Музикални хроники: Когато религиозен измамник обвини Led Zeppelin в сатанизъм заради Stairway to Heaven
Връзката сред рокендрола и сатанизма е с десетилетна история. Началото можем да проследим чак до 30-те години на предишния век, когато емблематичният блусар Робърт Джонсън среща Дявола на един кръстопът – и продава душата си, с цел да реализира замайващ музикален триумф.
Разбира се, историята с Джонсън е просто мит, само че не е нито първият, нито последният, който основава визия за блуса и рока като за дяволска музика.
Шокиращо, само че Stairway to Heaven е възприета резервирано от публиката при първото изсвирване онлайн, а години по-късно Led Zeppelin са упрекнати, че са я изплагиатствали от по-ранен инструментал на бандата Spirit.
Накрая съдът взема решение, че Stairway to Heaven по никакъв метод не е плод на плагиатство – само че близо 40 години по-рано песента е изправена пред надалеч по-нагло и неуместно обвиняване.
През 1982 година вманиачен ефирен евангелист на име Пол Крауч-младши избухва с изказванието, че епохалната балада съдържа секрети сатанистки известия, които проличават, когато записът бъде изслушан наобратно.
Става въпрос за така наречен техника backmasking, при която несъмнено известие е записано наопаки в дадена ария и не се демонстрира, до момента в който човек не реши да изслуша записа на заден ход. По този метод изпълнителите насочат някакъв вид прикрито обръщение.
Според Крауч, частта от Stairway to Heaven, която стартира с текста „ If there’s a bustle in your hedgerow… “ в действителност крие думите:
„ Това е за моя обичен Сатана
Този, чийто дребен път ще ме натъжи, чиято мощ е Сатана
Ще даде на тези до него 666
В една дребна колиба, където ни накара да страдаме, тъжният Сатана “
Твърдението става задоволително известно, с цел да провокира отговор от упрекнатите лица. Аудио инженерът на Zeppelin дефинира теорията на Крауч като цялостна безсмислица, а артистът на групата Робърт Плант също реагира. „ Кой изобщо би си помислил да направи това?
Случаят със Stairway to Heaven е индикативен, само че не е единствен – 80-те са време на цялостна суматоха към сатанизма в Америка и други велики групи като Judas Priest и Black Sabbath също са упреквани в отправяне на прикрити демонски послания. Мнозина имат вяра на неуместните теории и това предизвиква много стрес на самите групи и на техните почитатели. В тези времена се оказва, че можеш да си причиниш проблеми, в случай че си младеж и притежаваш записи на Judas, Zeppelin, Sabbath и други като тях.
Твърде разтревожени родители могат даже да те пратят в поправително учебно заведение или най-малкото да те отдалечат от обичаната ти музика.
Впрочем, ползата на някои музиканти към окултното е общоизвестен, а таман китаристът на Led Zeppelin Джими Пейдж се е увличал по окултни тематики – само че естествено, любознанието му по тематиката не го прави сатанист.
Важно е да си даваме сметка от кое място идват такива обвинявания и какви хора ги насочат. В образеца със Stairway to Heaven, обвинителят е евангелист с меко казано противоречива известност. Родителите на Пол Крауч-младши са създатели на религиозната телевизионна мрежа TBN, а фамилията е забъркано в много кавги и прояви на двуличие, продължаващи и през последните години. Може би най-шокиращият случай е обвързван с дъщерята на Крауч. През 2011 година тя завежда дело против личните си баба и дядо, в което твърди, че е била изнасилена от чиновник на телевизионната мрежа TBN и че обвиняванията са били заметени под килима.
Това води до изхвърлянето на Крауч от TBN.
Така или другояче, той надалеч не е единственият евангелист с проблематична и дори срамна биография.
Когато набеждава Zeppelin, че са поклонници на Сатаната и че пробват да покварят уязвимата американска юноша, Пол Крауч си печели забележителна известност. Той притегля вниманието върху себе си и си подсигурява, че почитател базата на великата група ще чете публикациите му и ще гледа неговите излъчвания по малкия екран, даже единствено с цел да се запознае с неуместните му изказвания.
Воден от правилото, че няма неприятна реклама, Крауч употребява непознатата популярност и вихрещата се тогава суматоха по отношение на сатанизма, с цел да си завоюва име и да изстреля кариерата си.
Може и да наподобява, че Led Zeppelin са жертви в тази ситуация, само че в действителност и за тях има избрани изгоди. Да бъдат подложени на критика от догматици и от публични канали постоянно е добре пристигнало за рокендрол бандите от контракултурните среди.
Днес можем да погледнем към предишното и да забележим резултата от сатанистките обвинявания върху митове като Judas Priest, AC/DC, Black Sabbath и Led Zeppelin. Лъжливото им свързване с демонски послания и практики добавя мита за тях и ги трансформира в паметни фигури.
Ако търсим същински жертви от обвиняванията и целия скандал, това може би са тези почитатели, сблъскали се с отрицание в обществото поради музиката, която слушат.
