Кога и къде се къса връзката майка-дъщеря?
Връзката майка-дъщеря е изключително мощна. Освен естествената родителска любов, тя е и освен това. В своето момиче майката вижда в известна степен себе си. То минава по същата неотъпкана просека на живота – всичко е кардинално същото и безподобно друго.
И въпреки всичко, по кое време и къде се къса тази по този начин специфична връзка? Или в случай че не е късане, то най-малко е изтъняване, отдалечаване, понижаване на общите тематики, на шерването. Както множеството неща и това става незабелязано. Без даже да разберем, се оказва, че беседваме все по-малко. По-рядко прекарваме времето дружно, изслушваме или просто вършим нещо обичано. Промяната нормално става осезаема в тийнейджърските години, когато детето съзрява. Тогава идват раздразнителността, полюсните настроения. Под най-невероятни форми то заявява своята самостоятелност.
Както постоянно в основата на всяка добра връзка, от каквото и естество да е тя, е положителната връзка, доверието. Общуването с порасналата щерка не може да бъде под формат на назидателни монолози, а е разговор. Изслушването е нещо, което звучи елементарно, а въобще не е. Става дума не за нашето безмълвно наличие, а за интензивно вслушване, с отношение, само че без жестоко размахване на пръста. С изявление на мнение, само че не натрапването му. На родителя постоянно му се коства, че детето му го занимава с незначителни истории и маловажни детайлности. Убеден е, че ще се разрешат от самосебе си, само че за младежа те са целият му поглъщащ го свят.
Силната връзка май-дъщеря се къса от:
Назиданието – Това върви при дребното дете, само че не и при огромната щерка. Детето пък се усеща неразбирано, усеща индиферентност.
Живот без неточности и без болежка - Родителят желае за детето си идеален живот, без то да бъде наранено, а това е безусловно невероятно. И в това време е толкоз естествено той да го желае.
Капана на връзките вид „ приятелки “ – За никого не е потребно да се изпада в крайностите на другарството дете-родител. Все отново ние би трябвало да сме коректор, престиж, да чертаем граници за детето си, даже когато то е пораснал човек.
И майките могат да са дразнещи. Знаем, че е по този начин, нали ние самите сме и дъщери. Майката изнервя с хиляди дребни неща – забележките да се върви с изправения тил, разказването на сериали, сравняването с по какъв начин беше по нейно време. Тя непрестанно желае да ви нахрани, съпоставя ви с триумфите на другите дъщери, тормози се, че сте похарчили доста пари с цел да й купите подарък.
У родителя господства загрижеността, отговорността към детето. А те ненапълно убиват хубавите страсти. Дъщерята споделя за новото си гадже, майката се ядове дали е почтен, тормози се от нежелана бременност. Щерката се връща щастлива от дискотека, майката я посреща с недоспала физиономия, само че и облекчена, че я е дочакала.
По-добре:
1. Повече изслушвайте, щерка ви има потребност от това. Интересувайте се от живота й, от срещите и вълненията й. Нищо не е нищожно, щом е от голямо значение за нея в този миг.
2. Давайте своята позиция, само че не съветвайте натрапчиво и в повелителна форма. Не рисувайте апокалиптични картини, от непотребни страхове изгода няма. От здравомислие обаче - да.
3. Поощрявайте, хвалете, тя има потребност от това. Критиките не трябва да бъдат спестявани, само че уравновесено – сочете и плюсовете, и минусите. Вредно е, както превъзнасянето в жанр „ моето най-съвършено гардже “, по този начин и безконечното критикарство, което основава комплекси.
4. Говорете свободно за секс и по всевъзможни интимни въпроси. Нека няма тематика табу, само че въпреки всичко да се пази неприкосновеното персонално пространство.
Много от протичащото в връзките ви с вашата щерка е напълно естествено и закономерно. Вие колкото пъти се обадихте на вашата майка този месец, какъв брой време прекарахте дружно? Колко от проблемите си й ги спестихте, водени от най-хубави усеща? Колко пъти реагирахте раздразнително на паниките й за вас, за това, че се преуморявате или не изглеждате добре. И все пак – белким по-малко я обичате? Всичко това се случва и с вашата щерка. Големият сценарист Животът просто разменя функциите.
И въпреки всичко, по кое време и къде се къса тази по този начин специфична връзка? Или в случай че не е късане, то най-малко е изтъняване, отдалечаване, понижаване на общите тематики, на шерването. Както множеството неща и това става незабелязано. Без даже да разберем, се оказва, че беседваме все по-малко. По-рядко прекарваме времето дружно, изслушваме или просто вършим нещо обичано. Промяната нормално става осезаема в тийнейджърските години, когато детето съзрява. Тогава идват раздразнителността, полюсните настроения. Под най-невероятни форми то заявява своята самостоятелност.
Както постоянно в основата на всяка добра връзка, от каквото и естество да е тя, е положителната връзка, доверието. Общуването с порасналата щерка не може да бъде под формат на назидателни монолози, а е разговор. Изслушването е нещо, което звучи елементарно, а въобще не е. Става дума не за нашето безмълвно наличие, а за интензивно вслушване, с отношение, само че без жестоко размахване на пръста. С изявление на мнение, само че не натрапването му. На родителя постоянно му се коства, че детето му го занимава с незначителни истории и маловажни детайлности. Убеден е, че ще се разрешат от самосебе си, само че за младежа те са целият му поглъщащ го свят.
Силната връзка май-дъщеря се къса от:
Назиданието – Това върви при дребното дете, само че не и при огромната щерка. Детето пък се усеща неразбирано, усеща индиферентност. Живот без неточности и без болежка - Родителят желае за детето си идеален живот, без то да бъде наранено, а това е безусловно невероятно. И в това време е толкоз естествено той да го желае. Капана на връзките вид „ приятелки “ – За никого не е потребно да се изпада в крайностите на другарството дете-родител. Все отново ние би трябвало да сме коректор, престиж, да чертаем граници за детето си, даже когато то е пораснал човек. И майките могат да са дразнещи. Знаем, че е по този начин, нали ние самите сме и дъщери. Майката изнервя с хиляди дребни неща – забележките да се върви с изправения тил, разказването на сериали, сравняването с по какъв начин беше по нейно време. Тя непрестанно желае да ви нахрани, съпоставя ви с триумфите на другите дъщери, тормози се, че сте похарчили доста пари с цел да й купите подарък. У родителя господства загрижеността, отговорността към детето. А те ненапълно убиват хубавите страсти. Дъщерята споделя за новото си гадже, майката се ядове дали е почтен, тормози се от нежелана бременност. Щерката се връща щастлива от дискотека, майката я посреща с недоспала физиономия, само че и облекчена, че я е дочакала.По-добре:
1. Повече изслушвайте, щерка ви има потребност от това. Интересувайте се от живота й, от срещите и вълненията й. Нищо не е нищожно, щом е от голямо значение за нея в този миг.
2. Давайте своята позиция, само че не съветвайте натрапчиво и в повелителна форма. Не рисувайте апокалиптични картини, от непотребни страхове изгода няма. От здравомислие обаче - да.
3. Поощрявайте, хвалете, тя има потребност от това. Критиките не трябва да бъдат спестявани, само че уравновесено – сочете и плюсовете, и минусите. Вредно е, както превъзнасянето в жанр „ моето най-съвършено гардже “, по този начин и безконечното критикарство, което основава комплекси.
4. Говорете свободно за секс и по всевъзможни интимни въпроси. Нека няма тематика табу, само че въпреки всичко да се пази неприкосновеното персонално пространство.
Много от протичащото в връзките ви с вашата щерка е напълно естествено и закономерно. Вие колкото пъти се обадихте на вашата майка този месец, какъв брой време прекарахте дружно? Колко от проблемите си й ги спестихте, водени от най-хубави усеща? Колко пъти реагирахте раздразнително на паниките й за вас, за това, че се преуморявате или не изглеждате добре. И все пак – белким по-малко я обичате? Всичко това се случва и с вашата щерка. Големият сценарист Животът просто разменя функциите.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ