Да отгледаш бебе - преди век и сега - I
Времената се менят, модите – също. Изумително е, по какъв начин методите и разбиранията в развъждането на бебето – нещо, което дамите вършат от хилядолетия, също се трансформират.
Отделни персони, медицински лица – доктор Спок, доктор Сиърс, известни специалисти по кърмене като доктор Джак Нюман, именити акушерки, като Мери Шварц, също оформят образа на родителството през годините. Интересно е по какъв начин в последните 5-6 години се постановат нови трендове, може би за някои родители не толкоз нови, които обръщат познатото до момента.
Основни точки на родителството – бременност, раждане, обгрижване, хранене, образование – с които са отгледани цели генерации, се преразглеждат, подлагат се на инспекция, проучвания, раждат се нови тези, които минават от своя страна през инспекция. У нас, въпреки и относително изостанала от международните трендове страна, те също си проправят път, страхливо и несигурно, в множеството случаи посредством блогове, конгреси и обществените мрежи.
Но може би не е нужно да се взираме в трендове от Запада, а да хвърлим взор единствено столетие обратно, у нас, в България.
Какво е означавало да си бременна жена и бъдеща майка преди век в България? Зависи от поредността като снаха, да речем, само че бременната не се е употребила с изключително почитание, повече от другите млади дами в фамилията. Снахи е имало доста, деца – също. Смъртността е била висока и при двете. Никой не е се отнасял по- особено с една бременна жена, тя е водела нормалния си живот на стопанка, брачна половинка, майка и даже служащ наред с всички останали. Ходела е на полето, в градината и никой не се вторачвал в болежките и, утринното гадене, сънливостта и каквото там я вълнува една бременна.
Как е през днешния ден? Днес се вкарва теорията за една дейна бременна, която води нормалния си живот на стопанка, работеща жена, брачна половинка. Тя се движи, спортува, не се счита за специфична и не го натрапва на останалите. Бременността не е заболяване, а интервал от живота, който идва, претърпява се и отминава.
Как е раждала дамата преди? В деня, когато настава раждането, никой не схваща за това. Няма обезпокоени бащи, родственици под строй при родилката, няма висене в чакалнята. Жената е усещала контракции, само че е продължавала деня си, както нормално. И полска работа да е имало в този интервал, тя е била там, един до друг с всички. По- възрастните дами, незабавно са разбирали, само че с нищо не показвали, че дамата или пък нейното бебе заслужават по- изключително внимание. Ако е оставала въпреки всичко у дома, шетала е, гледала е по- огромните деца, приготвяла бебешките неща – кърпи, пелени, червен конец. Не е имала самочувствието да бъде считана за освен това от останалите дами. Раждането е започвало действително сега на напъните и в случай че всичко е било наред, завършвало малко и без особени страсти. Животът продължавал.
Как е през днешния ден? Днес се развива теорията и практиката на дейното, естествено раждане. След дълги години на една пасивна роля, която лекарското съсловие вменявало на родилките, от няколко години приказваме за една самобитна гражданска война, която акушер- гинеколозите и акушерките още не могат да „ смелят ”. Все още родилката се възприема като болна, на ръба на умственото замъгление, без право на глас и позиция. Раждането оформя визия за нещо извънредно мъчително, ужасно, въпреки това упойките и секциото по избор са на едно „ желая ” разстояние. Повечето родилки намерено се манипулират, употребявайки лабилното им психологично и физическо положение. Информираното единодушие е чиста условност, постоянно „ в името на бебето и майката ” се правят интервенции, които единствено улесняват работата на екипите, пестят им време и „ непотребен риск ”. За да родят „ обикновено ”, дамите рискуват да си навлекат най- към този момент гнева и враждебността нацяло поделение, и то в този сюблимен миг. Но неотдавна, въпреки и постепенно, и у нас се оборудват зали за естествено раждане, раждане във вода, специфични улесняващи раждането похвати като топки за родилки, музика, ароматерапия, наличие на цеви. Информираността е нужда, налице са повече частни клиники и различни решения. По отношение на раждането има толкоз доста да се желае. Парадокс е, че преди столетие у нас дамите са раждали естествено, а в този момент това “естествено ” е нежна победа в титанична битка със закостенели специалисти и престижи.Продължава:
Да отгледаш бебе - преди век и в този момент - II
Отделни персони, медицински лица – доктор Спок, доктор Сиърс, известни специалисти по кърмене като доктор Джак Нюман, именити акушерки, като Мери Шварц, също оформят образа на родителството през годините. Интересно е по какъв начин в последните 5-6 години се постановат нови трендове, може би за някои родители не толкоз нови, които обръщат познатото до момента.
Основни точки на родителството – бременност, раждане, обгрижване, хранене, образование – с които са отгледани цели генерации, се преразглеждат, подлагат се на инспекция, проучвания, раждат се нови тези, които минават от своя страна през инспекция. У нас, въпреки и относително изостанала от международните трендове страна, те също си проправят път, страхливо и несигурно, в множеството случаи посредством блогове, конгреси и обществените мрежи.
Но може би не е нужно да се взираме в трендове от Запада, а да хвърлим взор единствено столетие обратно, у нас, в България.
Какво е означавало да си бременна жена и бъдеща майка преди век в България? Зависи от поредността като снаха, да речем, само че бременната не се е употребила с изключително почитание, повече от другите млади дами в фамилията. Снахи е имало доста, деца – също. Смъртността е била висока и при двете. Никой не е се отнасял по- особено с една бременна жена, тя е водела нормалния си живот на стопанка, брачна половинка, майка и даже служащ наред с всички останали. Ходела е на полето, в градината и никой не се вторачвал в болежките и, утринното гадене, сънливостта и каквото там я вълнува една бременна.
Как е през днешния ден? Днес се вкарва теорията за една дейна бременна, която води нормалния си живот на стопанка, работеща жена, брачна половинка. Тя се движи, спортува, не се счита за специфична и не го натрапва на останалите. Бременността не е заболяване, а интервал от живота, който идва, претърпява се и отминава.
Как е раждала дамата преди? В деня, когато настава раждането, никой не схваща за това. Няма обезпокоени бащи, родственици под строй при родилката, няма висене в чакалнята. Жената е усещала контракции, само че е продължавала деня си, както нормално. И полска работа да е имало в този интервал, тя е била там, един до друг с всички. По- възрастните дами, незабавно са разбирали, само че с нищо не показвали, че дамата или пък нейното бебе заслужават по- изключително внимание. Ако е оставала въпреки всичко у дома, шетала е, гледала е по- огромните деца, приготвяла бебешките неща – кърпи, пелени, червен конец. Не е имала самочувствието да бъде считана за освен това от останалите дами. Раждането е започвало действително сега на напъните и в случай че всичко е било наред, завършвало малко и без особени страсти. Животът продължавал.
Как е през днешния ден? Днес се развива теорията и практиката на дейното, естествено раждане. След дълги години на една пасивна роля, която лекарското съсловие вменявало на родилките, от няколко години приказваме за една самобитна гражданска война, която акушер- гинеколозите и акушерките още не могат да „ смелят ”. Все още родилката се възприема като болна, на ръба на умственото замъгление, без право на глас и позиция. Раждането оформя визия за нещо извънредно мъчително, ужасно, въпреки това упойките и секциото по избор са на едно „ желая ” разстояние. Повечето родилки намерено се манипулират, употребявайки лабилното им психологично и физическо положение. Информираното единодушие е чиста условност, постоянно „ в името на бебето и майката ” се правят интервенции, които единствено улесняват работата на екипите, пестят им време и „ непотребен риск ”. За да родят „ обикновено ”, дамите рискуват да си навлекат най- към този момент гнева и враждебността нацяло поделение, и то в този сюблимен миг. Но неотдавна, въпреки и постепенно, и у нас се оборудват зали за естествено раждане, раждане във вода, специфични улесняващи раждането похвати като топки за родилки, музика, ароматерапия, наличие на цеви. Информираността е нужда, налице са повече частни клиники и различни решения. По отношение на раждането има толкоз доста да се желае. Парадокс е, че преди столетие у нас дамите са раждали естествено, а в този момент това “естествено ” е нежна победа в титанична битка със закостенели специалисти и престижи.Продължава:
Да отгледаш бебе - преди век и в този момент - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ