Дори и в най-разбитите сърца, може да разцъфти любов
„ Времето лекува всички рани. “
Хубава мисъл, единствено дето не е вярна!
Вятърът шепне през стъклата на моя дом, само че не носи разтуха. Слънцето гали лицето ми, само че не стопля душата ми. Времето тече, като че ли непреклонно, отмивайки дните, само че като че ли не допира раните в сърцето ми.
Казват, че времето лекува. Че с всяко минало утро болката ще се отдръпва, а спомените ще избледняват. Но аз не съм съгласна. Някои рани са прекомерно дълбоки, с цел да бъдат заличени от пясъка на времето.
Всеки ден е битка. Борба да се подвигна от леглото, да се изправя пред огледалото, да погледна света, като че ли не е рухнал под краката ми. Борба да се преструвам, че съм мощна, че съм преодоляла, че съм подготвена да продължа напред.
Но нощта идва и маската пада. Сълзи бликват по бузите ми, а възглавницата попива риданията ми. Спомените се връщат, живи и остри като болежка.
Времето може да заличава белезите по тялото, само че не може да изтрие това, което е останало в душата. Някои рани са прекомерно дълбоки, с цел да бъдат излекувани единствено от времето.
Трябва ни освен това. Трябва ни съчувствие. Трябва ни схващане. Трябва ни обич, която да ни обгърне и да погали раните.
Може би времето не лекува всички рани, само че може да ни научи по какъв начин да живеем с тях. Може да ни научи по какъв начин да носим болката си с достолепие и мощ.
Може да ни научи, че даже и в най-тъмните моменти, има вяра. И че даже и в най-разбитите сърца, може да разцъфти обич.
Времето може да не лекува всички рани, само че може да ни научи по какъв начин да танцуваме с белезите си.
създател: Катерина Петрова
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Ти заслужаваш обич и ще я получиш
