Време е да оценим до колко политиките отговарят на нуждите

Време е да оценим до какъв брой политиките дават отговор на потребностите на младите, споделя Мирослав Цеков, ръководител на Националния юношески конгрес
 

- До до какъв брой е допустима реализацията на младежите у нас? Какви са вероятностите пред един младеж?

- Твърде изкушаващо е да оценяваме вероятността пред младежите единствено с опциите за професионална реализация и прекомерно постоянно, когато се опитваме да разбираем проблемите на младежите или желанието и нежеланието им да останат в България, ограничаваме полемиката единствено до провокациите пред тях в границите на пазара на труда и до избрана степен в областта на образованието. Според мен вероятностите пред развиването на един младеж в страната следва да се преглеждат в целокупност и по-точно - да се вгледаме в средата, в която младежите се развиват не просто като експерти, а като човеци и жители. Именно поради това е належащо по-често да си приказваме за младежка политика (или както Законът за младежта я показва - държавната политика за младежта). Тя е средството, с което страната следва да работи поредно за социализацията на младежите и сполучливото им включване в обществото и да обезпечи среда за разрастване на техния цялостен капацитет.

- Кога реализацията в професионалната сфера се дефинира за сполучлива?

- На този въпрос мъчно мога да отговоря еднопосочно. Успешната реализация на един младеж зависи от доста субективни и справедливи фактори, само че съгласно мен най-важното е да си даваме сметка за спецификите на средата, в която младежите се развиват професионално. България е от страните с максимален контрастност сред действителностите (най-вече на локално ниво), в които израстват и се развиват младежите. Има доста огромна отдалеченост сред опциите в 3-те или 5-те най-големи града в страната, дребните обитаеми места, както и сред районите с по-бавен ритъм на икономическо развиване. От този местен или районен подтекст зависи дали младежът търси чисто финансова сигурност или се стреми към кариерна вероятност, с ангажимента, че последното се схваща друго и самостоятелно от всеки младеж. Със сигурност чувството за триумф в кариерата зависи и от равнището на осведоменост на младежа, и това до какъв брой той познава опциите отвън своя местен подтекст.

Според данните на изледване на Делойт Централна Европа на тематика " Първи стъпки на пазара на труда " от 2021 година, за 80% от младежите в България главен мотивационен фактор на работното място е опцията за научаване на нещо ново и придобиването на експертен опит. То е доста по-важно за младежите от вероятността за покачване на заплатата да вземем за пример (42% съгласно проучването). С други думи, сполучливата реализация стартира да се преглежда надалеч освен в цифровите и измерения.

- В кои браншове би трябвало повече да се работи, с цел да може младежите да предпочетат да се развиват и да останат в страната?

- Преди да приказваме за съответни браншове, бих желал да създадем една стъпка обратно. Според мен главното предизвикателство пред страната е да убеди младежите, че има предпочитание да чуе проблемите им и че ще постави нужните старания да търси решения дружно с тях. Това няма по какъв начин да се получи през ситуационни секторни интервенции в региона на заетостта, образованието или съответни обществени политики. Трябва да поставим напъните за реализиране на координирана и поредна политика за младежите, която да се възнамерява, реализира, а след това и прави оценка с дейното им присъединяване. За страдание сега сме доста надалеч от осъщесвяването на сходна политика, макар че в избрани ресори съществуват положителни образци и практики.

- Проблем ли е към момента така наречен приключване на мозъци?

- В последните 1-2 година следим първи проблясъци и на противоположната наклонност - за връщането на младежи с опит и експертиза от чужбина в България. Бих насочил вниманието към различен проблем - увеличаващото се съмнение към институциите и в този смисъл към главните въплъщения на демокрацията и все по-засилващата се незаинтересованост по отношение на обществено- политическите процеси. Изтичането на мозъци несъмнено е проблем, само че е реалност, че младежите, които остават в страната, не демонстрират интерес към съществени заобикалящи ги процеси, което проличава по ниските проценти на изборна интензивност, сериозно ниските равнища на младежко присъединяване в цивилен организации и доброволчество, да вземем за пример. Това е доста по-тревожен сигнал. Следва да обърнем внимание на тези трендове, защото в вероятност те могат да се окажат сериозни освен за професионалното развиване на младежите, а за цялостното положение на демокрацията в страната.

- Кое може да накара един младеж да пожелае да се развива в сферата, в която се е и обучавал? Много младежи просто желаят да завършат учебно заведение или университет и по-късно се занимават с други специалности.

- Преходът сред обучение и претовареност продължава да е едно от главните провокации пред младежите. Отчитаме, че главен фактор за това е  неразбирането на ролята на неофициалното обучение и присъединяване на младежите в юношески организации и доброволчество. Същите имат потвърдена добавена стойност за развиването на младежите както в персонален, по този начин и в професионален проект. Създаването на условия един младеж да опитва с включване в разнообразни действия в границите на свободното си време му дават опция да разпознава неща, които са забавни и потребни за развиването му. Още повече, включването му в сходни действия му разрешава да развие набор от умения и компетентности, които няма по какъв начин да придобие в границите на формалната просветителна система. В този смисъл припознаването на младежките организации и младежката работа като съществени снабдители на неофициално обучение и благоприятни условия за свободното време на младежите и по-целенасочената поддръжка за сходни интензивности е основно за превъзмогване на дистанцията сред обучение и претовареност.

- Как рецесиите въздействат на желанието за реализация? Виждат ли младежите през днешния ден смисъл в това да се развиват в избрана специалност или избират да бъдат гъвкави и приспособими към нови условия?

- Кризите се характеризират най-много с нестабилостта на системите, които засягат и неналичието на предвидимост и сигурност.  По хипотеза следствията от рецесиите се демонстрират най-интензивно върху по-уязвимите групи, в това число и младежите. Виждаме го в отражението на пандемията от COVID-19, следва да го усетим и вследствие на войната в Украйна и задаващата се икономиеска рецесия.

Според мен не би трябвало да търсим отговор на въпроса виждат ли младежите смисъл, а по-скоро да се опитаме да оценим усещат ли младежите поддръжка от институциите по време на рецесията и могат ли да разчитат на политики, които да ги преведат през този интервал на неустановеност, без това да окаже основни отрицателни въздействия върху тяхното дълготрайно развиване. Тази поддръжка е още по-важна в светлината на данните на Евростат, че България е с един от най-високите проценти на младежите в риск от обществено изключване. Тук не приказваме просто за отпадане на просветителната система или изпадане от пазара на труда, а за изтласкване на един забележителен % младежи в периферията на обществото и застрашаването на тяхното бъдеще в целокупност. Последващата реинтеграция, въпреки че правилният термин би бил включване, изисква запас и старания, неведнъж надхвърлящи тези, които биха могли да превентират попадането на младежите в това състояние. Осъществяването на сходни предварителни ограничения и политики изисква ясна политическа воля и доста положително равнище на хоризонтална съгласуваност в младежката политика. Вярвам, че в светлината на всички гореспоменати рецесии, това е една от главните цели, върху която би трябвало да се фокусираме.

В умозаключение - защото и в границите на форума " Нов стандарт за младите " чухме редица дейности във връзка с младежите от другите организации и институции, бих желал да насоча полемиката и разказа в друга посока. Според мен е време да стартираме да си приказваме повече за въздействието от реализираните политики и ограничения във връзка с младежите и да се опитаме да оценим до какъв брой те действително дават отговор на потребностите и позволяват проблемите им, а също така и до какъв брой младежите са включени в тяхното формулиране и осъществяване. Само по този начин политиката за младежта ще получи припознаване от младежите и ще обезпечи условия за превъзмогване на провокациите, с които те се сблъскват.