Болката от миналото, щастието в бъдещето - II
Всъщност. Аз ли съм тази, през чийто светоглед желаете да се отървете от нещастието, аз ли съм тази, която ще ви даде искра, не. Искрата е във вас, вие сте щастието. И всичко евентуално е несъгласие.
Миналото - да, то ни пречи, ние би трябвало да го осъзнаваме в този момент, още преди да е минало. Но какво сме тогава? Роботи? Преднамерени, че сегашното ще бъде минало и не можем да го изживеем, тъй като то ще си отиде. Безвъзвратно и без диря? Настоящето не може да се мисли, единствено да се усеща, то не е " Не ", единствено " Да ". Нека се отървем от предишното, само че не и от хубавите мемоари.
Бъдещето - страхът, да не би вярата ни в любовта и щастието да е единствено проекция на съзнанието, ще ни направи единствено плебеи на този боязън, на тази заблуда. Защото мислиш ли, че нещо евентуално не е правилно, то в действителност няма да бъде правилно. А има късмет да е такова. Има възможност да е истина. Но ние ще го убием в зародиш, с мислите си, че то е единствено нереалност. Предубедено и умиращо е тогава. Аз не желая да имам вяра, че е такова. Не и преди да се роди. Нека осъзнаем природата в себе си, дано почувстваме себе си, без обремененост, без модели, без боязън.
Най-истински можем да живеем в действителност в този момент, в сегашното, тъкмо такива каквито сме, без предумишленост, без мисли за това, че някой е подобен какъвто не е, без клопките на съзнанието, че всеки прави нещо с изгода. Да, има такива хора, користни. Но какъв брой други, същински и неподправени ще пропуснем поради клопката на мозъка, че има някой, който е различен?
И най-после за Любовта - тъй като тя върти света ни, тя е същинския смисъл, а преди този момент не споделих нищо за нея.
Тя е мъчно нещо и даже да я срещнем постоянно ще се откри нещо, което да я накара да се усъмни, че е същинска. Защото я мислим, а не я усещаме с непорочност /вибрационната такава/, с която живее, в нас и хората до нас. Смесваме я с всевъзможни други шумове, до момента в който се опияним от тях и изчезне.
Защото търсим нещо в мислите си, без да я съзерцаваме, Любовта. Готови сме да я загубим, с цел да стартираме да мислим за нея, освен това с условности, със боязън. Готови сме да не я забележим, тъй като може да ни нарани и да ни накара да не бъдем себе си. Да обърне нашия свят. Любовта може да ни накара да бъдем единствено себе си. Ако й позволим. Само и само.
Не че има неприятно в мислите. Но да чувстваш, може би е великия смисъл на всичко. Казвам може би, не тъй като не съм сигурна, а тъй като няма нищо извънредно в този свят, което да е чистата истина. Любовта е освен в нас, а и в другия човек. Само, когато дадеш себе си, можеш да бъдеш цяло. Само, когато чашата се изпразни, може да се изпълни още веднъж.
За нас дамите е елементарно да усещаме, тъй като по този начин сме основани и не е нужно да бягаме от нашето Аз. Дори и да страдаме, даже да сме нещастни, ние постоянно ще намерим път към щастието. Просто тъй като това сме ние, щастието, съзиданието, животът. Извор на същинска сила и обич, който би трябвало да забележим.
Минало, Настояще, Бъдеще, Любов - това е Баланс, това е Щастие.
Всичко, което споделих и тук е заблуда, истината е единствено и само в теб. Сигурно ще си опонира. Но въпреки всичко... Намери я. Събуди се.
Продължава:
Болката от предишното, щастието в бъдещето
Миналото - да, то ни пречи, ние би трябвало да го осъзнаваме в този момент, още преди да е минало. Но какво сме тогава? Роботи? Преднамерени, че сегашното ще бъде минало и не можем да го изживеем, тъй като то ще си отиде. Безвъзвратно и без диря? Настоящето не може да се мисли, единствено да се усеща, то не е " Не ", единствено " Да ". Нека се отървем от предишното, само че не и от хубавите мемоари.
Бъдещето - страхът, да не би вярата ни в любовта и щастието да е единствено проекция на съзнанието, ще ни направи единствено плебеи на този боязън, на тази заблуда. Защото мислиш ли, че нещо евентуално не е правилно, то в действителност няма да бъде правилно. А има късмет да е такова. Има възможност да е истина. Но ние ще го убием в зародиш, с мислите си, че то е единствено нереалност. Предубедено и умиращо е тогава. Аз не желая да имам вяра, че е такова. Не и преди да се роди. Нека осъзнаем природата в себе си, дано почувстваме себе си, без обремененост, без модели, без боязън.
Най-истински можем да живеем в действителност в този момент, в сегашното, тъкмо такива каквито сме, без предумишленост, без мисли за това, че някой е подобен какъвто не е, без клопките на съзнанието, че всеки прави нещо с изгода. Да, има такива хора, користни. Но какъв брой други, същински и неподправени ще пропуснем поради клопката на мозъка, че има някой, който е различен?
И най-после за Любовта - тъй като тя върти света ни, тя е същинския смисъл, а преди този момент не споделих нищо за нея.
Тя е мъчно нещо и даже да я срещнем постоянно ще се откри нещо, което да я накара да се усъмни, че е същинска. Защото я мислим, а не я усещаме с непорочност /вибрационната такава/, с която живее, в нас и хората до нас. Смесваме я с всевъзможни други шумове, до момента в който се опияним от тях и изчезне.
Защото търсим нещо в мислите си, без да я съзерцаваме, Любовта. Готови сме да я загубим, с цел да стартираме да мислим за нея, освен това с условности, със боязън. Готови сме да не я забележим, тъй като може да ни нарани и да ни накара да не бъдем себе си. Да обърне нашия свят. Любовта може да ни накара да бъдем единствено себе си. Ако й позволим. Само и само.
Не че има неприятно в мислите. Но да чувстваш, може би е великия смисъл на всичко. Казвам може би, не тъй като не съм сигурна, а тъй като няма нищо извънредно в този свят, което да е чистата истина. Любовта е освен в нас, а и в другия човек. Само, когато дадеш себе си, можеш да бъдеш цяло. Само, когато чашата се изпразни, може да се изпълни още веднъж.
За нас дамите е елементарно да усещаме, тъй като по този начин сме основани и не е нужно да бягаме от нашето Аз. Дори и да страдаме, даже да сме нещастни, ние постоянно ще намерим път към щастието. Просто тъй като това сме ние, щастието, съзиданието, животът. Извор на същинска сила и обич, който би трябвало да забележим.
Минало, Настояще, Бъдеще, Любов - това е Баланс, това е Щастие.
Всичко, което споделих и тук е заблуда, истината е единствено и само в теб. Сигурно ще си опонира. Но въпреки всичко... Намери я. Събуди се.
Продължава:
Болката от предишното, щастието в бъдещето Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ