Да възпитаваме децата в православните ценности
Времената са сложни, само че знаем, че силата Божия в отпадналост се демонстрира Изпитанията би трябвало да прекосяваме с самообладание, споделя Константийският свещеник Михаил
На 8 ноември Българската православна черква празнува празника Събор на свети архангел Михаил. По този мотив беседваме с един от имениците - Константийския свещеник Михаил, викарий на Ловчанския митрополит и свещеник на Чекотинския манастир " Св. архангел Михаил ". Трудно ли е духовното служение в размирно време, по какъв начин да възпитаваме децата, какви са полезностите през днешния ден и за какво е значимо духовното бодърстване, споделя свещеник Михаил пред " Стандарт ".
-->
- Ваше Преосвещенство, на 8 ноември Българската православна черква празнува празника " Събор на светите Архангели ". Разкажете повече за самия празник - какво в действителност честваме на 8 ноември?
- На 8 ноември честваме празника, наименуван Събор на св. архангел Михаил и на всички небесни сили. Св. архангел Михаил е първия всред архангелите, един от ангелите, които са най-близки до Бога в Царството Небесно. За него знаем, че от еврейски името му значи " Кой е като Бога ". Като страж на Небесното царство и архистратиг той е бил този, който е изгонил архангела Деница от Небесното царство с думите: " Кой е този, който е като Бог ". Архангел Михаил е бранител на еврейския жанр в старозаветно време. За архангелите знаем, че са седем, а ангелските чинове са девет. Те се разделят на три типа йерархии, като архангел Михаил, който е и патронът на празника на 8 ноември, е от на-високия чин, който е най-близо до Бога.
- Чекотинският манастир, на който Вие сте свещеник, също носи името на св. архангел Михаил и на 8 ноември отбелязва храмов празник. През последните години в него се видя огромен напредък в строителството, в реставрацията на храма. Докъде достигнахте в обогатяването на обителта и нейното възобновяване?
- През 2006 година, когато пристигнах в светата обител, тя беше в тежко положение, тъй като пет години е била съвсем изоставена. Имало е един човек, който е бил нещо като защита в манастира, а положението на храма беше също неприятно. Иконите и иконостасът бяха плесенясали. Под църквата се бяха опитвали да копаят иманяри, а покривът на жилищните здания и параклиса беше злепоставен. Нямаше вода, имаше насъбрани сметки за ток, за телефон. С Божията помощ и с доста хора, които са помагали, както със средства, по този начин и с труд и със своите познания като експерти,
ремонтирахме както църквата и покрива, по този начин и манастирските здания
През 2020 година довършихме огромната столова, която е била стартирана преди доста години, само че по този начин и не е била довършена. Занимавахме се и с деца, които посещаваха манастира. Подпомагахме учители, които да преподават вероучение в учебните заведения и детските градини. Слава на Бога, към този момент сме двама монаси, имаме един послушник. Очакваме още един скоро да пристигна в манастира, който има предпочитание за монашество, само че за това има време и Бог ще покаже.
- Вие носите името на св. архангел Михаил и на този празник отбелязвате и своя имен ден. За какво най-често се молите на св. архангел Михаил? Коя е Вашата молитва към ангелите?
- Винаги съм се молил на св. архангел Михаил да ми даде сили, с цел да мога да понеса това служение, което е прекалено много за моите благоприятни условия. Молил съм се да съумея да удържа всичко до край, както е написано в Свещеното Писание: " Който претърпи до край, ще бъде избавен ". Това постоянно ми е давало вяра и съм се молил да ме укрепява и тия индивиди, които са дружно с мен в манастира, да мога да ги запазя, тъй като е доста мъчно. Необходимо е човек да има доста гении, с цел да успее в тези сложни времена, тъй като няма задоволително хора, на които да се опреш и би трябвало да имаш всевъзможни знания за доста действия, които да ти оказват помощ, както и доста положителни другари. За св. архангел Михаил, най-малко за няколко случая мога да кажа, че съм чувствал неговото наличие и неговата молитвена поддръжка и съм виждал след това и навреме чудесата, осъществени от него.
- Вие казвате, че живеем в мъчително, мъчно време за всички ни. Това е време на тествания. Виждаме, че от година на година те стават все по-сложни и като обстановка вътре в страната, и извън. Какво е нужно на нас като християни, с цел да преживеем тези компликации, тъй че да съхраним себе си и духовния си живот?
- Безусловно би трябвало да имаме доста мощна религия, тъй като това е основата. Трябва да имаме самообладание, с цел да могат да се случат нещата във времето. Ако имаме задоволително самообладание, бихме могли да достигнем и до смирението.
Това може да ни даде да ни отвори вратата към любовта
Ако успеем да достигнем до там, то тогава за нас няма нищо ужасно. Но в тези времена е мъчно човек да се възпита, да бъде толерантен, да има мощна религия, виждайки огромните отстъпления отвред. Трудно е, когато не си видял, както е написано, да повярваш. Лесно е, в случай че до нас има огромни светии и имаме техния път и героизъм, който е директно до нас. Друго е да виждаме към нас отпадания, недостатъци. Да виждаме немощи и ние в това време да бъдем мощни. Това е. Трудни времена са, само че знаем, че силата на Бога в отпадналост се демонстрира. Разчитаме на това, че Господ ще бъде милосърден към нас и дълготърпелив и ще ни даде опция във времето, в което сме, да можем да реализираме своето избавление.
- По отношение на възпитанието. В края на октомври тази година Вие имахте посещаване в манастира на възпитаници на епархийското учебно заведение на Ловчанска митрополия " Св. Седмочисленици ". В Ловчаска епархия полагате доста старания в това да възпитавате духовно подрастващите. И тук идва въпросът, който регулярно се повдига в обществото ни - за въвеждането на предмета " Вероучение " като наложително избираем. Според Вас това би ли дало опция поколенията, които идват и занапред ще дойдат, да се закърмят с устоите и традициите на вярата? А тестванията, които ще ги връхлетят, да могат да ги понесат по един нравствен метод, а не да изпадат в депресивни и тежки положения, на каквито сме очевидци в този момент.
- Ще ви дам един образец. Бях в един град на 31 октомври, когато се отбелязваше така наречен Хелоуин - някакъв американски празник. Имаше деца, които се бяха създали да наподобяват като скелети. Плашещи физиономии имаха. Това мен много ме натъжи, тъй като ние нямаме такива обичаи. Нямаме нищо такова. Това прониква в нас, в нашето общество. Защо не могат да обхванат положителните нрави и обичаи на времето, които са на Православната черква? А проникват
ето такива практики, които са демонични и граничат с някакви демонски ритуали
Това нещо много ме обърка, само че малко по-късно видях тия деца, очевидно нещо не им беше харесало. Явно, че се бяха почувствали недобре и се бяха демаскирали и имаха красиви лица. На първо време ние би трябвало да възпитаме децата на нашите си полезности. Те, когато пораснат, със своята свободна воля могат да решат по какъв начин да постъпват, само че в случай че в тях е заложен верният път, то може да се чака, че в годините нататък, когато към този момент са пълнолетни, ще могат, със своята свободна воля, да решат по какъв начин да живеят, по какъв начин да постъпват и от тях може да се чакат положителни плодове. Ако ние не сме посели нищо, тогава какво можем да чакаме? Или както е написано и на друго място - " който сее вятър, ще пожъне стихия ". Ако ние нищо не посеем, в случай че положителните нищо не вършат, то злото не спи, работи непрекъснато и скрупульозно.
Нашата епархия се старае да работи в интерес на децата
Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил доста прави за Ловеч, за епархията. Ние, несъмнено, виждайки положителния образец, гледаме да му подражаваме доколкото са опциите ни. Разбира се, с Божията помощ.
- Вие към този момент една година сте свещеник на Българската православна черква. През септември 2021 година бяхте ръкоположен в епископски ранг. Трудно ли е епископското служение в едно такова размирно време? Знаем, че епископът е на първо място нравствен надзирател над повереното му духовно паство. В случая вие като викарен свещеник на Ловчанския митрополит. Но мъчно ли е за един свещеник времето през днешния ден, което можем да определим като комплицирано?
- Да, мъчно е. Мога обаче с чисто сърце да кажа, че моят нравствен ментор - митрополит Гавриил, доста ме пази и служението, което имам сега, не е чак толкоз тежко за моите благоприятни условия. Имам компликации, само че те са свързани с неща, с които съумявам да се оправя. Благодаря на Бога за това, че дядо Гавриил с огромни сили и огромен кураж е на всички нас като един справочник.
На 8 ноември Българската православна черква празнува празника Събор на свети архангел Михаил. По този мотив беседваме с един от имениците - Константийския свещеник Михаил, викарий на Ловчанския митрополит и свещеник на Чекотинския манастир " Св. архангел Михаил ". Трудно ли е духовното служение в размирно време, по какъв начин да възпитаваме децата, какви са полезностите през днешния ден и за какво е значимо духовното бодърстване, споделя свещеник Михаил пред " Стандарт ".
-->
- Ваше Преосвещенство, на 8 ноември Българската православна черква празнува празника " Събор на светите Архангели ". Разкажете повече за самия празник - какво в действителност честваме на 8 ноември?
- На 8 ноември честваме празника, наименуван Събор на св. архангел Михаил и на всички небесни сили. Св. архангел Михаил е първия всред архангелите, един от ангелите, които са най-близки до Бога в Царството Небесно. За него знаем, че от еврейски името му значи " Кой е като Бога ". Като страж на Небесното царство и архистратиг той е бил този, който е изгонил архангела Деница от Небесното царство с думите: " Кой е този, който е като Бог ". Архангел Михаил е бранител на еврейския жанр в старозаветно време. За архангелите знаем, че са седем, а ангелските чинове са девет. Те се разделят на три типа йерархии, като архангел Михаил, който е и патронът на празника на 8 ноември, е от на-високия чин, който е най-близо до Бога.
- Чекотинският манастир, на който Вие сте свещеник, също носи името на св. архангел Михаил и на 8 ноември отбелязва храмов празник. През последните години в него се видя огромен напредък в строителството, в реставрацията на храма. Докъде достигнахте в обогатяването на обителта и нейното възобновяване? - През 2006 година, когато пристигнах в светата обител, тя беше в тежко положение, тъй като пет години е била съвсем изоставена. Имало е един човек, който е бил нещо като защита в манастира, а положението на храма беше също неприятно. Иконите и иконостасът бяха плесенясали. Под църквата се бяха опитвали да копаят иманяри, а покривът на жилищните здания и параклиса беше злепоставен. Нямаше вода, имаше насъбрани сметки за ток, за телефон. С Божията помощ и с доста хора, които са помагали, както със средства, по този начин и с труд и със своите познания като експерти,
ремонтирахме както църквата и покрива, по този начин и манастирските здания
През 2020 година довършихме огромната столова, която е била стартирана преди доста години, само че по този начин и не е била довършена. Занимавахме се и с деца, които посещаваха манастира. Подпомагахме учители, които да преподават вероучение в учебните заведения и детските градини. Слава на Бога, към този момент сме двама монаси, имаме един послушник. Очакваме още един скоро да пристигна в манастира, който има предпочитание за монашество, само че за това има време и Бог ще покаже.
- Вие носите името на св. архангел Михаил и на този празник отбелязвате и своя имен ден. За какво най-често се молите на св. архангел Михаил? Коя е Вашата молитва към ангелите?
- Винаги съм се молил на св. архангел Михаил да ми даде сили, с цел да мога да понеса това служение, което е прекалено много за моите благоприятни условия. Молил съм се да съумея да удържа всичко до край, както е написано в Свещеното Писание: " Който претърпи до край, ще бъде избавен ". Това постоянно ми е давало вяра и съм се молил да ме укрепява и тия индивиди, които са дружно с мен в манастира, да мога да ги запазя, тъй като е доста мъчно. Необходимо е човек да има доста гении, с цел да успее в тези сложни времена, тъй като няма задоволително хора, на които да се опреш и би трябвало да имаш всевъзможни знания за доста действия, които да ти оказват помощ, както и доста положителни другари. За св. архангел Михаил, най-малко за няколко случая мога да кажа, че съм чувствал неговото наличие и неговата молитвена поддръжка и съм виждал след това и навреме чудесата, осъществени от него.
- Вие казвате, че живеем в мъчително, мъчно време за всички ни. Това е време на тествания. Виждаме, че от година на година те стават все по-сложни и като обстановка вътре в страната, и извън. Какво е нужно на нас като християни, с цел да преживеем тези компликации, тъй че да съхраним себе си и духовния си живот?
- Безусловно би трябвало да имаме доста мощна религия, тъй като това е основата. Трябва да имаме самообладание, с цел да могат да се случат нещата във времето. Ако имаме задоволително самообладание, бихме могли да достигнем и до смирението.
Това може да ни даде да ни отвори вратата към любовта
Ако успеем да достигнем до там, то тогава за нас няма нищо ужасно. Но в тези времена е мъчно човек да се възпита, да бъде толерантен, да има мощна религия, виждайки огромните отстъпления отвред. Трудно е, когато не си видял, както е написано, да повярваш. Лесно е, в случай че до нас има огромни светии и имаме техния път и героизъм, който е директно до нас. Друго е да виждаме към нас отпадания, недостатъци. Да виждаме немощи и ние в това време да бъдем мощни. Това е. Трудни времена са, само че знаем, че силата на Бога в отпадналост се демонстрира. Разчитаме на това, че Господ ще бъде милосърден към нас и дълготърпелив и ще ни даде опция във времето, в което сме, да можем да реализираме своето избавление.
- По отношение на възпитанието. В края на октомври тази година Вие имахте посещаване в манастира на възпитаници на епархийското учебно заведение на Ловчанска митрополия " Св. Седмочисленици ". В Ловчаска епархия полагате доста старания в това да възпитавате духовно подрастващите. И тук идва въпросът, който регулярно се повдига в обществото ни - за въвеждането на предмета " Вероучение " като наложително избираем. Според Вас това би ли дало опция поколенията, които идват и занапред ще дойдат, да се закърмят с устоите и традициите на вярата? А тестванията, които ще ги връхлетят, да могат да ги понесат по един нравствен метод, а не да изпадат в депресивни и тежки положения, на каквито сме очевидци в този момент.
- Ще ви дам един образец. Бях в един град на 31 октомври, когато се отбелязваше така наречен Хелоуин - някакъв американски празник. Имаше деца, които се бяха създали да наподобяват като скелети. Плашещи физиономии имаха. Това мен много ме натъжи, тъй като ние нямаме такива обичаи. Нямаме нищо такова. Това прониква в нас, в нашето общество. Защо не могат да обхванат положителните нрави и обичаи на времето, които са на Православната черква? А проникват
ето такива практики, които са демонични и граничат с някакви демонски ритуали
Това нещо много ме обърка, само че малко по-късно видях тия деца, очевидно нещо не им беше харесало. Явно, че се бяха почувствали недобре и се бяха демаскирали и имаха красиви лица. На първо време ние би трябвало да възпитаме децата на нашите си полезности. Те, когато пораснат, със своята свободна воля могат да решат по какъв начин да постъпват, само че в случай че в тях е заложен верният път, то може да се чака, че в годините нататък, когато към този момент са пълнолетни, ще могат, със своята свободна воля, да решат по какъв начин да живеят, по какъв начин да постъпват и от тях може да се чакат положителни плодове. Ако ние не сме посели нищо, тогава какво можем да чакаме? Или както е написано и на друго място - " който сее вятър, ще пожъне стихия ". Ако ние нищо не посеем, в случай че положителните нищо не вършат, то злото не спи, работи непрекъснато и скрупульозно.
Нашата епархия се старае да работи в интерес на децата
Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил доста прави за Ловеч, за епархията. Ние, несъмнено, виждайки положителния образец, гледаме да му подражаваме доколкото са опциите ни. Разбира се, с Божията помощ.
- Вие към този момент една година сте свещеник на Българската православна черква. През септември 2021 година бяхте ръкоположен в епископски ранг. Трудно ли е епископското служение в едно такова размирно време? Знаем, че епископът е на първо място нравствен надзирател над повереното му духовно паство. В случая вие като викарен свещеник на Ловчанския митрополит. Но мъчно ли е за един свещеник времето през днешния ден, което можем да определим като комплицирано?
- Да, мъчно е. Мога обаче с чисто сърце да кажа, че моят нравствен ментор - митрополит Гавриил, доста ме пази и служението, което имам сега, не е чак толкоз тежко за моите благоприятни условия. Имам компликации, само че те са свързани с неща, с които съумявам да се оправя. Благодаря на Бога за това, че дядо Гавриил с огромни сили и огромен кураж е на всички нас като един справочник.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ