферират сложно лекуване и акумулират запас, подобен на държавните. За 2020 година лечебните заведения на Аджибадем са получили над 100 млн. лева от касата, Медовете – над 114 млн., а структурите на Чайкафарма – към 50 млн. Тези числа са изцяло съпоставими с приходите на най-големите държавни лечебни заведения – „ Св. Георги " – 107 млн., „ Св. Марина " – 77 млн., Пирогов – 73 млн., ВМА – 50 млн. По какъв метод се акумулира ресурса на касата от лечебните заведения - до каква степен действително или фиктивно, е още един въпрос, на който години наред няма отговор. Както и на този - какъв брой средства стигат. От няколко години парите за лечебни заведения на НЗОК са над 2 милиарда лева и съгласно медиците са малко. Ако касата обаче работеше единствено с тези, които дават сложно и качествено лекуване, финансовият запас по това перо щеше да се разпредели измежду по-малко, само че по-добри лечебни заведения. Така те щяха да получат повече средства и по-големи предели, а пациентите вероятно по-добра грижа, без рекет, без безхаберие и без препращане в други лечебни заведения. Евентуално, тъй като за тази цел е необходим и надзор, само че не на хартия, който може да се реализира единствено по основани правила от управляващите и от мощна конструкция, която да ги ползва. Само че това явно не е фокусът на тази промяна.

Може ли без страната

Така стигаме още веднъж до намесата на страната в бранша. Очевидно без нея не може, тъй като някой би трябвало да задава разпоредбите. Дори да се демонополизира здравната каса, какъвто въпрос слага здравният министър, разпоредбите и контролът отново са в ръцете на институциите. Нуждата на страната в бранша в действителност обоснова цялата 2020 година и пандемията. Самото лекарско съсловие се радваше на бонусите за лекуване на пациенти с КОВИД, а лечебните заведения оцеляха след отлива на пациенти поради обезпечената база от 85% от лимита им от НЗОК. Най-интересното е, че против тази държавна интервенция в бранша пазарно насоченият доктор Кацаров не възрази, най-малко не и с дейности. Гласове против нея в действителност не се чуха. Така излиза, че пазарът в опазването на здравето е докъдето и както излиза сметката.

Пациентът става ли за диригент

Тезата, че в пазарния модел на опазването на здравето болният управлява нещата е мит. Няма по какъв начин това да се случи даже в най-развитите демокрации в света, тъй като пациентът е медицински необразован, т.е. той няма капацитета да направи осведомен избор за лекуването си, камо ли да го управлява. За тази цел или би трябвало да приключи медицина, или да има специалисти, които да управляват спазването на избрани правила. Темата за контрола на пациента у нас е още по-несъстоятелна предвид на изчезналата осведомителна система.

След такава промяна

Със занижаване на условията за отваряне на отделения и лаборатории, такива ще се нароят още повече в лечебните заведения и ще фрагментират в допълнение некомплексната грижа за пациентите, ще падне и качеството, и контрола. Премахнем ли и лимитите, най-силните лечебни заведения, с положителни позиции пред управляващите и съсловните организации на национално или районно равнище, без значение каква им е собствеността, ще могат да точат касата още по-свободно. И най-после – в случай че демонополизираме касата, всички ще би трябвало да плащаме още повече – един път за вноска, повторно за самото лекуване, тъй като публичният запас ще се разводни и при минимална интервенция от страна на страната в бранша, не е ясно къде в действителност ще отива. Да не приказваме, че някои от частните здравни фондове разполагат и със своя мрежа от лечебни заведения, търговци на едро с медикаменти и фармазаводи, което е добре пристигнало за още злоупотреби. Интересно е по какъв начин сходен здравен модел би подсигурил здравето и живота на хората в най-бедната страна в Европейски Съюз. Колко ли би била тогава смъртността! И тъй като сме в жанра на въпросите, който зададе здравният министър, един риторичен – ясно ли е, кого в действителност обслужва сходна промяна!