Времето, в което живеем, толерира по особен начин експлоатацията на

Времето, в което живеем, толерира по необикновен метод употребата на себе си, както толерира търсенето на бързи решения, невъзможността човек да си даде време да намерения, да изчака, да помечтае. Това сподели доктор Велислава Донкина – клиничен психолог и лекар по логика на психиката, в предаването " Денят на фокус “ на " Фокус “.  

Тя разяснява, че термини като " стрес “, " бърнаут “, " паник офанзиви “ напоследък са добили необятна известност. " Сякаш те се трансфораха в един много елементарно различим признак, който ние можем да идентифицираме с чувството, че не се усещаме добре, не сме щастливи, че мястото, на което работим, не ни удовлетворява. Човек, без да желае, още повече се отдалечава от себе си и подхранва тази неспособност да си дава сметка какво претърпява неговото тяло и неговият прочувствен свят и това ни кара да бъдем още по-изгубени. Ние считаме, че развиваме себе си и влагаме, че поставяме старания, които са здравословни, хвърляме в действителност доста сили в това да се превърнем в нещо, което си представяме, че би трябвало да бъдем или че другите чакат от нас, без същински да се замисляме върху това какво значи това за мен, в действителност ли е толкоз значимо, по какъв начин се усещам с това нещо “, изясни експертът. 

По думите й доста постоянно хората се опасяват да създадат смяна и избират да останат на място, което е токсично за тях. " Това е един абсурден феномен, който е доста проучен в логиката на психиката – че в действителност ние имаме доста повече проблем с това да бъдем щастливи, да се усещаме добре и да бъдем сполучливи, в сравнение с бихме предположили на първо четене с противоположното “, разяснява доктор Донкина. 

Първата крачка към смяната е да стартираме да обръщаме повече внимание на себе си, съобщи тя. " Това значи да се опитваме да имаме връзка със самите себе си, да обръщаме внимание на това какво усещаме. Ако се усещаме изтощени, раздразнителни, агресираме по отношение на близки хора, не желаеме да се виждаме с никого, тъжни сме, тогава може би първо да си позволим да го открием това нещо. След това идва въпросът " Откъде идва това, за какво се случва, за какво ме кара да се случва това? “. Мисля, че това е извънредно значими и в действителност може да усъвършенства качеството ни на живот, на връзки, здравния ни статус, изясни доктор Донкина.